Румънците се давят накрай Брюкселя, ще казват след време в Европейския съюз като нарицателно за народ, който в последния момент проиграва добрите си шансове. Две седмици преди да се измъкне от унизителния механизъм за наблюдение и да си отвори достъп до Шенгенската зона Букурещ се върна в предучилищна възраст по европейска демокрация. В европейските столици прозвучаха на висок глас въпроси дали Румъния въобще отговаря на принципите на правовата държава, които са първото условие за членство в ЕС.

На нейния фон



България вече не изглежда тъй зле



в предстоящия анализ на Европейската комисия за 5-годишното членство в ЕС на двете проблемни държави, които единствени са подложени на специална процедура за наблюдение. Правителството на Бойко Борисов, което не свърши почти никаква работа, за да навакса изоставането си от Букурещ в борбата с корупцията на високо равнище и организираната престъпност, пак ще си има компания в европейския изолатор, защото излизането на Румъния ще се отложи. Двете държави няма да могат през септември да се присъединят към Шенгенската зона, защото няма да изпълнят условието на Холандия да получат по два последователни положителни доклада от Европейската комисия. Мъките им ще продължат и дори ще се увеличат, защото са като куция и слепия, които взаимно се препъват по европейския си път.

Европейската народна партия надига вой срещу румънския премиер Виктор Понта, а Борисов, който се кълне във вярност към идеалите на десницата, мълчи загадъчно и сякаш намига на румънския премиер да го брои за приятел. Същото поведение избра и предшественикът му Сергей Станишев, който няколко дни се преструваше, че не забелязва какво става в Румъния, а вчера демонстрира хармония с Виктор Понта не къде да е, а в Брюксел. Хванали се за него, двамата се отправят към европейското дъно. Станишев тепърва ще бере ядове по европейска партийна линия и задачата му да бъде избран за постоянен председател на Партията на европейските социалисти през септември в румънската столица става много сложна. Бедите и на единия, и на другия идват от Революцията на мошениците в Букурещ (както я нарича румънският печат), която България досега наблюдаваше като зрител от първия ред и дори се забавляваше със зрелището. Скоро обаче нашата политическа класа и отляво, и отдясно ще разбере, че са като скачени съдове със северните ни съседи.



Какво се случва отвъд Дунава, че може да ни се отрази?



България и Румъния са в европейски тандем, защото в очите на нашите съюзници от ЕС си приличат по най-важното: недостиг на правов ред и излишък на мафиотско беззаконие. Разликата е, че румънските политически върхушки контролират държавата след комунизма главно чрез корупция на високо равнище (сами си крадат чрез държавната машина), докато българските им подобия добавиха към корупцията и помощен инструмент за кражби - организираната престъпност. Затова Румъния е наблюдавана по четири показателя (всички свеждащи се до корупция), а България - по шест, защото добавя и организираната престъпност.

Петгодишният натиск върху двете държави чрез механизма за сътрудничество и проверка в сферата на правосъдието и вътрешния ред имаше за цел да обърне съотношението между закон и висша престъпност. Мекият диктат на Брюксел започна да топи ледовете в Букурещ и през последната година съдилищата издадоха серия знакови присъди срещу бивши и настоящи висши политически функционери, министри, депутати, сенатори, кметове, магистрати и пр. В държавните институции се понесоха сеизмични вълни, които накараха политическата класа да се тревожи за оцеляването си. Настана вътрешна борба дали да се угажда и занапред на Брюксел в името на европейското бъдеще на държавата, или да се спасява висшата каста с риск от европейска изолация. Политическата дестабилизация се съчета със засилващо се социално недоволство от строгия режим на икономии в условията на несвършваща икономическа криза и това реши съдбата на управляващите.

На 27 април след вот на недоверие в парламента бе съборено дясното правителство на Михай Ръзван Унгуреану, което се оказа неспособно да пази интересите на недосегаемата доскоро върхушка. Властта бе поета на 7 май от тройната социаллиберална коалиция на Виктор Понта, към която се числи и малката Консервативна партия, чийто ръководител медийният магнат Дан Войкулеску формулира на другия ден следващата й цел - да отстрани от власт президента Траян Бъсеску в срок до 60 дни. Задачата бе изпълнена точно на 60-ия ден с гласуването на импийчмънт на 6 юли 2012 г. Походът срещу президента бе



образец за политически блицкриг,



защото новите управляващи трябваше бързо да спрат разобличенията, рикоширащи във всички посоки.

На 18 юни Виктор Понта получи първи контраудар чрез публикация в чужбина. Авторитетното научно издание "Нейчър" разкри, че той е плагиатствал близо половината от своята докторска дисертация - с други думи, че е интелектуален крадец. Понта се престори, че това не го засяга, и си сложи тапи на ушите за критиките в Европа. Скоро Университетът в Катания забеляза, че той се представя в официалната си биография като негов дипломиран магистър, и го разобличи като "калинка" (лъжец). Премиерът отвърна, че бил посещавал някакви курсове там, и сам изтри тази част от биографията си. Дотук ударите можеха да се приемат като похвати от политическата борба.

На 20 юни обаче се случи знаменателно събитие. Съдът издаде окончателна и ефективна 2-годишна присъда на бившия премиер Адриан Нъстасе, на когото веднага му дотегна да живее като гол охлюв под прожекторите на Европа и се простреля в гърлото. За първи път бе доказана държавна корупция на толкова високо равнище и бе наложено наказание (все пак снизходително). За Виктор Понта, като вярно протеже на Адриан Нъстасе, сигналът бе недвусмислен - трябваше да действа, за да спре верижната реакция. За целта трябваше да изземе властта изцяло, като избута мотаещия се в краката му президент Траян Бъсеску. В качеството си на полупрезидентска република Румъния позволява застъпване на функциите на президента и премиера. За да покаже кой е силният човек в Букурещ, Виктор Понта реши да отиде на своя глава като представител на Румъния на Европейския съвет на 28 юни, въпреки че дотогава тази мисия в Брюксел се изпълняваше от президента. Бъсеску се опита да се защити чрез Конституционния съд, чиито назначени от него съдии му дадоха, разбира се, подкрепата си. Понта обаче го пренебрегна, отиде в Брюксел, където мнозина от европейските лидери с изключение на Борисов извръщаха глава, когато минаваше край тях, а след това



се върна в Букурещ и развъртя тоягата



На 3 юли смени председателите на Сената и Камарата на депутатите и уволни омбудсмана. На 4 юли издаде извънредно постановление, с което обяви, че Конституционният съд не може да контролира парламента, а само да го консултира, сетне даде старт на процедура за отстраняване на президента и промени закона за референдумите, за да може с обикновено мнозинство от гласувалите, а не с мнозинство от всички избиратели народът да потвърди свалянето му от поста. На 6 юли Бъсеску бе отстранен с 248 гласа от 432, а референдумът бе насрочен за 29 юли.

Разправата бе тъй светкавична, че Брюксел едва успя да реагира в последния момент. Председателят на Еврокомисията Жозе Барозу предупреди Букурещ часове преди гласуването: "Европейската комисия наблюдава съдебната реформа и антикорупционните мерки в контекста на Механизма за сътрудничество и проверка. В момента тя приключва доклада си за петте последни години и ще отрази тези въпроси в Румъния. Последните събития може би поставят под заплаха напредъка през годините". Изправена пред избора Европа или клептокрация, Румъния направи обратен завой и се върна откъдето бе тръгнала.

Сега е много важно



какъв ще бъде европейският отговор



Десницата почти тържествуващо нападна Виктор Понта, защото чрез него видя шанс да си отмъсти за унижението, на което бе подложена да защитава друг диктатор, но от десните среди - унгарския премиер Виктор Орбан. Левите изпаднаха в брауново движение, не знаейки какво да кажат. Пръв се обади лидерът на социалдемократите в Европарламента Ханес Свобода, колкото да заеме неудобна изчаквателна позиция и да прехвърли инициативата на Еврокомисията. "Нека Еврокомисията разгледа фактите в Румъния и прецени дали са нарушени европейските закони и ценности. Ако е така, Румъния ще трябва да поправи взетите мерки." За да се предпази от десни атаки, той добави: "Социалистите и демократите никога няма да приемат нарушения на законите на ЕС в Румъния и всяка друга страна в ЕС. Това е разликата ни с онези, които сега надигат глас, но бяха толкова мълчаливи за нарушенията в Унгария".

В очертаващия се голям политически сблъсък временният лидер на ПЕС Сергей Станишев, който нямаше как вечно да се спотайва, стисна очи и се хвърли на сцената в името на партийната солидарност. Той се яви вчера на пресконференция в Брюксел заедно с румънския премиер и публично изрази подкрепата си за него "срещу политическите атаки, идващи от европейската десница". Според Станишев "мерките, предприети от румънското правителство, имат за цел да възстановят дисбалансите, причинени от предишното консервативно управление". Ако беше по-наблюдателен, щеше да забележи, че френският президент Франсоа Оланд, който в момента е най-влиятелният представител на левицата в Европа, не казва нито дума в подкрепа на румънския си съпартиец. Мрачно сдържан е и левият председател на Европарламента Мартин Шулц, който завчера смъмри на четири очи Виктор Понта "в не толкова приятелски разговор". Нищо чудно в тази ситуация Станишев да е бил употребен като червен камикадзе. Както е известно обаче, камикадзетата са за еднократно ползване, и наесен той няма да има шансове да бъде преизбран начело на ПЕС, защото скандалът с Виктор Понта вече ще го е дискредитирал достатъчно.

Подкрепата за един румънски кандидат-диктатор (независимо от цвета му) и пълномощник на клептокрацията издава духовна близост и с недосегаемите среди в България. Същото се отнася и до премиера Бойко Борисов, който досега не е отронил дума срещу Виктор Понта. Ако от партийна солидарност в ЕНП и от традиционно послушание към Германия все пак той се включи в общия хор срещу него, ще повдигне въпроса какви са отношенията му с българската мафия - ако не я прикрива като Понта, защо не е направил нещо повече за нейното разобличаване, както настоява Брюксел? Най-лошото е, че както и да хитруват, Борисов и Станишев си намериха в лицето на румънския премиер общ знаменател, който повдига друг въпрос: Има ли някаква разлика между двамата във функциите, които изпълняват в услуга на задкулисната власт в България?