Това за европейския любовник го чух по телевизията и се учудих. Като стар телевизионер аз съм последният, който трябва да се учудва. Зная, че от екрана какви ли не хора казват какво ли не. Дори помня годините, когато още нямахме телевизия, а американците имаха, и то от достатъчно дълго време, за да нарекат телевизора the idiot box - идиотската кутия.

Но все пак се учудих, понеже това за европейския любовник го каза не някой от простеещите тв водещи и събеседници. Каза го човек, с когото ние можем да не сме съгласни, но не можем да отречем, че неговите възгледи са част от духовния пейзаж на континента. Каза го философът Бернар-Анри Леви. Ето цялата история:

Телевизорът може да е "идиотската кутия", но при футболен мач телевизията е незаменима. Макар че не съм запалянко, в четвъртък, на 29 септември 2005 включих телевизора, понеже четири български футболни отбора щяха да се срещнат с европейски клубове. Докато превключвах каналите, попаднах на Евронюз. Според мен това е един от най-стилните канали и - ако не греша - единственият, в който има репортажи без коментар. Изглежда, в Евронюз са наясно със зрителската алергия към телевизионния брътвеж.

И тъй, в дните, когато се изостряше спорът дали с Турция да се преговаря за пълноправно членство или за привилегировано партньорство, както бе поискала Австрия, на екрана се появи медиатичният черноризец (mais oui, il est tres mediatique!).

Появи се в черен блузон, спомена за предразсъдъка към средновековния завоевател и аз наострих уши - ей сега ще припомни как едно време виенчани, щом видели, че турците вдигат обсадата, изпекли кифлички с форма на полумесец.

Излъгах се. Други вече бяха припомнили произхода на виенските кроасани; нещо по-оригинално трябваше.

И, на прекрасен френски с voiceover (симултанен превод на английски) черноризецът заговори за "европейския любовник", привличащ Румъния, България, Хърватия, Турция.

Пак наострих уши. Но и в дублажа на английски прозвуча отчетливо "Европейския любовник".

Какъв прост преводач! - казах си. - Бърка amant (любовник) с aimant (магнит). Философът сигурно е казал, че европейският магнит привлича Румъния, България, Хърватия и Турция, пък преводачът казва европейският любовник.

Е, да, ама не, дето викаше Петко. Преводачът си беше на мястото. Философът обясни, че европейският любовник е vertueux - добродетелен - и че той привлича разпътните, поощрява ги към демократични добродетели.

Пък аз все си мисля, че и демокрацията, и всяка друга система е толкова добродетелна, колкото са добродетелни хората, които я правят. Но никого не задължавам да мисли като мен.

За България турската кандидатура има и добри, и лоши страни. Ще се изострят турските апетити към съвместно усвояване на европейските фондове за България (1,5 млрд. евро) и към съвместни производства на стоки (маркирани Made in Europe). Всичко това с оглед на интервала, в който България (може би) вече ще е, а Турция няма да е в ЕС.

В този интервал е вероятно турският евроскептицизъм да надмине българския. Не толкова заради натиска на европейския любовник Турция добродетелно да отстъпи по въпроси като кипърския, кюрдския, арменския геноцид и пр. А защото поне в две отношения турците бяха преди нас:

- Те ходеха като гастарбайтери във времето, когато ние бяхме зад желязната завеса, но едно от предварителните условия (и турците бяха принудени да го приемат) бе (временна) бариера те да отиват да работят в ЕС (an open-ended halt of Turkish workers into the EU).

- Турските стоки са по-конкурентоспособни от нашите, но, преглъщайки европейските правила, Турция губи част от конкурентоспособността си.

През 1925 Мустафа Кемал Ататюрк казал: "Ей, будали! Не правете джамии, ами фабрики! В Бурса например ще ги строите на безплатна земя."

Турция отмени подобни насърчения и субсидии, защото те са несъвместими с правилата в ЕС.

Освен това към 2008 г. ЕС ще трябва да вдигне ограниченията за вноса на китайски текстил. Турският текстилец работи за $ 675 месечно, китайският - за $ 38 -$ 75. Киро на кирия.

Заявената преди 40 години турска кандидатура за ЕС (тогава се казваше Общият пазар) има подкрепата на САЩ. И Турция заслужава тази подкрепа заради своята роля през изтеклите четири десетилетия.

Но Турция няма да получи икономически подаръци. Нито политически - за Кипър, кюрдите и признаването на арменския геноцид, въпреки че там, поровиш ли се, стигаш до ролята на немските военни съветници.

Нима единственият възможен подарък на европейския любовник за Турция е мълчаливото му съгласие със САЩ да продължи ретурцизирането на България?