:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,492,473
Активни 116
Страници 18,620
За един ден 1,302,066

„Велик е народът, който е родил Левски”*

Бъдещият апостол на свободата можеше да бъде отгледан само в условията на замогващото се българско възрожденско общество
Най-ранните сигурни изображения на Васил Левски (от ляво на дясно) . Васил Левски в Белград, брат му Христо е облегнал ръката си на рамото му, 1867 г., Музей "Васил Левски"-Карлово; Левски сред участниците във Втората българска легия в Белград, част от снимка, 1867 г., Национална библиотека-София; Портретна снимка на Васил Левски, пролетта на 1870 г., Исторически музей - Велико Търново. От ранните изображения на Апостола тук не е поставена само снимката му като знаменосец на четата на Панайот Хитов, правена също в Белград през 1867 г.
Изглежда започнахме разговор вече за необходимото времево разстояние, нужно за да бъде оценена една историческа личност, историческо събитие или явление. Бащите (sic!) на историята Херодот и Тукидит бяха уверени, че на историческо описание подлежат и събитията от тая сутрин.

Днес сложността на всичко, което се случва около нас, и необходимостта да преработим чудовищно количество информация, ни налага задължително да се поотдалечим от събитията, за да ги видим ясно, точно както голямата картина не може да се възприеме отблизо. Нашата съвременност, всъщност от няколко века насам, е безкрайно по-усложнена и значително по-богата на взаимосвързаности между събитията от всичко, което са можели да си представят по времето на Тукидит. Изглежда, че обективността ще изисква от нас все по-дълги периоди историческо време, които ще са нужни, за да бъде оценено миналото.

Все пак някакви по-точни времеви критерии ще са наложителни. В едно свое съвсем скорошно интервю по повод злощастното угодническо вмъкване на днешните властници в училищните учебници по история акад. Г. Марков предположи, че за обективна оценка на историческите събития ще са нужни поне 25-30 години времево разстояние. Това сигурно е така, но само за най-безспорните исторически личности и явления. Например, честванията на годишнини от раждането и от смъртта на Васил Левски започват от самия край на ХIХ в., т. е. 25 години след неговото обесване.

Ако такова времево разстояние е било необходимо за оценката и признанието на един Левски, колко ли ще е нужно за значително по-сложни и далеч не толкова безспорни личности и събития?!



* * *



Обичайно е делото на Васил Левски да се разглежда от времето на Първата българска легия (1862 г.), когато той е вече 25-годишен. В съчиненията с религиозна насоченост се набляга пък на иноческата му деятелност. Изглежда, твърде рядко се вглеждаме в детството и юношеството на Апостола, влекат ни романтиката и приключенията в последните 8 години от живота му, мъченическата му смърт. Ще е от полза да видим как се изгражда героят.

Днешното Карлово не прилича никак май на будния подбалкански градец от средата на ХIХ в. Унило, безнадеждно и безлюдно някак ми се стори, когато бях там наскоро. Съвсем различно е градчето в детството на Левски. Тогава Карлово изживява бурен стопански възход, процъфтяват занаятите и домашното стопанство. Едновременно расте самочувствието на обитателите му, самочувствие, ограничавано само от околната робска среда. Над къщите сигурно постоянно се е носила натрапчивата миризма, характерна за обработката на кожи и вълна, 60-70 работилници обработват не по-малко от 300 хиляди овчи и кози кожи годишно (Г. Тошев, 1926). Тая иначе противна смрад ще да е била най-благодатната среда за развитието на свободолюбивия дух в Карлово. Много от големите възрожденски къщи в града са строени с парите, получавани от продажбата на кожите, включително и в Дубровник.

Изработката на шаяк, на карловската аба и на гриза (вълнен плат, необходим за войската едновременно със шаяка) превръща Карлово в изключително важно производствено средище на Балканите, където всеки мъж е зает на практика с кожарство или с друг някакъв занаят, а всяка жена тъче търсени на пазара платове. Например, през ХVIII и ХIХ в. производството на платно за женски забрадки в Карлово достига невиждани размери - тези платове завладяват почти изцяло тържищата в крайбрежните градове на Черно, Мраморно, Бяло и даже Синьо море.

И това не е всичко. Производството на розово масло, изработката на медни и стъклени съдове, значителното производство на барут (поне в 25 работилници), многобройните златарски работилници (цели 46 през април 1806 г.), широкомащабното производство на гайтани, в което масово помагат дори малките деца. Животът в Карлово, в останалите подбалкански градове, в стопанските средища на север от Стара планина и в Македония преобръщат нацяло живота на българите, създават условията за бурния възход на националното чувство, на възрожденската просвета и култура.

Огромното производство, в което се включват всички, дава на карловчани благосъстоянието, което ще им даде самочувствие, ще ги пробуди за борба с поробителите, ще роди и отгледа най-сетне апостола на българската свобода. Защото нищо не расте в пустошта освен тръните.

В условията на завидно вече благосъстояние, добивано с денонощен труд, на 18 юли 1837 г. (6 юли по стар стил) се ражда Васил Кунчев, когото ще нарекат през 1862 г. с прякора Левски. Дядо му Кунчо и баща му Иван боядисват платове. Никой обаче не си е и помислял да стои със скръстени ръце, когато няма поръчки - тогава цялото семейство се включва в изработката на гайтани. Производството на тия ширити, чиято употреба е масова в тогавашното облекло, е изцяло домашно.

Многократни изчисления всъщност показват, че изработката на гайтани осигурява главните приходи в дома на Иван и Гина Кунчеви. Тяхното обичайно производство трябва да се е движело в границите на 400-500 оки (1 ока = 1284 г) гайтани годишно, колкото изработват повечето карловски домове. Такова производство задължително изисква участието не само на цялото семейство, със сигурност и на малкия Васил, но е задължително и наемането на допълнителни работници извън семейството. Като е ясно, че около средата на ХIХ в. чистата печалба при производството на гайтани е в границите на 10-12 гроша за 1 ока, то годишните приходи на семейството само от гайтанджийството вероятно са надхвърляли 4 хиляди гроша (пресмятане на Ив. Унджиев, 2007).

Макар да се води като средно по заможност в градчето, семейството си позволява някои нетипични разходи. Например родителите на малкия Васил купуват за колене винаги и второ прасе преди Нова година. Така едното от двете прасета остава само за домашна употреба и за изхранване на семейството, а второто е предназначено очевидно за многобройните гости по зимните празници.

Иван Кунчев е занаятчия, който си е надвил на харча, както се е казвало тогава. Той не само успява чудесно да организира домашното производство така, че да носи значителни и постоянни приходи, за да осигури семейството си доволно, но заделя пари и да подпомага новобългарското книгоиздаване - през 1837 г. дарява пари за издаването на "Христоматия" на Райно Попович, а 7 години по-късно - на "Александрията", преведена и отпечатана от Христо П. Василев.



(следва)



Извори



"Аз, Васил Левски, в Карлово роден,

от българска майка юнак аз роден

не щях да съм турски и никакъв роб,

същото да гледам и на милия си род -

станах и отидох в Стара планина.

За година време се аз разгледах,

в Сърбия ходих и по Влашко скитах;

от нийде помощ за наша свобода.

Станах, отидох в Стара планина

с верна дружина, с Панайот [Хитов] войвода,

юнаци народни техен аз байрактар [знаменосец].

За година време всичко разгледах,

което не знаех - войвода аз питах;

главни друмища и тънки пътеки

все ги бележа за напред нам леки;

хубава гора, студена е и вода,

за наши жени и дребни деца. . ."

Из стихотворната "Автобиография" на Васил Левски, Национална библиотека - София, ф. 60, № 8112



"Като учител във Войнягово [днес в Карловска община] Левски никога не искал от войняговци храна. И досега останалите живи негови ученици с учудване разправят това. Казват, което и аз зная за верно, че храна му е носена от Карлово, от самата му майка. Обаче не е изключение на възможността да се срещнат непреодолими пречки, за да му се занесе храна от Карлово. Тогава откъде се е продоволствал и самите негови ученици не са знаели и не са научили. Те разправят с гордост как при негово отсъствие, като знаели от личен опит, че учителят им не се отнасял жестоко към тях, открадвали му белия и хубав карловски хляб..."

Из спомените на Васил Караиванов, в писмо до Народния комитет "Васил Левски"



"Ние имахме страхопочитание към учителя си [Васил Левски, във Войнягово от "Гергьовден 1864 г. до месец март . . . на 1866 г."]. Достатъчно беше да хвърли един строг поглед върху някой ученик и той ще се закове на мястото си . . ."

Из спомените на Петър Стоянов, ученик на Левски, сп. "Сливница", 1910 г.



". . . в средата на измъчения ни народ . . . се появи една твърде бляскава и светла звезда, която с приятната си светлина и топлина изясни начумереното българско лице . . ., а тая звезда, тоя български освободител, който беше пратен нам да тури край на тия тежки мъки и неволи, не беше нито [Ото фон] Бисмарк, нито италианския апостол [Джузепе] Мацини, нито [Джордж] Вашингтон или [Луи] Тиер, но един прост гайтанджийски син, бившият байрактарин на славния ни войвода П. Хитов в 1867 г., син верен на народа си - Васил Иванов (Левски) . . ."

Из спомените на Иван Т. Драсов, писани след Освобождението



__________

* По думите на най-добрия познавач на живота и делото на Левски Иван Унджиев. Словоредът е променен.





Свързан текст:

http://www.segabg.com/article.php?sid=2012022300040001301

21
16176
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
21
 Видими 
18 Юли 2012 21:27
Пак ли сме велики. Браво.
Не личи от никъде ама щом казваш.
18 Юли 2012 21:29
Народът родил Левски може и да е бил велик, но народът който избра Цветанов и Борисов е нещо съвсем друго!
18 Юли 2012 21:35
е не е чак тoлкова велик щом не е успял да освободи българия
18 Юли 2012 22:33
.
"Не личи"
Щото ти е къс аршина.
Не можеш да оценяш нещо, което не уважаваш ...
.
"народът който избра Цветанов и Б"
Народът не ги е избирал. Избра ги една малка част от опортюнисти, каквито има навсякъде.
.
"е не е чак тoлкова велик щом не е успял да освободи българия"
Във физически план,
а в духовен?
19 Юли 2012 00:52
Поклон пред живота и делото на великия Българин Васил Левски!
Петрински
19 Юли 2012 07:49
Вероятно разходката в миналото съдържа родолюбива нишка, умиление за качествата на будния българин и неговата пословична трудолюбивост, за гордите карловци, за делото на Апостола, за примера на възрожденския дух. Но днес само парадното уважение, наследено с цялата палитра на ритуалите от времената на комунистическата диктатура, има нещо общо с онези бленувани национални ценности. Днес, по ирония на съдбата, тъкмо наследниците на червената каста, управлявала тиранично "в името на народа" българското население с по-зверска жистокост и от турската робия, са далеч, далеч от всякаква връзка с перманентно клетия наш народ. Днес ритуалите и изпънатите тела на неколцина подбрани гвардейци са само сянка на представлението "преклонение пред борците", което бе жизнено необходимо за нуждите на червената идеологема. Екскомунистическата ДС-каста на олигарсите отдавна е скъсала страниците от тефтерчето на Апостола. Покварата, гадостта, подлостта ,кариеризма, алчността, глупостта и липсата на достойнство, жестокостта към ближния, престъпното мислене и коварството, низостта - всички тези качества, така чужди именно на онзи буден и честен българин от епохата на Възраждането, са ценна характеристика на комунистически калъпирания човек. Какви българи остави през 1989-та година диктатурата на комунистическата партия? Всички мерзавци -от ограбилите народа си и държавата си ченгета и номерклатурчици, през мутрите, през чалгата, през масовото безродство и емиграция, през изпарилата се като плюнка нравственост на довчерашните "най-верни народни синове и дъщери", до смазване напълно на българската духовност. Нищо общо няма днешната господстваща каста с идеалите на някогашните българи. В Карлово днес някой си комунист естествено, Тадаръков, е окачил табела върху дарената на карловци от Евлоги Георгиев фабрика: "Продава се". Кощунството и простотия! Днес няма да видим едно родолюбиво дарение на ползу роду от страна на превъртелите от скудоумна алчност бивши комунисти и ченгета, днес важни особи - "национално-отговорни капиталисти". Днес апартаментите на Цветанов и имотите на комуниста-милиционер А.Иванов, античните колекции по закон национална собственост) на Д.Иванов, дворците на ексчервените велможи в подножието на Витоша и в Банкя и пр., и пр. категорично илюстрират разликите между идеала за сромния личен живот на Васил Левски и липсата на всякакви човешки добродетели у ненаялата се с богатства пасмина, пръкнала се толкова закономерно от червената яма на комунистическата мерзост.
19 Юли 2012 08:48
Всички народи си имат своя Левски, така че по горната формула невелики народя няма.
19 Юли 2012 09:10
дъртреалист

"народът който избра Цветанов и Б"
Народът не ги е избирал. Избра ги една малка част от опортюнисти, каквито има навсякъде.


Ами, то и народът не е родил Левски. Родила го е майка му.
19 Юли 2012 09:53
Левски е велик ВЪПРЕКИ народа си !
19 Юли 2012 10:06
Доколкото разбирам, народът, родил Левски, е велик, защото Иван Кунчев си е надвивал на харча и си е вземал второ прасе за Коледа.
19 Юли 2012 10:37
". . . в средата на измъчения ни народ . . . се появи една твърде бляскава и светла звезда, която с приятната си светлина и топлина изясни начумереното българско лице . . ., а тая звезда, тоя български освободител, който беше пратен нам да тури край на тия тежки мъки и неволи, не беше нито [Ото фон] Бисмарк, нито италианския апостол [Джузепе] Мацини, нито [Джордж] Вашингтон или [Луи] Тиер, но един прост гайтанджийски син, бившият байрактарин на славния ни войвода П. Хитов в 1867 г., син верен на народа си - Васил Иванов (Левски) . . ." - Иван Т. Драсов


Левски
***

Девет годин той
скита се бездомен, без сън, без покой,

под вънкашност чужда и под име ново

и с сърце порасло и за кръст готово,

и носи съзнанье, крепост, светлина

на робите слепи в робската страна.

Думите му бяха и прости и кратки,

пълни с упованье и надежди сладки.

Говореше често за бунт, за борба,

кат за една ближна обща веселба,

часът на която беше неизвестен;

изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,

участник да стане във подвига свят;

всяк един слушател беше му и брат.

В бъдещето тъмно той гледаше ясно.

Той любеше свойто отечество красно.

Той беше скиталец и кат дете прост

и като отшелник живееше в пост.

Горите, полята познати му бяха;

всичките пътеки кракът му видяха,

пустинята знайше неговия глас,

хижата го знайше и на всеки час

вратата й за него отворена беше.

Той се не боеше, под небето спеше,

ходеше замислен, сам-си без другар.

Тая заран млад е, довечера стар,

одеве търговец, сега просяк дрипав,

кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;

днес в селото глухо, утре в някой град

говореше тайно за ближний преврат,

за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът,

и че време веч е да въстане робът;

че щастлив е оня, който дигне пръв

народното знаме и пролее кръв,

и че трябва твърдост, кураж, постоянство,

че страхът е подлост, гордостта - пиянство,

че равни сме всички в големия час -

той внасяше бодрост в народната свяст.



И всякоя възраст, класа, пол, занятье

зимаше участье в това предприятье;

богатий с парите, сюрмахът с трудът,

момите с иглата, учений с умът,

а той беден, гол, бос, лишен от имотът,

за да е полезен дал си бе животът!



Той беше безстрашлив. Той беше готов

сто пъти да умре на кръста Христов,

да гори, кат Хуса или кат Симона

за правдата свята да мре под триона.

Смъртта бе за него и приятел и брат,

зашил беше тайно в ръкава си яд,

на кръста му вярно оръжье висеше,

за да бъде страшен, кoга нужда беше.

Той не знайше отдих, ни мир, нито сън,

обърнал се беше не дух, на огън.

Думата си цяла лейше в едно слово,

понявга чело си мръщеше сурово,

и там се четеше и укор и гняв,

и душа упорна, и железен нрав.



Той беше невидим, фантом, или сянка.

Озове се в черква, мерне се в седянка.

Покаже се, скрий се без знак и без след,

навсякъде гонен, всякъде приет.

Веднъж във събранье едно многобройно

той влезна внезапно, поздрави спокойно,

и лепна плесница на един подлец,

и излезе тихо из малкий градец.

Името му беше знак зарад тревога,

властта беше вредом невидима, строга,

обсаждаше двайсет града изведнъж,

да улови тоя демон вездесъщ.

От лице му мрачно всички се бояха,

селяните прости светец го зовяха

и сбрани, сдушени във тайни места

слушаха със трепет, с зяпнали уста

неговото слово сладко и опасно,

И тям на душата ставаше по-ясно.

.................................

И семето чудно падаше в сърцата

и бързо растеше за жътва богата.
---
Иван Вазов



19 Юли 2012 11:01
Поклон пред Левски и съратниците му ! Но да си припомним народната мъдрост - Една птичка пролет ме прави.
19 Юли 2012 11:46
Петрински
Хан Крум
19 Юли 2012 13:16
„...акад. Г. Марков предположи, че за обективна оценка на историческите събития ще са нужни поне 25-30 години времево разстояние.”

И защо академикът допуска такива учебници?Какво има да се предполага?Това учебници по история ли са или печатни материали на агитката за политическа просвета? Да не се чудим как се пишат „учебници” по история в България.

„Ако такова времево разстояние е било необходимо за оценката и признанието на един Левски, колко ли ще е нужно за значително по-сложни и далеч не толкова безспорни личности и събития?!”

Набутваните днес в учебниците „исторически личности” са доказано несложни,а направо прости – значи безспорни.Безспорен е и народа правещ историята си.
Васил Левски е ВЕЛИК защото съчетава в себе си идеалиста с прагматика. Народа го е родил,но Левски вика „Народе..”!!Освобождението не може да стане с някакви малки чети,а след сериозна подготовка. Едното е емоция,а другото е стратегия.Идеалиста е готов и „патки да пасе” и можеше и да му се случат много лоши неща след Освобождението!! Трябва да се обедини народа, иначе „Който ни освободи той ще ни зароби” – нищо чудно в това. А „чистата и свята република” е идеал,който не съществува,но е цел. Трябва ли сега да обвиняваме Левски за съществуването на дпс или да го поздравим,че вече сме „чиста и свята република” по този случай? Имаме проблем - двете форми на държавно управление в България наложени след Освобождението,не са български модели – нито монархическия,нито републиканския.Повечето от определящите се като монархисти и повечето от определящите се като републиканци всъщност без да се усещат защитават тези чужди модели?!

ханкрум

„Нищо общо няма днешната господстваща каста с идеалите на някогашните българи. В Карлово днес някой си комунист естествено, Тадаръков, е окачил табела върху дарената на карловци от Евлоги Георгиев фабрика: "Продава се".”

Круме,
Не се излагай с това „хан”,не е вярно.Не виждаш ли как се пишат „учебници” по история? Черно-белия формат на мислене у многото като теб обаче, ни съсипва. Нито съм комунист по убеждение нито съм монархист по убеждение,а мисленето в този двоичен модел ме убеждава,че сме далече от обединение на мисълта за българщината в избора.Това и е причината в България да гъмжи от всякакви „фили”, възприемайки се в същото време като български патриоти. Посочил си едно леке Тадаръков - бивше действащо милиционерче, преди да бъде прехвърлен в стопанската сфера още преди 1989 г.?!Но къде по-големи говна и по-големи милиционери се разпореждат с ограбени цели икономически субекти построени от всички,а други се правят на политици – пак грабейки всички!! Понеже тази фабрика е в Карлово ли?Вярно е,че идеалите на българите след Освобождението са по-високи,но пак във връзка с годишнината на Васил Левски посочих как е завършил земния си път жадният за свободата и пряко участвал с героизма си за нея брат на Васил Левски,Петър Кунчев.Ето, натискай и чети за идеалите Натисни тук
А как се отнася към българска фабрика преди това настанената чужда монархия,ето един от многото примери - през 1834 г. един известен български предприемач е построил в Сливен първата на Балканския п-ов тъкачна фабрика.Това е Добри Желязков – фабрикаджията.Точно през важната 1908 г. тази фабрика е превърната в затвор,а по-късно е унищожена. В тази година е обявена национална независимост,но едно национално достояние е смачкано. Това прави политиката,когато не е национално достояние.Има и много други случаи специално насочени към тази цел.
19 Юли 2012 13:23
.
19 Юли 2012 13:59
Котка
20 Юли 2012 05:27
ХАНКРУМ - Напълно се съгласявам с вашия болезнено точен анализ!!!!
И да не забравяме че същия народ предаде Левски!!!...
21 Юли 2012 09:34
Оглупява народът, който превръща историята в религия.
21 Юли 2012 14:59
Юнкер
19 Юли 2012 08:48

Всички народи си имат своя Левски, така че по горната формула невелики народя няма.


22 Юли 2012 00:08
Съчетанията "народ страдалец" и "велик народ" неминуемо дават някое палче в сий форум. Всъщност самият Левски надскача "народа" с около век и половина. И днес повече от половината народ не може да разбере в какво свъщност е величието на Апостола, славослови го с клишета и цитира стихотворения, защото не може с думи свои и прости да каже как го рабира той Левски.
Често се случва в историята да се роди личност, която да надскочи средата и съвремениците си. Обикновено това не говори добре за съвремениците. Съвремениците, че дори и съратниците на Левски се доказват недостойни - нито като визия, нито като последователност и търпение и са очевидно беспособни да подължат, камо ли да осъществят делото му. Само три години след обесването му, делото на Левски е опорочено, заветите му предадени. Резултатите си ги търпим и досега, а тогавашната посредственост се възпроизвежда ли възпроизвежда.....
22 Юли 2012 23:31
Страшен народ! Братът на Васил Левски - Петър, участник в Ботевата чета, два пъти ранен попада в турски плен и е осъден на доживотно заточение в Диарбакър. Успяха да избяга и става опълченец. Раняват го, ампутират му единия крак. Болен от туберкулоза, полусляп, полуглух и с един крак се връща след освобождението в родното Карлово и става ... просяк. Братът на Левски - Петър е просяк. Пък днес певачките ги правят полковнички за да са осигурени с пенсии.
Петър все пак го подпомага от време на време с по една чорбица сестра му Яна - вдовица с 4 деца. Самата тя живее в нищета. Майка им, тоест майката и на самия Левски - Гина, не може да преживее нещастните съдби на децата си и се самоубива, хвърляйки се в един кладенец. Та това е нашият народ. Не само сегашният е такъв.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД