Насилственото или по икономическа принуда налагане на исляма по българските земи ще остане сред най-трагичните страници в историята ни. Знаем със сигурност, че сред първите обърнати в исляма с огън и меч са жителите на Търновград. Някога блестящата ни имперска столица е изпепелена веднага след превземането й на 17 юли 1393 г., жителите й са почти цялостно избити и изселени, а голяма част от останалите принудени да приемат чуждата религия. Доскоро знаехме, че понеже завоевателите били малобройни, първоначално задължителното обръщане в исляма е прилагано стриктно само за българската аристокрация, няма нужда сега да привеждаме общоизвестните примери.

Сравнително неотдавна забележителният учен Страшимир Димитров, пръв директор на НИМ впрочем, удължи дългата поредица от свои открития с още едно (Стр. Димитров, Исторически преглед, 1987). Като наложи резултатите от археологическото проучване на търновската Велика лавра (разкопки на Ат. Попов) към проучени вече османски извори от същото време, той установи, че както е видно по всички данни в исляма е била обърната цяла християнска обител - тази около търновската църква "Св. 40 мъченици", или поне по-голямата част от нея. Така впрочем бе показано какви блестящи резултати могат да се постигнат, когато честно се обединят археологическите и историческите методи на изследване.

Един османски опис, съставен между 1481 г. и 1512 г., дава най-късната възможна дата на края на съществуването на християнската обител около църквата "Св. 40 мъченици". Според този опис църквата е вече джамия, при това със завие (мюсюлманска обител). Там съществува и текето "Кавак баба", чието ръководство изцяло се състои от "синове на Абдуллах", т. е. мюсюлмани първо поколение, наскоро приели исляма. Впрочем от 231 мюсюлмански домакинства в Търновград през 1503-1505 г. цели 76 са от "синове на Абдуллах", т. е. новообърнати в исляма. Според същия поименен опис на търновските жители мюсюлманите - глави на семейства, са се увеличили с цели 99 в сравнение с данните в описа на Никополския санжак от 1479 г., където те са 132 (при 492 християнски семейства).

Очевидно е, че между 1479 г. и 1503-1505 г. е ислямизирана вероятно и търновската обител около църквата "Св. 40 мъченици", там новообърнати са и назърина (надзорника) на текето шейх Сюлейман халифе, и готвачът (твърде висока длъжност) Дервиш Али, и Али, мюезин с берат, всичките "синове на Абдуллах". Това ще да е обяснението на християнските погребения, извършвани на територията на мюсюлманската вече обител през XVI в. и даже в началото на XVII в., датирано съвсем точно с монетите, използвани като Харонов обол. Привидно новообърнатите мюсюлмани продължават очевидно да погребват съгражданите си християни, както и във времето до 1479 г., когато те са още иноци в православна обител.

* * *

За трайното налагане на исляма сред вече приелите го българи османската власт използва всички достъпни й средства. Действителни събития предизвикват съставянето на многобройни фетви (правно-религиозни предписания; вж. Извори) за постигане на пълното изкореняване на християнството сред ислямизираните българи. Тези практически указания в разбираемата форма на въпроси и отговори с главни действащи лица винаги Зайд, Амр и Хинд (няма как да са използвани християнски имена, естествено) се съставят и издават от името на най-висшата религиозна власт, от шейх юл-исляма - правно-религиозния ръководител на мюсюлманите в Османската империя, който е и последна инстанция по всички религиозни въпроси. Няма съмнение, че окончателното обръщане и на българите в Османската империя съвсем не завършва с унизителната процедура по приемане на исляма, въпросът е бил разглеждан очевидно като съдбоносен или поне като изключително важен, щом указанията са спускани от най-горе.

* * *

Двуверието се разглежда обичайно като продължителното съхраняване на християнските обреди и вярвания след принудителното приемане на исляма сред балканските народи в Османската империя, включително и с примери от българската история. Когато беше разгледан много по-широк религиозен, времеви и пространствен ареал, не беше трудно да установим два основни вида двуверие, ще ги обозначим тук като "скрито двуверие" и "редуващо се двуверие". В първия случай двете религии се практикуват едновременно, чрез взаимното им проникване се установява всъщност една смесена религия, която носи името на доминиращите съставни вярвания. И в наши дни, например, част от българите мохамедани изповядват всъщност смесен повече или по-малко християнизиран ислям.

Запазването на части от старите вярвания и обреди е твърде обичайно в редица други случаи през последните две хилядолетия. Подобен продължителен преход се наблюдава, например, при повечето последователи на бог Митра след IV в. Това може да е друг, много по-ранен пример за скрито двуверие. Точно по време на проточилия се преход християнството възприема голяма част от празничния календар, вярванията и обредната система на митраизма.

Сред тюркските народи в Сибир се наблюдава също затегнат и продължителен преход към християнството и през XIX в., а дори и след това, това също е пример за все същото скрито двуверие. Някои от тези народи и до днес продължават да изповядват християнство, примесено обилно със стари шамански практики (В. В. Радлов, 1884; Н. А. Алексеев, 1984). В наши дни също такъв процес на усилно смесване на християнство и шаманизъм протича и в Алтай.

В най-ранната българска история често споменавано е вероятното двуверие на господаря Кубрат, на вуйчо му балтавар Органа и на покръстените с тях в Цариград прабългарски аристократи. Може би друг път ще се върнем на този въпрос за по-обстоятелствено разглеждане, сега ще споменем тоя широко обсъждан случай, но като вероятен пример за редуващо се двуверие.

Няма как да не забележим, че Кубрат е истински християнин, докато живее в Цариград в "нечувана дружба" с император Ираклий. Също толкова отдаден е Кубрат и на старите вярвания, когато се завръща в "земята на предците" при управлението на вуйчо му Органа и, разбира се, по-сетне като балтавар и кхаган (според летописта Гази-Барадж тарихи), или само господар (според Теофан и патриарх Никифор). Изглежда веднага щом става владетел на Старата Велика България, Кубрат окончателно загърбва християнството, без повече да си спомня за него, може би и чрез някакъв очистителен ритуал. Това редуващо се двуверие, както го определихме по-горе, вероятно при Кубрат е по-скоро кратковременно. Все пак повечето сведения ни насочват към вероятно чисто езическо погребение за великия владетел, поне докато не се открие гробът му. В крайна сметка религията на всеки от нас или отсъствието на религиозни вярвания се отразяват най-точно в погребалния обред.



(следва)



-----------------------

Извори



"Ако немюсюлманинът Зейд се е удостоил да приеме светата вяра [т. е. исляма], а християнинът Амр хваща Зейд за яката и му говори "Бре куче, бре магаре", какво трябва да се направи на Амр за такова охулване на Зейд? - Отговор: налага се осъждане [порицание или затвор, или по-малко от 39 удара с тояга или камшик, определяни от съдията]."



"Ако немюсюлманинът Зейд удари силно мюсюлманинът Амр, хване го за яката така, че му скъса част от яката, какво трябва да се направи на Зейд за стореното от него? - Отговор: трябва сурово осъждане [39, 75 или 79 удара с тояга или камшик, определяни от съдията] и да се осигури възстановяване на щетата, щом е станало скъсване."



"Ако всички неверници [т. е. християни] от дадено село са били просветлени да приемат святата вяра, поради което намиращата се в това село църква остане безстопанствена и е стояла празна повече от 40 години, след което със султанско разрешение е превърната в джамия, то какво трябва да се прави с мюсюлманина Зейд, който и след това пред идващите и заминаващи околни немюсюлмани представя тази джамия като църква на първоначалната вяра [християнството]? - Отговор: станал е неверник като поставя християнството пред исляма; трябва сурово осъждане и да се подновят вярата [повторно преминаване през цялата процедура по приемане на исляма] и бракът му."



"Ако Зейд, който се именува мюсюлманин и чиято жена Хинд е мюсюлманка, в деня на неверническата паскалия [т. е. Великден] я заведе в домовете на някои свои близки родственици и стане едно безпътно и разпуснато събиране, при което самият той пие вино и каже на жена си Хинд, която също седи в това сборище - "вземи и пий", предложи й вино и я накара насила да пие и да пее песни - какво трябва да се направи с този Зейд? - Отговор: пресичане на винопиенето и сурово осъждане, а ако е изява на съзнателно пренебрегване на запретеното, трябва също да бъдат подновени вярата и бракът му."



"Ако мюсюлманинът Зейд, без да му се налага, говори на невернически език [всеки език, различен от турския], какво трябва да се направи със Зейд? - Отговор: осъждане."



Фетви за пълното изкореняване на християнството сред ислямизираните българи на шейх юл-исляма Абдуррахим ефенди, от времето на султан Ахмед III (1703-1730)

Превод на Стр. Димитров