Американското общество е достигнало точката на кипене. В медиите, в класните стаи, в кухните бушуват дебатите по въпросите на здравеопазването, енергетиката, социалните помощи, образованието - т.е. бъдещето на Америка. Всички спорове се свеждат до един въпрос: "Какво общество искаме да бъдем?". Или ако перифразираме: "Какво отговаря по-добре на обществените интереси - свободният пазар или увеличаване на функциите на федералното правителство?".

Доскоро мнозинството американци биха отговорили - правителството. От 30-те години на миналия век имаше разбиране, че програмите за социално обезпечаване и активната намеса в икономиката, които бяха проведени от тогавашния президент Рузвелт, са спасили Америка от Великата депресия. Беше възпитавана вярата, че намесата на държавата в делата на гражданите е необходимост в едно хуманно общество. Тази основополагаща вяра в "Голямото правителство" като неуязвима морална сила му помогна да израсне до размери, които са безпрецедентни за американската история - от по-малко от 10% от БВП през 1929 г. до повече от 35% в наши дни. Аргументът за "справедливост на политиката" от страна на правителството бе използван като логично обяснение на политиката от администрацията на сегашния президент Барак Обама, довела до увеличаване на контрола на държавата над повечето сфери на икономиката - от банковия сектор до здравеопазването. И доведе до най-големите правителствени разходи след края на Втората световна война.

Нито едно от тези действия обаче не бе достатъчно за пълното възстановяване на икономиката, нито за по-голям хуманизъм или пък по-голямо удовлетворение в обществото като цяло. Резултатите от последните допитвания през м.г. на "Галъп" показват, че "историческите" 81% от американците - по-голямата част от привържениците на Демократическата и Републиканската партия - са недоволни от това какво се случва в управлението на нацията. Още по-показателно е, че "49% от американците смятат, че федералното правителство е станало толкова голямо и влиятелно, че поставя под непосредствена заплаха правата и свободите на обикновените граждани". През 2003 г. повече от една трета от населението (30%) е смятало именно така.



"Принципът на кламера"



Икономистите не разбират най-главното, когато казват, че иновациите водят преди всичко до повишаване на ефективността. Креативният потенциал на свободния пазар означава ръст на излишъците. Новите технологии не само помагат да се работи по-продуктивно. Хората произвеждат повече продукти и услуги на по-ниска цена. В този смисъл иновациите повишават стандарта на живот и ако се възползваме от термина, който толкова обичат държавните служители - "раждат изобилие".

Един от първите американски мислители, който описва този процес, е Хенри Адамс, историк от Харвард и внук на президента Джон Адамс. В своята автобиография "Образованието на Хенри Адамс" той размишлява над това, което нарича "Закон на акселерацията" - постоянно ускоряващият се темп на технологичния прогрес, което доведе до изобретения като парахода, локомотива, електрическия телеграф и други подобни. "Някога, смятани за невъзможни, тези достижения доведоха до голямо изобилие", пише Адамс. Той сочи като пример добива на въглища в САЩ, "който достигнал до 300 милиона тона и повече" през XIX век.

Интелектуалният наследник на Адамс се явява Гордън Мур, който е един от основателите на корпорацията Intel. Той установил, че скоростта на изчислителните способности, които отразяват броя на транзисторите на силиконовия чип, се удвоява на всеки 18-24 месеца. Според "закона на Мур" компютърът, който си купуваме днес, е по-евтин, отколкото този, който сме си купили преди две години. Затова паметта във вашия iPod, който днес струва $49, преди дванайсет години е струвала 7000 долара. Подобни примери на постоянно ускоряващите иновации и ефективността на по-ниските цени се разглеждат от нас като "принципа на кламера": технологиите, които днес са недостъпни за повечето хора, се оказват по-достъпни, ако не утре, то в близко бъдеще.



Защо наистина Голямото правителство не обича "богатите"?



Свободните пазари не създават "аристокрацията". Те я разрушават. Както политически, така и икономически, тъй като свободните пазари подкопават стабилността. В Средновековна Европа пазарите по площадите са били източник на сила, която позволявала на хората да предизвикат управляващите монархии. Историкът Джек Уедърфорд дава като пример ордена на Тамплиерите - рицарите на Храма на Соломон. Тези воини монаси представлявали религиозна благотворителна организация, която наброявала 7000 души и владеела мрежа от замъци от Европа до Ерусалим. Те участвали във финансирането на кръстоносните походи и с времето се превърнали в това, което би могло да бъде определено като първата в света международна банкова корпорация. Спартанският образ на живот на всеки един отделен тамплиер давал невярна представа за тяхната колосални сила. "Самият орден постоянно се разраствал и ставал все по-богат, при което не се е подчинявал на нито една държава или крал", припомня историкът. През 1295 г. френският крал Филип IV Справедливия, както и други държавни глави до и след него, изпитвал ненаситна потребност от пари. За да се добере до съкровищата на тамплиерите, той изфабрикувал обвинения в неморалност и ерес. В крайна сметка орденът бил разпуснат, а 54 негови лидери били изгорени на кладите. Но Филип така и не открил парите на рицарите монаси.

През XV век семействата на банкерите и търговците на Медичите в Италия наподобявали тамплиерския орден, при което имали голямо богатство и влияние. Но и те предизвикали гнева на един управник. Френският крал Шарл VIII изгонил семейството от страната и конфискувал цялото му имущество, след като завладял Флоренция през 1494 г.

Монархиите, както и другите авторитарни режими, никога не са обичали големите богатства на отделни хора и фамилии, върху които нямат контрол. Свободният пазар периодически води и до сваляне на диктатори. Класически пример за неговата демократизираща сила е Чили. Покойният диктатор Аугусто Пиночет отмени замразяването на цените, приватизира правителствените компании и системата на социално осигуряване и развиваше успешно търговията. В крайна сметка призивите за демокрация доведоха до всенародно гласуване и Пиночет загуби.



Какво трябва да отговорят републиканците на критиките за "неравенство"?



Наистина в икономиката на свободния пазар съществува "неравенство на доходите". Във всички общества съществува политическото и икономическото неравенство. Но управляващият елит на свободния пазар предлага рядката възможност на хората да се издигнат по социалната стълба с помощта на създаването на богатства. Изследванията показват, че повече от половината семейства, които получават минимални доходи в САЩ, се издигат в обществото в продължение на десет години. В същото време най-малко половината, които се намират на върха, се преместват надолу.

Критиците изпускат и факта, че "неравенството на доходите" в американското общество всъщност е страничен продукт на икономически ръст и създаването на богатства, които едновременно повдигат стандарта на живот за всеки. Уважаван икономист като Брайън Уесбъри посочва, че във времена на технологичните иновации тези, които се намират на върха, увеличават стремително доходите си. Бил Гейтс и Марк Цукърбърг станаха фантастично богати именно благодарение на иновациите в технологичната сфера. Но и всички останали също печелят заради по-високия стандарт на живот и по-достъпните потребителски стоки. Т. нар. "луксозни стоки" вече са достъпни не само за "елита", но и за останалата част от обществото. През 1900 г. Джон Рокфелер бе най-богатият човек на планетата. Но независимо от това изхарчената от него астрономическа сума от половин милион долара, което се равнява на $11 млн. в наши дни, не можа да предотврати смъртта на неговия внук, заболял от скарлатина. Днес тази болест е почти забравена, дори в средите на бедните хора, именно благодарение на съвременните антибиотици.



* Откъс от книгата му "Манифест на свободата"