:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,447,222
Активни 86
Страници 17,324
За един ден 1,302,066
Истинската история

Двуверците на Балканите се срещат и в началото на ХХ в.

Насилствено ислямизираните българи пазят дълго християнската си вяра и в най-черните години на робството
"Носене на кръстовете", част от стенопис в църквата "Рождество", с. Арбанаси, Търновско, 1649 г.
(продължение от миналия четвъртък)



Вече може да се смята за напълно изяснен механизмът на ислямизацията на част от българския народ в годините на турското робство. Вероятно нови извори в бъдеще ще добавят още детайли в тая мрачна картина, но съществени промени едва ли могат да се очакват. Независимо от вида на принудата - чрез огън и ятаган или чрез високи данъци и всекидневен безконтролен натиск, ясно е, че грамадната част от ислямизираните българи приемат чуждата религия насилствено. Иначе многобройните извори от това време (вж. свързаните текстове) нарядко споменават и за единични случаи на доброволна ислямизация, като от документите за тия случаи личи най-вече желанието за получаване на добра служба, за погасяване на стари дългове или поне за задължителния един кат нови дрехи.

Обичайната съпротива срещу налагането на исляма на цели села понякога в условията на нечуван чуждоземен гнет може да бъде само пасивна. Не са чак такава рядкост и веществените свидетелства за този процес - многобройните надгробия, иконата, открита зазидана в стената на мюсюлманска къща във Велинград през 1972 г. или бронзовият руски триптих от ХVII в. от тайник в стената на мюсюлманска къща в Разградско.

* * *

Дълго след насилственото им обръщане в исляма хиляди българи запазват новата религия само за показ, те продължават насаме или в семейна среда да следват християнските религиозни предписания. В планините селата от двуверци се запазват дори и през ХIХ в., а някъде и в началото на ХХ в. Точно това скрито християнство довежда до силно изразен религиозен синкретизъм у насилствено помохамеданчените българи, а и на Балканите изобщо (St. Skendi, 1969).

Назоваването на двуверците е сходно във всички балкански езици. Южните славяни ги обозначават като двуверци, но често са наричани също "шарени" или "пъстраци". Албанските двуверци също са "ларамана", т. е. пъстри, шарени, както са наричани и кипърските двуверци. На гръцки двуверците са "линовамваки", т. е. ленено-памучни, с което се показва двойственото им и неопределено състояние.

Това удобно двуверие се оказва приемливо в продължение на столетия както за централната османска власт, която приема двуверските села като мюсюлмански в данъчните си описи, така и за православната и за католическата църкви, които не ги отлъчват от християнската общност. В Албания, например, скритото християнство става масово след войната за Крит между Венеция и Османската империя (1644-1669) поради страха от репресии. Католическата църква се отнася по-строго към двуверците. През 1641 г. от Рим разпореждат да се забрани кръщаването в църквите на децата на мюсюлманите, което обичайно навсякъде на Балканите нообърнатите мюсюлмани извършват "за здраве" още преди обрязването. През 1678 г. е прекратен достъпът до католическите храмове на жени, омъжени за "турци", т. е. за мюсюлмани, а през 1703 г. е забранено мюсюлмани, всъщност двуверци, да се черкуват, да се венчават и да кръщават децата си. Едва ли тези мерки ще ни се сторят пресилени, след като прочетем пътеписа на английската пътешественичка Едит Дърхам, която дори в началото на ХХ в. ни уверява, че някои албански села с двуверци имат дори тайни свещеници. Може да се предположи каква смъртна опасност грози тия села и техните тайни свещеници, като се припомни само как е заклан публично дори официален православен духовник като охридския архиепископ "на цяла България" Варлаам във Велес на 28 май 1598 г., а тялото му е останало във водите на Вардар "няколко седмици" (Ал. Стояновски, 2006).

Веднъж приели исляма, балканските християни на практика не могат да се върнат към старата си религия, ислямът приема такова връщане като най-тежко престъпление. Точно поради това обявеният по-късно за светец Николай Нови Софийски е убит с камъни през 1555 г., след като поискал да се върне в християнската си общност, макар че приел исляма преди това в пияно състояние, без дори да си спомня за това. В същото време окончателното приобщаване на двуверците към исляма върви особено трудно и мъчително. И докато християнските църкви започват да губят търпение и да изискват цялостно връщане на двуверците в християнската им община, което всъщност е равносилно на сигурна смърт, мюсюлманските шейх юл-ислями засилват натиска срещу двуверците за пълно изкореняване на християнските преживелици в религиозната им практика. Достигналите до наши дни фетви (Стр. Димитров, Векове, 1987) са и първокласен изворов материал за съпротивата срещу приетия принудително ислям, десетилетия след помюсюлманчването си хиляди българи остават практически християни.

* * *

Няма да ни е много лесно да си представим днес как насилствено ислямизираните българи, днешните българомохамедани, извършват изключителен героизъм като в най-черните години на робството въпреки задължителните фетви и суровите наказания, които те предвиждат, запазват българския език като средство за общуване, като символ на вярност към българските им корени. Нещо повече, при Освобождението на България турцизмите в езика на българите християни са забележимо повече, отколкото в езика на родопските българи мохамедани, например. Принудени да изоставят вярата си, ислямизираните българи бранят фанатично езика на своите деди като свята своя връзка с българския народ.

Колко значителна е опасността за българската народност при изгубване на родния език след началото на процесите на ислямизация, може да се види точно при тия обърнати в исляма българи, които обитават градовете или достъпните села в равнините. Тези българи постепенно загубват връзката с родния си език, а по-късно и с народността си. При тях именно се наблюдават елементи на етническа асимилация, те са онези "румелийски [балкански най-общо] турци, чийто език е неправилен", според Ахмед Вефик (1823-1891). В един от първите турски речници "Лехче-и османи" ("Диалекти на османския език") такова значение той дава на думата "читак". Или накратко "турците наричат говорещите на турски език румелийски елементи "читаци". Да се нарече някой "читак" означава да се каже балканец, който произнася турски език неправилно, понеже не е турчин" (И. Х. Данишменд, 1979).

По българските земи читаци има в градовете, където контролът върху прилагането на фетвите, налагащи новообърнатите в исляма да говорят само турски, е повсеместен, така и в достъпните равнинни села в Добруджа, в ниските части на Източните Родопи, в Източна Тракия и в Македония. Наследници на тия насилствено обърнати в исляма българи, на тия читаци са "говорещите неправилно" сред днешното население на Североизточна България или в Източните Родопи, които зорлем бяха докарани от погрешната политика на българските правителства през ХХ в. да се самоопределят като турци.

* * *

Българският народ носи тежкия си кръст под чужда власт цели четири века и половина. Едва през ХIХ в. става ясно, че съпротивата срещу поробителя трябва да бъде единна и масова, единичните опити за отпор никога не биха донесли освобождение. В боевете на Шипка българските опълченци се оказват вече равни на руските воини не само по героизъм, но и по способност за единни действия. Времето на скритото християнство, на борбата всеки за себе си е отминало, българите вече знаят силата си. Само когато народът ни е единен, няма да е страшен никой поробител - нито свой, нито чужд.



----------------

Извори



"Ако някои хора идват и вземат пръст от гроба на починалия шейх Зейд [очевидно християнски светец], която според лъжовните им вярвания била лекарство срещу болести или пък щяла да помогне на онези, които нямат деца, да се сдобият с деца, и разнасят тая пръст - трябва ли шариатският съдия твърдо да насили онези, които имат такова грозно поведение, и да им забрани? - Отговор: Трябва!"



"Ако жителите на дадено градче, предимно жени, в някои дни задружно отиват на гробищата и там задружно и в един глас оплакват и нареждат за покойниците, надават плач и стенания - шариатският съдия овластен ли е да забрани такова поведение на посочените? - Отговор: Наложително е да им забрани."



"Ако близо до някое вакъфско село, върху необработваема земя по божията воля е израстнало голямо дърво, а жителите на това село идват при споменатото дърво и го молят да им помогне в делата им, може ли шариатският съдия да отсече това дърво и да отстрани смутът? - Отговор: Може."



"Когато Зейд има някаква нужда, търси помощ от духовете на предците и казва, че те могат да принасят полза, да отстраняват беди, че уреждат делата на божите раби, че знаят неизвестното бъдеще; ако Зейд е с такива разбирания, какво трябва да се направи с него? - Отговор: Подновяване на вярата и брака [Изключително тежко наказание, включващо изцяло процедурите по приемане на исляма и на бракосъчетанието.]."



Фетви за пълното изкореняване на християнството сред ислямизираните българи на шейх юл-исляма Абдуррахим ефенди, от времето на султан Ахмед III (1703-1730)



Превод на Стр. Димитров









Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?issueid=2601§ionid=5&id=0002301



http://www.segabg.com/article.php?issueid=3144§ionid=5&id=0001301



http://www.segabg.com/article.php?issueid=7008§ionid=5&id=0001301

43
25021
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
43
 Видими 
29 Август 2012 21:53
Е аз колко пъти пиша в тез форуми, че у нас турци няма, всички са помохамеданчени българи!
------------------------------

Наследници на тия насилствено обърнати в исляма българи, на тия читаци са "говорещите неправилно" сред днешното население на Североизточна България или в Източните Родопи, които зорлем бяха докарани от погрешната политика на българските правителства през ХХ в. да се самоопределят като турци.

* * *

29 Август 2012 22:46


Една голяма част от турците които днес са обитатели на североизточните територии на България-Герлово/Гериловасъ/ ,Делиормана и Добруджа са потомци на турци от бейлика Караман,които по време на Беязид 2 са изселени (бейликът Караман е от последните които по времето на Мехмед 2 влизат в състава на Османската държава а след смърта на Мехмед 2 ,когато е вътрешната война между Беязид и принц Джем,след загубата на последния,Беязъд 2 ги изселва на Балканите) и на Кримските татари които се заселват след Кючюк Кайнарджанският мирен договор.Помаците,нито един сериозен инсторик не отрича за етногенезиса на това население но при тях не може да се говори за насилственно приемане на исляма,потомци на Богомили ,прогонени в дебрите на Родопите през 13 век(ако се направят сериозни изследвания,това ще се установи).В пътеписа си дякон Инокентий,който минава през българските земи през 1212 г и става свидетел на жестоки разпри и масовите изселвания на Богомили в Родопите.
Петрински ,като извор ползва изфабрикувани по времето на възродителния процес извори,а самият той не може да се отърси от прекаленото руско което му е втълпено в главата.

Каквото и да пишеш г-н Петрински за помаците-те са си мюслюмани,турците са си турци и те мюслюмани( приказката за кучето и кервана или ГОЛЯМАТА УСТА НА ИВАН ПЕТРИНСКИ
http://www.svobodata.com/page.php?pid=7889&rid...)
30 Август 2012 00:29
турците са си турци

Кво точно ще рече това след като турците дошли от средна азия са с ярко изразени монголойдни черти? Де ги монголойдните караманци по добруджанско?
30 Август 2012 07:29
hocataotkonstantinie, на български се пише МЮСЮЛМАНИ, форумът е български!
30 Август 2012 07:41
Г-н Петрински, помаците в Родопите са носители на едни от най-старинните запазени диалекти на територията на днешна България - даже носовките си стоят тук-таме - гльонда например. Много е трудно обаче да се каже, хеле пък да се докаже, доколко това се дължи на усилията им да запазят българското си самосъзнание и доколко на факта (диалектологията, изчистена от идеологически примеси именно това приема), че живеят в изключителна изолация и самоизолация в много дълъг период от време. Щото нито турците, нито българите ги припознават като свои.
30 Август 2012 08:29
турците са си турци
И затова българските "турци", изселници в Бурса и на други места, коренно се различават от тамощните местните турци. От далече само по изгледа им ще ги познаеш че са от България.
30 Август 2012 08:41
Плямпало, няма никакво значение как изглеждат, това не е довод. Но след Освобождението в България не е останал нито един турчин, страхували са се от отмъщение. Останали са само помаци и то тези, които не са били виновни за кланета и гаври. Сега обаче много от тях се "турчеят". Ми тия, които се турчеят що не си ходят в Турция, ами само ни създават проблеми. Пък трябва и да им доказваме какви са. Каквито щат да са. Щом не се чувстват българи, щом не обичат нищо българско, щом като дори не знаят български, какво правят тук? Защо им е да са тук? Всъщност, защо ли?!
30 Август 2012 08:53
"Насилствено" на бабати такова. Всички османисти знаят на база източниците, че масовата смяна на конфесията наблюдавана през 16 и 17 век, е доброволна и има икономически и социалностатусни причини. Мюсюлманите не плащат някои деанъци, налагани на немюсюлманите + това, че имат по-висок правен и изобщо статус. Междудругото това е механизмът за възникването на бошняците като отделна квазиетническа ожбщност. На баоза на богомилството, което в тогавашната им държава е държавна религия. Помаците в Родопите и прилежащите региони (сиреч тия, дето ревем, че гърците погърчвали българи, са всъщност помаци) са резултат на същите процеси - социално-икономически.

Но Петрински е археолог. Много добър археолог. Което изобщо не е гаранция, че историческите му промишления имат научна стойност.

30 Август 2012 09:18
няма никакво значение как изглеждат
Може и да няма, ама има. В Бурса веднага ще различиш изселник от България. Докато в Лудогорието немож различи кой "турчин" кой българин. Тоест, външния изглед е още един довод че в България след освобождението същински турци не са останали, а само потурчени българи. А помаците не ги мешай. Те турски изобщо не знаят, докато българските турци говорят на някакъв развален турски. Антон Дончев - Време Разделно.
30 Август 2012 09:23
ходжа, имаш право да пишеш това, което ви лъжат в туркието и да се смяташ за какъвто щеш - потомък на изселници от "бейлик", на татари, черкези, богомили, на монголци, ако щеш. Но не можеш - пряко, или непряко - да отправяш обиди и клевети срещу автора.
гюрова, за кои "османисти" пишеш, за тези от последните 15-20 години ли? За тези, които пишат "конфесия", вместо "вероизповедание", на баба им такова? И кръвният данък от неверниците, и той ли е събиран доброволно, в резултат на "социално-икономически" процеси? Я ни кажи повече за тия неоосманисти и как си вадят хляба.
30 Август 2012 09:57
Интересно ми е тоя мит за богомилите станали мюсулмани от къде е тръгнал?
30 Август 2012 10:08
Също и колко от потурчените и помаците са бекташи или алевити. По ми е вероятно някои богомили да са възприели алевитски идеи. За сунитски абсурд да е доброволно - само с ятаган.
30 Август 2012 10:08
Федаин, това пълна нагласАЦИЯ за богомилите и мюсюлманите.
30 Август 2012 10:09
Федаин, това, което писах е за първия ти пост.
30 Август 2012 10:20
Ама, какви турци, помаци, богомили? Всички сме траки и сме били най многобройния народ след индийския и тук вече е пътят към родството ни с китайците. Пътят на коприната. Хубав ден на всички добри хора потомци на великия Севт.
30 Август 2012 10:51
И ислямът, и църковната религия в България се налагат от горе надолу -- от властта към населението -- а не произтичат според свободната воля из тия земи. В т.ч. онези 80..%, които Статистиката сега пак изкарва източноправославни, ако ги проучите по-прецизно и обективно, ще се убедите как всъщност болшинството от тях дори не я разбират тая вера
30 Август 2012 13:11
Сега разбрах разликата между "читак" и "гаджал"
30 Август 2012 13:48
Тоя текст е глупости на търкалета...
30 Август 2012 15:28
Стайнбек,
И Бай Ахмед Ага Тамръшлията (колача от Перущица, помак) ли е избягал или е продължил да си дерибейства в Освободена България? А да не би да е потърсена сметка на някой от колачите от Батак???
Г-н Петрински, защо Априлското въстание е потушено от т.нар. башибозук (събран основно от околните помашки села като Барутин, Тамръш и пр.), а не от редовна войска?
30 Август 2012 15:44
приел исляма преди това в пияно състояние, без дори да си спомня за това
Ами да, то се иска кураж за тази работа.
Някои и преди да правят секс за първи път се напиват
Плямпало, няма никакво значение как изглеждат, това не е довод. Но след Освобождението в България не е останал нито един турчин, страхували са се от отмъщение. Останали са само помаци и то тези, които не са били виновни за кланета и гаври.
Избягали са част от турците и другите мюсюлмани, които са били по пътя на руските войски, защото наистина са се опасявали от отмъщение. Такива са например чирпанските цигани, които са вършели най-големите жестокости при опожаряването на Ст. Загора през 1877 г. Неслучайно днешна Турция е страната с най-голям брой циганско население - това са потомци на същите онези цигани, които са се изселили от балканските територии на Империята. Мюсюлманите в четириъгълника Русе-Силистра-Варна-Шумен са останали и техните наследници са там и до момента. След Руско-Турската война 1877/78 г. падишахът е отсякъл, че извън територията на Империята турци няма.
Г-н Петрински, защо Априлското въстание е потушено от т.нар. башибозук (събран основно от околните помашки села като Барутин, Тамръш и пр.), а не от редовна войска?
В интерес на истината, дори и по онова време редовната войска е съблюдавала правилата за водене на военни действия по отношение на мирното население. Сюлейман паша е наблюдавал как чети от арнаути, цигани, помаци и башибозук разоряват Стара Загора, но много малка част от предвожданата от него редовна войска е взела участие в това опустошение.
30 Август 2012 16:39
Харамия, айде пак да прочетеш внимателно какво съм написал (8.41)
30 Август 2012 20:58
Харамия, всъщност защо ли? По добре чети оригиналния Стайнбек, а не патриотарстващия ник тук.
30 Август 2012 21:29
И без да си непредубеден историк, справката във Викито ( дори българския вариант) дава известна информация, нпр. за съдбата на тъмръшлии, колячите на Перущица:
"Селото е изгорено през 1877 година и повторно през 1912 година от българи-християни за отмъщение на местните помаци, една част от които участват в потушаването на Априлското въстание, като подпалват и разграбват селата Бойково, Дедово, Перущица и Сотир (днес Храбрино).[3] Селото е подпалено отново от перущенлии по време на Балканската война през 1912 година, а оцелялата част от помашкото му население се изселва в Турция. Останали са от него основите на 300 къщи и две гробища. Според Любомир Милетич към 1912 година населението на Тъмръш (Тъмръшъ) се състои от помаци.[4]"

30 Август 2012 22:26
Ало, витако, ти, като непредубедено, знаеш ли колко българи е изклал редовният турски аскер в Одринска Тракия по време на Балканската война? Колко пеленачета, набучени на щикове? Колко жени, хвърлили се в кладеници? Колко запалени църкви с хората вътре? Колко бежанци? Чело ли си тия работи, или да ти препоръчаме непредубедени дописки?
30 Август 2012 22:32

Miteto, не разбрах,как и по какъв начин сам обидил автора.Аз критикувам,и критиката ми е основателна.Същите неща,измишльотините на Петър Петров,Евгени Радушев и т.п са ни чели като лекции в Беленския университет.Относно т.н кръвен данък/джизие/,то се събира от християнското население на Османската империя,понеже християните не участвали във войните и не плащали зекят.
В това отношение ако помислим реално,еничарите са елитната войска на империята.Семейства от които са взимали момчета за корпуса ,са освободени от някои повинности,това се вижда в инструкциите за събиране на момчета в корпуса-ръст,чело,походка,не се взимат сираци,от градовете никога не са взимали в корпуса,не взимали деца на свещеници.Подбирали деца навършили 13 годишна възраст,прекарали вече детски болести и още много изисквания,не става на юруш.Детето като го впишат в тефтера е султанско чедо и ако стане с него нещо,наказанието е тежко.Поне три години момчетата от корпуса оставали при турски семейства,ако по това време момчето почине или се осакати семейството изпращло своето чедо .
Не всички момчета от корпуса са ставали воини,едната част завършвали училища и ставали управници-везири,садразами,дефтердари,нишанджии.
От българско много много не са взимани момчета в корпуса,повече са взимали войнуци,много села около проходите на Балкана са били дервентчии.
Турците не давали момчета в корпуса но визмали участие във всички войни и от едно семейство отивали всички годни да воюват/спахийската система/и половината не се вращали назад.По вече бунтове и въстания има в Анадолуто,отколкото на Балканите.
Може да се говори за ислямизирани българи,но потурчени не.Самата Османска империя
не е турска,турците не са били прилигировани,Византия да не би да е гръцка империя.
Как и по какъв начин ще потурчиш едно село? Сигурно са пратени учители по турски и хората са ги събирали на вечерни училища.
В Османската империя няма етносно понятие а има поданици-рая.Турците също попадат в тази категория.
Сега когато се пише история или историческа статия ,трябва да се ползват много източници и ако ще пишеш за Османската империя,трябва да умееш да боравиш с документите, а те са на Отомански и хората които в България могат да боравят с тези документи се броят на пръсти.
Аз познавам много историци от България ,траколози,византолози и Османисти,чета техните статии и се учудвам на професионалността и обективността им,именно това отсъства в статиите на г-н Петрински и естественно ще го критикувам.Историкът е историк когато не е в плен на чуствата си,затова и сам поставил веб страницата на статията за автора.

30 Август 2012 23:18
Когато прочета във форума мисли като тия на горния краснописец, усещам някаква безизходица. По начало не се оплаквам на бота. Не знам как може да бъде спряна турската пропаганда, която редовно се гаври със страданията на българите по време на турското робство. В случая, индивидът с прякор ходжа оправдава кръвния данък, без да осъзнава колко потресаваща е картината, която описва. Такава демонстрация на увредена психика е недопустима по принцип. Но не знам какво може да се направи, защото правилата за участие не третират патологични случаи, а още по-малко - обидни за българите драсканици.
30 Август 2012 23:52
Ало, витако, ти, като непредубедено, знаеш ли колко българи е изклал редовният турски аскер в Одринска Тракия по време на Балканската война?


Населението страда не само в районите, окупирани от българската армия. В района на Битоля, окупиран от сърби и гърци, представителите на Британския помощен фонд за Македония изчислиха, че 80 % от мюсюлманските села са опожарени. Солун, Битоля и Скопие са задръстени от хиляди бездомни и гладни мюсюлмански бежанци, много от които емигрират в Азия. Ислямският квартал в град Енидже Вардар е бил почти напълно опожарен въпреки обстоятелството, че е окупиран от редовна гръцка армия. Гръцките войски опожаряват мюсюлмански селища, намиращи се в непосредствена близост до град Солун, (вж. приложение А12). Гръцкото население от района на Драма се отдава на грабежи, убийства и изнасилвания на мюсюлмани, докато един енергичен български префект най-сетне възстановява реда (вж. приложение В16).

....
През лятото на 1912 година Струмица се е намирала под смесена власт: гарнизонът бил сръбски имало е един нисш български чиновник, а българските въстаници са били многобройни. Сформирана била комисия под председателството на сръбския комендант майор Гърбич и членове двама младши сръбски офицери, българският помощник-управител поручик Николай Вълчев, водача на българските чети войводата Чеков и няколко видни жители на града. Местните мюсюлмани от града били разоръжени чрез претърсване на къщите. По улиците са станали няколко безразборни убийства на мюсюлмани и след това била издадена заповед, забраняваща им да напускат къщите си под страх от смъртно наказание. Междувременно била организирана местна жандармерия и докато мюсюлманите пасивно изчаквали своята съдба, един стражар и сръбски войник ходили от къща на къща и извиквали мюсюлманите един по един пред комисията. Когато всяка от тези жертви заставала пред съдниците, майор Гърбич задавал въпроса: „Този човек добър ли е, или е лош?" Не е имало никакви разисквания и никаква защита. Всеки член от комисията си е имал лични врагове и никой не се е осмелявал да се намеси в негодуванието на своя съсед. Един глас е бил достатъчен за издаването на смъртна присъда. Само около една десета от извиканите пред комисията са избегнали смъртната присъда.


Посочва се, че за избиването на турци в град Серес наскоро след неговото завземане са отговорни редовните български власти. Тук е имало голям български гарнизон, както и редовна администрация. Ние разполагаме с пълни показания от водача на турската общественост в Серес, които се потвърждават от австрийския вицеконсул (по народност грък), както и от други гръцки жители. Показанията са неизбежно пристрастни и преувеличени, но за нещастие в главните си очертания те се потвърждават от едно поверително изложение, направено пред нас от един американец, развивал активна дейност след масовото избиване, за да облекчи тежкото положение на мюсюлманите. Събитията, предшестващи това клане, са твърде неясни. Дадени били няколко мистериозни изстрела. Предполага се, че редовни турски войници са се криели в града (ние не знаем до каква степен това е вярно). При едно благосклонно тълкуване на обстоятелствата би било справедливо да се предположи, че българските власти са се страхували от въстание. Това би могло да обясни, но не и да извини последвалото клане. Турският вариант на инцидента е даден в (приложение А8). Цифрите дадени от турци и гърци положително са преувеличени - те варират от 600 до 5000 убити. Нашият източник на информация, а именно цитираният американец, който е внимателен и почтен човек с дълъг личен опит в Македония, приема като възможен брой на убитите в града най-много двеста души. Той твърди, че изтреблението е било умишлено и непровокирано и че е било придружено от масови грабежи и от безчинства с много турски жени и деца. Подобни ексцеси са извършвани и в селата. Хората, провинили се в тези жестокости, са главно македонски комитаджии, действали пред очите на българските военни власти, които са разполагали с предостатъчно редовни войски в Серес, за да могат да ги контролират.


Натисни тук
31 Август 2012 00:01
Мето, ще ти бъда наистина благодарен, ако ми посочиш линк или поне сериозна публикация(английска,немска,руска) разбира се не художественна литература или спомени на прадядо ти.От мен ти препоръчвам доклада на комисията Карнеги. И си спести обвиненията.Българин съм, но само обективния,доколкото това е възможно преглед на историята има някакъв смисъл. Иначе насилието няма националност или религия и ми е противно във всяка форма.
31 Август 2012 01:03
Щом настояваш за английска, ето ти (съкратен) цитат от английска публикация, за чийто автор не може да се каже, че е пробългарски.
Военен кореспондент за зверствата на турския аскер в българско село между Одрин и Лозенград:
-------------------------------------------------------
'What is that?' I ask our military guide.
'A Bulgarian village'
'What happened here?'
'The turks came through yesterday'
The closer we get, the more ubeasy my guide and I become...We hear a ghastly scream...It's a little girl. About thirteen years old. The position of her body bears stark witness to what happened. And then cut up with a knife. Around her a puddle of blood. She is alive! She screams again. I get down my horse and peer at her face. I will be tortured by that terrible sight through many dreamless nights. Her eyes had been gouged out...The dead inhabit every house I enter...The church is completely blackened by fire, On the path dead children, little girls with split skulls and legs spread apart...The inside of the church is a terrible stage. Once my eyes get used to the dark, I see the pile of burnt bodies...
Misha Glenny, The Balkans 1804-1999, Granta Books, London ,1999, ISBN 1-86207-073-3, стр 230
31 Август 2012 01:19
Турците не давали момчета в корпуса но визмали участие във всички войни и от едно семейство отивали всички годни да воюват/спахийската система/и половината не се вращали назад.

Всъщност са давали - незаконно. Има не един и два документа, които ни показват , чв бедни турци са подкупвали агите, за да пласират децата им.
31 Август 2012 01:24
Дълго след насилственото им обръщане в исляма хиляди българи запазват новата религия само за показ, те продължават насаме или в семейна среда да следват християнските религиозни предписания. В планините селата от двуверци се запазват дори и през ХIХ в., а някъде и в началото на ХХ в. Точно това скрито християнство довежда до силно изразен религиозен синкретизъм у насилствено помохамеданчените българи, а и на Балканите изобщо (St. Skendi, 1969).


Натисни тук

Ваше Величество, честити и щастливи султане мой. Бъдете здрав!
Аз, вашият покорен роб, желая да бъда удостоен с честта да приема исляма. Нека да ми се дадът дрехи, както е според закона. Освен това имам дълг от 200 гроша. Мо-ля да проявите вашата милост като ми ( дадете пари ) – толкова, колкото е дългът ми. Заповедта по този повод принадлежи на моят султан.
Ваш роб.

...
На страница 103 от същия сборник с документи е публикуван, запазен от 1679/80 г. опис за изразходване на суми за помюсюлманчване на 345 души в присъствието на сул-тан Мехмед IV Авджъ ( 1648 – 1687 ) докато той е на лов ( най-вероятно в Източните Родопи ). От него става ясно че всеки нов мюсюлманин е получил определена сума па-ри:
мъже 171 на всеки по 1200 акчета
жени 144 на всяка по 2170 акчета
момичета 21 на всяко по 1000 акчета
момчета 18 на всяко по 700 акчета
31 Август 2012 04:55
Освен археологическите аргументи, които Петрински привежда (двуверски надгробия, скрити християнски култови предмети в мюсюлмански къщи и др.), има и други аргументи в подкрепа на тезата, че много от българските турци са езиково асимилирани в миналото българи.

Например особеностите на турския говор на българските турци, който в много случаи подсказва български субстрат. Toва е "експертна" област, в която колегите бълг. турци могат да ни осветлят.

Влиянието на различните тюркски диалекти върху българските говори на ислямизираното българско население е довело до такива сложни форми, резултати и взаимоотношения, че тези говори с право биха могли да се наричат българско-тюркски или българско-турски.

Тези местни диалекти [на българските турци] притежават редица особености, които поотделно или като елементи на цялостната диалектна система ги отличават от анадолските турски говори.

От фонетичните особености по-характерни са:

Затвърдяване (депалатализация) на гласните E, Õ и Ü. След съгласна те преминават в мекост на съгласната и твърда гласна: г’ал — ела, г’орди — видя, г’уз’ал — хубав, и др.

Неутрализиране на вариантообразуващите протуберанси на предните и закръглените гласни: ек’мек’ — хляб, гузел. — хубав, гул. — роза, бул.бул. и др.

Неутрализиране на позицията като определяща вариантите на е: бен — аз, гел.ди — дойде, деделер — дядовците, и др.

Неутрализиране на влиянието на сонорните съгласни пред гласна за удължаване на предходната гласна: олду — стана, кардаш — брат, салдъ — пусна, бенден — от мене, и др.

Потъмняване на неударените гласни: уннар — те, уну — него, уджак — огнище, ирик — слива, душек — дюшек, и др.

Закръгляване на гласната а: борут — барут, собун — сапун, довул — тъпан, чобук — бързо, и др.

Йотуване на предисловните гласни: йеллерим — ръцете ми, йет — месо, йекин — жито, йетти — стори, направи, йoл.ду (йулд.у) — умря, и др.

Замяна на предисловното ъ с и: илък — хладък, ишък — светлина, исмарладък — поръчахме, и др.

Наличие на съгласната ц: улувица — бухал, аджийца — хаджийца, Цанко — умалително от Хасан, каца — каца, Милица — местност около с. Климентово, Варненско, и др.

Обеззвучаване на краесловните в и з: каф — прахан, еф — къща, деф — великан, демон, джевис — орех, бис — ние, и др.

По-характерни морфологични особености са:

Изразяване на биологичния род чрез наставките ка: мухтарка — кметица, фотанка — жена от Фотиново, софиянка; -ко/-ку: Алико, Исмаилку; -чо/-чу/-чи: сончо — изтърсак, последно дете (от думата сон — край), каинчо, каинчу, кайънчи — шурей, и др.

Повторение на притежателното окончание за 3 л.: бурнусу — носът му, аннъсъ — челото му, куусу — селото му, и др.

Субстантивиране и прономинализуване на числителните имена: бешлер — петте, петимата, бешлери — петимата, учлер — трите, тримата, учлери — трите, тримата, и т. н.

Употреба на български местоимения. Кратката, местоименна форма си се съчетава с преходни и непреходни турски глаголи: душунмуш си — помислил си, ал си — вземи, вземи си, гиттим си (взех, че) отидох (лично, самият аз), гитмиш си — отишъл (си), заминал (си), алдъм си — взех, и др. Кратките винителни форми на личните местоимения, съответно за род и число — гу, йа, ги: ал си гу — вземи (си) го, брак си гу — остави го, качирдъм си йа — изтървах я (овцата), ат си йа — хвърли я (ябълката), бактъм си ги, е, буду лер — гледах ги (децата), е, пораснаха, йаздъ си ги — (тези неща) ги записа, и др.

Глаголната система претърпява промени, които засягат граматическото значение на формите. По-значителните от тях са: инфинитивът на -мак/-мек се субстантивира; поради отсъствието на синтетични форми за значението на наложително наклонение неговата основа губи парадигматичността си и се превръща в неспрегаема форма; поради същата причина повелителна и желателно наклонение се сливат и граматически нееднородните им форми започват да функционират като единна система: сегашно и сегашно бъдеще време показват тенденция към сливане или са се слели, бъдеще време поема някои нюанси и случаи на употреба на сегашно бъдеще време, минало неопределено време разширява обхвата си за сметка на минало свършено време, преизказната свидетелска и несвидетелска форма на сегашно време изцяло е изчезнала и е заменена от съответните форми на сегашно бъдеще време, което се наблюдава и в условно наклонение; неспрегаемите глаголни форми — причастията и деепричастията, отстъпват своето място на конструкции, в които участвуват спрегнат глагол и въпросителна дума, преосмислена като относителна (съюзна): разширява се употребата на непълния глагол *имек за сметка на неговата функционална успоредица глагола олмак — ставам, бивам; глаголно словообразуване по български образец или от българска основа и др.

Наречието поради своя строеж и синтактична служба не е претърпяло значителни промени. И все пак български елементи са проникнали в словообразуването и в граматическото му значение.

От служебните думи са запазени отделни български думи с твърде специфично значение и служба: те, чак и др.

Синтактичните особености, отразяващи български черти на народните говори, са регистрирани навсякъде по българската народностна територия. Те придават чужд, нетурски характер на т. нар. румелийски турски говори. Тези черти се съдържат в строежа на словосъчетанията, в словореда на простото и сложното изречение, във връзките между главното и подчиненото изречение, в рамките на сложното съставно изречение, където въпросителни местоимения и наречия изпълняват службата на съюзни думи. В някои говори се е появило и двойно допълнение, при което и двете думи, с които се изразява, са във винителен падеж. Променената според българския първообразец рекция на глаголите създава в изречението друг вид синтактични връзки.

Речниковите особености на българско-турските говори зависят от начина, по който са се формирали и развивали тези говори. Същевременно те отразяват в различна степен речниковите особености на съседните български говори. Така например в родопските и пиринските говори са запазени думите: пеперуга, катриса/катерица, плоча, тикла, галвач, лочка, кроено, бръснига, пила, ребло, липа, корлеш, шипка, гърба, бобулка, гурел, кука, ракаф и т. н. В Североизточна България българската лексика има по-различен характер: баба/бабу, божур/бокжур, брана/бърана, гущри/гущери, датка/ятка, катерица, квачка/кувачка, клочка/кулочка, козанак, колач, копана, коприва, кошара, кочара, кросно/кросна/кросну, кука, купраля, мазга/мъзга, миске /мисирка/, морков/морку/моркул, пандар, патика/патека, печка, пляна/пиляна /пелена/, попара, пуста, пупка /пъпка/, пъйка/ пуйка, сосал/сосел/сосил, соя, стърга/ъстърга, унука, чирешне, чебър, йарка, йасла, пешере, тояка, чендиле /цедило/, земник/зимлик и др.


Че някои от българските турци са езиково асимилирани българи не е измислица на възродителите от 80-те години. Така мислят много стари български историци, например проф. П. Мутафчиев. Те обикновено разглеждат помаците като преходен вариант на асимилацията. В миналото са разглеждали и гагаузите като обратен на помаците преходен вариант.

Безспорно обаче също много български турци и др. тюркоезични българи са потомци на тюркоезични преселници от Анадола или от северночерноморските степи.
31 Август 2012 05:05
България е място, в което степните тюрки от векове (от 4 в. насам) усядат, християнизират се и се европеизират. Ислямът блокира този естествен процес. Но ислямът създаде и парадокса, и химеричността на проекта за "република Турция" като светска нация-държава.
31 Август 2012 05:16
Интересна езикова област е и топонимията. Много пъти сме говорили, че османската власт е наложила "своя" топонимична система без особено любопитство и зачитане на старите местни традиции. Но местните названия в селата са се запазили - също експертна област за колегите български турци - колегата Дардан е от Герлово.

Топонимия

Топонимите са плод на народното творчество и отразяват преди всичко особеностите на географския район с неговите природни отличителни белези, особености на стопанския живот на населението му, названия на притежателите на. земи (фамилни имена, титли и звания) и др. Поради всичко това топонимите са нематериални източници, които отразяват нерадостни, социални, битови и духовни особености, т. е. те дават данни от исторически, езиковедски, географски и етнографски характер за населението на даден район. Със своя произход и устойчивост топонимите се явяват като неписани паметници на народното творчество, като историческа памет на народа.

Османските завоеватели посегнали преди всичко на имената на голяма част от българските селища. Те им дали нови, османотурски имена. Но тъй като в тези селища продължавало да живее българско християнско население, което упорито се придържало към старите названия, наложила се практиката да се употребяват по две имена за едно и също селище. В османотурските регистри от XV и XVI в. твърде често се срещат названия като „село Хаджи Омур с друго име Бистрица”. Дори някогашната българска столица била записана като „Ески Стамбул с друго име Преслав”.

С налагането на тюркския език и езиковата асимилация на част от ислямизираното население започнала подмяна на названията и на местностите в отделните селища. Този процес продължил десетилетия и столетия, развивал се крайно неравномерно в отделните селища поради което е оставил голямо разнообразие от форми.

Проучването на топонимията на отделните селища е огромна и трудоемка работа, тъй като става дума за стотици хиляди названия. Но тъй като процесите почти навсякъде са едни и същи, достатъчно е да се проследят и сравнят данните от два района — Малко Герлово и Родопите. При това, докато от Малко Герлово са обхванати само няколко села (Драгановец, Преселец, Копрец, Търновца, Черковна и Вардун), в Родопите са проучени около 500.

Едни от най-устойчивите са географските имена или имената, с които се представят различни географски форми. В родопската топонимия те заемат значително място. Най-употребявани от тях са бърчина, бара, блато, въпа, голина, гребен, дол, дупка, живак, извор, каменъ, кутел, лъка, падина, пазлак, пещера, поляна, превал, присойка, равнина, равнище, раскол, раздол, ряка, скала, стока, усип, тикла, средок, усойка, чука, чукар и мн. други. Срещат се навред из Родопите независимо от верската принадлежност или езиковите особености на населението. Така например в центъра на Бук (Крумовградско) има рекичка, която наричат Бара, а тя се дели на Ашакъ и Укаркъ бара (Долна и Горна бара), а по-надолу я наричат Бара дереси, т. е. към старото Бара е прибавено дере-си и се образува един своеобразен хибрид от две равнозначни, но разноезични думи. В Безводно пък Барище е станало Баристе, макар че българската наставка -ище се пази на много места, където населението е езиково асимилирано.

В с. Сливка (Ардинско) е регистрирано местното име Касъм барсъ (Касъмово бърце), а в Млечино (Ардинско) Юсейн барсъ (Юсеиново бърце). Гребенът (в Родопите Гребеня, Гребеньо) се е преобразувало в Гюрбеня в Мак (Ардинско), Гюбрен/Гюбрем в Старейшино (Крумовградско), явно преосмислено чрез гюбре (тор), Гарабенте (Гребените) в Безводно (Ардинско), при което началното гр е разкъсано с гласната а и е подчинено отчасти на вокалната хармония, но членната форма за множествено число -те все още е запазена. Изворът в Кукуряк (Крумовградско) е станал Избара, вероятно от акавата родопска форма, членът не е отпаднал. В Обичник (Момчилградско) е регистрирана формата Камаклъ дере (Камен дол), а в Момина сълза — Камалък (Каменак); Клисура в Мак (Ардинско) е оформено в Кусура/Гусула дереси (Клисурски дор); Краището в Безводно по сложен фонетичен път е развито в Укаришле чрез протетично у поради началното кр — Украище, впоследствие разкъсано чрез метатеза на ра в ар и с променено -ище в -ишле; В Ахрянско (Ардинско) има местност Кукале, произнасяно и Кукле, членувано от родопското куколь (остра камениста чукара), а от него е развито Кукле каясъ, вероятно каясъ е прибавено допълнително, както при Бара дереси; Лъкана (с родопски член -на) в Безводно е станало Лякъня, а в Бук (Крумовградско) Лъките (в някои родопски говори Лаките) е с променена форма на множествено число -лар — Лакалар; Пазлак се среща често в Крумовградско без промени, дори се знае като нарицателно за каменисти рътлини, прошарени с малко зеленина, и думата е старинна българска. В Ряка (Ардинско) е записано местно име Пещера с производни Ашаакъ Пещера и Окаакъ Пещера (Долна и Горна Пещера); във Вълчанка (Крумовградско) вместо Поляна има Пиляна, а в Бук (Крумовградско) Пиляна дюзю (Полянска равнина), като дюзю е прибавено допълнително, както при Бара дереси, и пак в Бук — Палеще от Поленище/Полянище, някъде Паленище. Присойка в Безводно (Ардинско) е променено в Пусойка и пак там Просек е станало Посек/Посеки, като в двата случая началното съчетание пр е опростено чрез изпускане на р, вместо очакваното пирисойка, поросек. В Контил (Джебелско) Средак е видоизменено в Съръдак, явно по пътя на преосмисляне чрез саръ (жълт) и даг (планина), но в Костурино (Момчилградско) Средакът е променено в Сордакът. Тикла (родопска дума за плочест камък) се среща много често като местно название, понякога във форма Тъкаля, както и Чука, независимо от говорните особености — на български или тюркски език.

Растителността в Родопите е дала отражение в топонимията. Като се изключат различните видове дъб и бук в по-ниските части, останалата растителност освен габъра е доста бедна. Най-разпространени са местните имена от габер. Срещат се без езикови промени, а някъде с несвойствени за българския език добавки, като Габер в Теменуга (Ардинско); Габер, Габер баир (Габров хълм, гора), Габер дюзю (Габрова равнина) в Контил (Джебелско); в Нане (Момчилградско) има местно име Горун бору от горун (вид дъб) и бору с изпаднало -н от борун (бърдо, хълм), в Равен (Момчилградско) Гурун алтъ (Над горуна); в Търносливка (Ардинско) Дъбака е преобразувано в Дапка; в Кран (Крумовградско) Крушка е станало Круска/Куруска; в Контил (Джебелско) Садина (вид остра трева) е опростено в Садня и т. н.

Топонимията на Малко Герлово по същия начин разкрива физикогеографските особености на района. На растителността: Дъбрез от дъб в с. Преселец; Търница, Храсти, Драката — в с. Търновца, Дряница в с. Преселец и с. Драгановец; Байно гора, Ливади, Дъбрава в Черковна и други. Друга част са свързани с животинския свят: Мечкарица в с. Преселец и с. Драгановец, Зайко в с. Копрец, Зайчине в с. Търновца. Най-многобройни са названията, които разкриват физикогеографския характер: Пещерица, Мочур в с. Преселец; Чука, Плочница, Каменица в с. Черковна; Мочур в с. Драгановец и с. Копреч; Дрод, Долец, Чуката в с. Вардун и други.
31 Август 2012 09:21
Не знам как може да бъде спряна турската пропаганда, която редовно се гаври със страданията на българите по време на турското робство.
Няма как. Тя ще се засилва, ще става все по-агресивна и добре платена. Целта е, турците да бъдат изкарани едновременно беззащитна жертва на "злите и кръвожадни християни" (вижте сърцераздирателния постинг на бонго-бонго 2012-08-30 23:52:34) - кампания, която става все по-координирана и набира сили от около 10-15 години насам и в същото време турците да бъдат посочени като водеща нация на Балканите, която постепенно да наложи своята власт над нестабилните християнски държави, като междувременно ще се направи всичко възможно да се докаже, че те не могат да се самоуправляват. Мето съвсем правилно отбеляза лекотата, с която Ходжата говори за кръвния данък, като за един естествен и закономерен процес в рамките на Отоманската империя. Днешните турци не са много по-различни от своите предци - те живеят с убеждението, че всичките тези неща им се следват по право, че заслужават да налагат своята воля над бившите си владения, че всичко, което произлиза от политиката на официална Анкара е единствено правилното и меродавното и то не търпи възражения и отклонения от набелязаната линия. За съжаление, единственото, което можем да очакваме занапред, е усилването и парадирането с агресивния и господарски тон, идващ от Анадола.
България е място, в което степните тюрки от векове (от 4 в. насам) усядат, християнизират се и се европеизират. Ислямът блокира този естествен процес. Но ислямът създаде и парадокса, и химеричността на проекта за "република Турция" като светска нация-държава.
Нели, с последните си постинги направо разби всичко детско в съзнанието на форумната анадолска дружина. Не, Република Турция не е ислямски проект, тъкмо напротив - падишахът сформира халифатска армия, в опит да преодолее революционния устрем на Мустафа Кемал и неговата войска. Разглеждай Кемалистката революция като продължение на Френската и Октомврийската, с цел да бъдат унищожени последните феодални империи в Европа, което е и един от основните резултати от ПСВ. Ислямът беше потиснат за дълго време в Кемалистка Турция и едва напоследък се правят плахи опити за възстановяване на ролята му в обществения и личния живот на турците.
31 Август 2012 09:32
турците не са били прилигировани,
В Османската империя няма етносно понятие а има поданици-рая.Турците също попадат в тази категория.


Много мили неоосмански теории но не се потвьрждават от фактите. Достатьчно е да отидеш в който и да е град на балканите сьс смесено население и да погледнеш кьде е била турската и кьде другите махали. Не е случайо че всички вьзрожденски села и градчета са по планините. Населението е забегнало там не заради чистия вьздух вервай ми.
Колкото дали не е имало етноси в османската империя. Ами турските ятагани са ги разпознавали етносите отлично. При грьцки вьстания се е извьрпвало клане на грьцкия етнос, при бьлгарски на бьлгарсия и т.н. а не общо на раята.
31 Август 2012 11:32
Те обикновено разглеждат помаците като преходен вариант на асимилацията. В миналото са разглеждали и гагаузите като обратен на помаците преходен вариант.


Този "преходен период" на ацимилация ще да е продължил твърде дълго - пет , шест, та до десет поколения и останал незавършен, та е доста спорно колко е преходен.
Когато се говори за славяно-българските наслагвания върху езика на българските турци, обикновено се правят разни тъпи заключения като "несъмнено българския им етнически произход". Смешното е, че при изследването на тези наслагвания никога не се взема предвид и обратния процес на тюркизация на славянобългарския през османския период. Ако приложим същата псевдонаучна методология , то трябва да намерим голямо количество "българизирани турци". Също така изключително смешно е, че населението по българските земи към момента на завоеванието в тези изследвания се въприема като монолитен етнос , с унифицирана материална култура , моноезично и националистическо по манталитет. Тъй например, тюркските преселници от североизток - узи, печенеги и особено кумани, които усядали по нашите земи в периода 12- 14 в. са раглеждани като едва ли не моментално асимилирани сред българите.
31 Август 2012 12:08
Тъй например, тюркските преселници от североизток - узи, печенеги и особено кумани, които усядали по нашите земи в периода 12- 14 в. са раглеждани като едва ли не моментално асимилирани сред българите.
Да, почти моментално. Никой преселник не е мислил да се представя и самовъзприема за друг по онова време, освен като българин, при това съвсем по свое желание. Това се отнася и за цялата куманска аристокрация, дошла по тези земи, особено по време на Второто българско царство. Дори мюсюлманинът-татарин цар Чака (Чака кан), възкачил се за кратко на българския престол, е предпочел да остане цар на българите, а не да присъедини това царство към татарското.
По време на Възр. процес българските турци обичаха да казват, че са престанали да се чувстват турци, но Тодор Живков им го е припомнил.
31 Август 2012 12:33
hocataotkonstantinie
,

Нещо ми заприлича на набирането на възпитаниците в НШЗО(пуканките).
31 Август 2012 15:31
Да, почти моментално. Никой преселник не е мислил да се представя и самовъзприема за друг по онова време, освен като българин, при това съвсем по свое желание. Това се отнася и за цялата куманска аристокрация, дошла по тези земи, особено по време на Второто българско царство.


Нима? Имаме сведения за стотици българи , които направили кариера във Византия, но и през ум не им минало да изличат българския си произход и род. И и да се диви човек как са се появили топоними като "Куманово", например. В предмодерното време пришълците, както и онези, които живели надалеч за известно време са необичйно явление, затова и разполагаме с разпознавателни прякори (макар и засвидетелствани в по-късно, османско време), които сетне стават фамилни" "Самоковски", "Измирлиев", "Видинлиев" и прочее.
Това, че някой се наричал "цар на Българите" изобщо не внушава, че етническата му самоидентификация е била българска. Когато Стефан Душан приел същата титла в Скопие, надали е сменил мигом сръбската идентичност. За справка, не само татарският род на Чака, куманският - на Тертеровци си е бил помнен. Пък и титулът във Втората империя от Иван Асен II насетне епизодично става "цар на всички българи и гърци". Титулът е приет от Този владетел след битката при Клокотница и отново го имаме засвидетелстван при Иван Александър като "цар и самодържец на всички българи и гърци”.
01 Септември 2012 11:36
На Стефан Душан майка му не беше ли търновска княгиня! Така че не е имало какво да сменя.
05 Септември 2012 10:28
Ми тия, които се турчеят що не си ходят в Турция, ами само ни създават проблеми

Основен въпрос на българското съвремие изискващ адекватно обяснение , а не зариване на главата в пясъка.
Най-логичното обяснение е щото това е политиката на Турция с оглед запазване на етнически позиции в Б-я с оглед на бъдеща експанзия в неопределено време.
08 Септември 2012 13:16
Хм, как се вписват разказите на местните хора в родопите за завардването на два пъти на Широка Лъка от турците с цел ислямизиране, в картината представяна ни от някои пишман форумци за липса на насилствено ислямизиране? Хора от с. Гела са ми разказвали тези истории и бяха категорични, че ако сложат детето ти на дръвника всеки би приел исляма. Имаше и интересни истории за мюсюлмани които проверяват назад в рода си и откриват, че са 8-9 братовчеди с християни живеещи в същото село, за старите гробища които са ориентирани изток-запад и по-новите, над старите, които са ориентирани север-юг, сигурен блег, че селото е било християнско преди това.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД