Резюме: Боклук на руски е мусор. Модест Мусоргски написал "Картини от една изложба". Прекрасна е. Слушам я в по-късната нейна оркестрация на Морис Равел. Редят се различни настроения както пред картини на една изложба. Майтапът идва на петнайсетата минута и петдесет и третата секунда. Там звуковата картина изобразява обраните евреи Голдберг и Шмуил, които се вайкат, че им няма парите.
В това писмо ще пиша за пари и за боклуци. Включително за форумните боклуци, именувани "тролове" и "хейтъри". Моля полит-коректните дами и господа да не четат това мое писмо. То не е адресирано към тях. Неприлично е да четеш чужди писма. Край на резюмето.
За US демокрацията не смея да се произнеса. За човешкото общуване в US смея. То е очарователно демократично в сравнение със западноевропейската официалност, камо ли с източноевропейската скованост при строя, в който живях. В САЩ те пускат навсякъде да си завираш гагата, навсякъде са добронамерени.
Във Вашингтон са Световната банка и МВФ (Международният валутен фонд). Те били "heavily guarded". Не забелязваш драконовски мерки за сигурност. Но драконът веднага го забелязваш. Той е вдясно, като влезеш във фойето на МВФ. Там те посрещат хора, които само веднаж-дваж си срещал, а те ти дават кафе, кока-кола, говорят ти на малко име. Други, които виждаш за първи път - и те. Пък аз си мислех, че влизам в святая светих на парите.
Статуята на дракона е шарена като нашенски петел от порода селска-превъзходна. Дар е от Индонезия в знак на благодарност към фонда. Не знам фондът да е направил за някоя страна нещо, за което тя му е благодарна, и питам какво е направил фондът за Индонезия. Те също не знаят. Но ще проверят. Този до мен ей сегичка ще се качи с асансьора до офиса си, ще провери и ще ми каже. "Айде възгеч", мисля си, но понеже не знам как е на английски "възгеч", казвам "Don't worry" и за малко да добавя "be happy". Не съм доволен от собствения си превод, но толкова мога.
Добро ли е кафето? Да, лъжа аз, който предпочитам еспресо. Ама няма пък дотам ниско да падна, че да пия кока-кола я!
Те си имат офиси по горните етажи, но там им е скучно и предпочитат във фоайето да "конферират" как да помогнат на още някоя държава, която да е благодарна на МВФ. Шестима са - четирима мъже, две дами, и никой не е черен. Вземам си умствена бележка да избягвам темите за дамското и расовото равноправие, за да не съм като онези, които казват "А вие защо бесите негрите".
Фоайето на МВФ е просторна, много просторна зала. Тя е прекрасна. Има шадраванчета (ау, тази дума е чуждица, трябваше да кажа водоскочета). Водата се стича и ромоли по едри обли камъни. Във фоайето те обсъждат как да помогнат на още една държава, която да е благодарна на МВФ.
- Е, добре, питам ги. Вие, като сте International Monetary Fund, къде са ви парите?
Смях. Много съм бил духовит. Не подозирах. Нито, че мигом ще ме контрират:
- Ей там са парите. Заобикаляш дракона без да те забележи. Слизаш по стъпалата зад дракона и ще видиш парите.
Заобиколих дракона, слязох по стъпалата и видях парите. Интересна изложба. Те нека си "конферират" във фоайето, аз ще разгледам парите. Зад витрините - всякакви монети и банкноти. "Червонци" - красиви десетрублеви монети. 1899 пише под герба с двуглавия орел. Аха, значи от времето на Николай Втори. Оня дето бил император на Русия, цар на Полша и велик княз на Финландия и болшевиките го разстреляли с цялото му семейство. Абе с една дума, оня, дето е на паметника на коня пред българското Народно събрание и иска да каже нещо на депутатите. Не бе! Пак бъркам Николай Втори с Александър Втори. По-нататък в руската витрина копейки и банкноти с петолъчки. И ония банкноти от три рубли, дето все се чудя защо не две, не пет, а три рубли.
Зад другата витрина италиански монети. Правилно. При прехвърляне на ценни книжа, вместо менителница, запис на заповед, чек и пр. казваме джиросване. Джиро е италианска дума. Джирото е абстрактна сделка. На ви сега деривативи, на ви абстрактни сделки! На ви въздухарски инвестиционни фондове. Набъбнали с времето хитринките на италианците. Ама дали са италианци или евреи? Чезаре Борджия всякакви слуги имал. За политически съвети - Макиавели. За фортификациите Леонардо да Винчи. За едного, когото мразел, Чезаре Борджия казал презрително "Той няма евреин", сиреч финансист.
Зад следващата витрина френски "екю", "наполеони", не знам какво. Луи ХVI също имал слуги, но не направил Некер свой финансов министър, щото Некер не бил католик, а швейцарски протестант. Бе те и швейцарците като евреите умеели да въртят пари.
Французите искаха европейските пари да не се казват "евро", ами "екю" (съкратено от "European Currency Unit"). Те франсета все така го извъртат, че тяхното да е. Ама не им мина номерът.
Изложбата на пари кара да философстваш. Колкото е по-богата колекцията на пари от една държава, толкова повече тегло теглил народът в тази държава. Щастливите народи нямат история. Май че Албер Камю го беше казал това. Все едно кой го е казал.
Колекцията руски пари е богата. Колекцията US пари е бедна. Само разни стари центове, "даймз" и "куортърз". А, да и един сребърен долар. Колко ли долара струва той сега? Красив е. Можеш да го пробиеш и да имаш един пробит долар. През дупката можеш да провреш верижката на джобния си часовник. Но сега само ретро позьорите носят джобни часовници.
Я, и една щатска еднодоларова банкнота. Защо само една? Ама че съм прост! Ми щото банкнотата е каквато я направил Александър Хамилтън в края на ХVIII век и тя си е същата до ден днешен. Чел съм за тия непроменящи се доларови банкноти разни работи, но не ги разумея, камо ли да ги запомня. На тези банкноти имало масонски, еврейски и не знам какви кабалистични знаци. И като сгънеш банкнотата на две, ще видиш еди-какво си, пък на четири еди-що си. Не мога да я запомня тази кабала. Знам само, че от края на ХVIII век насам доларовата банкнота не се е променила и US нямат какво много-много да покажат като пари. Щастливци.
Уви, витрината с български пари е къде-къде по-голяма от витрината с US пари. Има пари с лика на цар Борис Трети, с лика на Георги Димитров и други.
О-ле-ле! Ето я и първата българска банкнота. Тя е от 1885 година. На нея пише 20 лева. И пише "БНБ дава приносителю" равностойността на 20 лева в чисто злато. Малей-й-й! А кажи нещо де.
Възмутих се от себе си. Тук ли трябваше да я видя аз тази първа българска банкнота, в даунтаун Уашингтън в приземието на 12-етажната бежова сграда на МВФ, да еб* себе си.
А пък те горе в прекрасното фоайе безгрижно си "конферират", щото щастливите народи нямат история. Ще им кажа аз на тях. Качих се при тях и им го казах. Даже тъпкано. Накрая, щото се бях ядосал, додадох, че кафето им е воднисто и дайът-колата става само за разредител на ром.
Пък те: Ах, какво интересно мислене! - А според мен какво ще препоръча МВФ на въпросната държава?
Аз пак ставам тактичен, понеже съзнавам, че е неприлично да си завирам гагата в чужди работи. Смънках само, че не се съмнявам в способността на МВФ да взема решения и от всички възможни да избере най-лошото.
Те: "Ха-ха!" Всички. Не всички, само петимата. Една от двете дами ме подкрепи. Да, тя е чела, че ако процентната вероятност е фифти-фифти, става по-лошото. Ако си изтървеш филийката, намазана с мармалад, тя ще се превърти във въздуха и ще ти се пльосне с мармалада надолу да ти омаца полата. Тя това го знаела от личен опит. Аз също го знам от личен опит върху панталона си. А ти, читателю/ читателко, знаеш ли го от личен опит?
Аз си обяснявам тази закономерност като марксист. Карл Маркс казал, че историята винаги се насочва към най-трагичната възможност. Маркс бил евреин. Дамата, която ме подкрепи, също бе еврейка. Чудна работа защо имам такава химия с еврейките. Неведнаж са ме питали не съм ли евреин. Винаги се майтапех, че не съм, но възнамерявам да стана. Докато наскоро една млада еврейка (твърде известна е, за да й кажа името) ме засече: "Ми ела да те обрежа". Малей-й-й!
Следвах в Института "Карл Маркс", който сега се казва Университет за национално и световно стопанство. Четях Маркс. Другите студенти не четяха Маркс. Те дебютираха като търговски аташета. Те хора станаха. Някои до неокапиталисти наравно с мутрите се издигнаха. Пък аз марксист.
"Ах, съдбо, съдбо, що си тъй решила". Така Чудомир озаглавил един от своите прекрасни разкази.
PS: Миналата сряда форумни "хейтъри" и "тролове" казаха, че БНТ не е излъчила прилуняването на "Аполо 11" на 20 юли 1969 и аз не съм го бил симултанно превеждал. А пък архивите с излъчванията на БНТ се съхраняват на три места. В НРТЦ (Национален радио-телевизионен център бул. "Цариградско шосе" 111), в централната сграда на БНТ (ул. "Сан Стефано" № 29) и във филмохранилището (в квартал "Захарна фабрика" София). Когато фактите говорят, хейтърите да мълчат. Хейтърите са омразници. Те не са виновни, че са мусор. Тревожи ме, че България се обезлюдява. Остава размножаващ се нашенски и нахлуващ чуждоземен мусор.
Jusautor DI copyright
Неприлично е да четеш чужди писма. Край на резюмето.
Е КАК без да четем чуждо!ПАК научих много неща!
Не се разбира КОГА се случи това?
И аз съм "хейтър", защото мразя Хейтърите!
подарък:
http://bit.ly/LZVBZu
http://bit.ly/My1FqB
http://bit.ly/Lpar5O
http://bit.ly/NaiJ7F
http://bit.ly/Ra7WXh