Убийството в Бенгази на американския посланик в Либия Кристофър Стивънс е отблъскващ акт, макар да бе очакван от неговите работодатели. На 27 август Държавният департамент предупреди американските граждани да не пътуват в Либия, освен ако не им е крайно наложително, рисувайки картина на страна, обзета от нарастваща нестабилност и сериозно застрашена.

"Жестоките престъпления, сред които предимно кражби на автомобили и въоръжени обири, се превърнаха в сериозни престъпления... Политическото насилие, включително взривяване на автомобили в Триполи и покушенията срещу армейски офицери и бивши представители на режима в Бенгази, нараснаха. Конфликт между отделни въоръжени групировки може да възникне по всяко време във всяка част на страната", предупреди Държавният департамент.

Кой точно е отговорен за смъртта на Кристофър Стивънс и трима други служители на американското посолство, все още е неясно. Либийските власти обвиняват лоялните на режима на Кадафи, свързани с атентатите в Триполи. По-вероятни заподозрени, изглежда, са салафистите - ултраконсервативни мюсюлмани, които обсадиха консулството в Бенгази. Те организираха поредица от нападения над суфистки храмове и се твърди, че са били вбесени от рекламния клип в интернет на филм, който опозорява пророка Мохамед.

Която и да е либийска въоръжена група би могла да има пръст в убийствата. Но всъщност



отговорността може да бъде проследена назад във времето,



пряко или косвено към онези кръгове в Лондон, Париж, Брюксел и Вашингтон, които миналата година организираха интервенцията на НАТО в Либия, без да си дават сметка за последствията. Още тогава бе ясно, или поне трябваше да е ясно, че свалянето от власт на Муамар Кадафи е лесната част от задачата. Далеч по-трудно е да се избегне имплозия по примера на Ирак или анархия от типа на тази в Афганистан.

Смъртта на Стивънс може да е предвестник именно на това. Западните сили отново разпалиха пожар, който не са в състояние да потушат. Година след като Дейвид Камерън и Никола Саркози пътуваха до Либия, за да претендират за лавровите венци на освободителите, либийската революция, която те разпалиха, заплашва да деградира до хаос и насилствена слободия.

Не се оставяйте да бъдете подведени от резултатите от изборите за Национално събрание. На Либия след Кадафи й липсват жизнено национално политическо лидерство, конституция, функциониращи институции и най-важното - сигурност. До редовните парламентарни избори има цяла година. Разделението изток - запад в страната продължава да е сериозен проблем и днес. Политическите фракции се боричкат за останките от бившия режим, символизирани от предстоящите процеси срещу сина на Кадафи - Сейф, и срещу шефа на разузнаването при Кадафи - Абдулах ал Сенуси.

Ефективният централен контрол липсва.



В този вакуум се настаниха въоръжените групировки,



които претендират за контрол върху парчетата от това, което допреди намесата на НАТО бе единна държава.

Изследване, публикувано през юни от Small Arms Survey, показа, че появата и влиянието на въоръжени групировки, които предизвикват националното правителство и армията, бързо се увеличават. То определи 4 основни групи, които разполагат с 85% от всички оръжия, които не се контролират от държавата - опитните революционни бригади, въоръжени банди, криминални мрежи и религиозни екстремисти, свързани помежду си от възможността да експлоатират постреволюционната слабост. В момента е в ход борба за власт между либийската армия и тези групировки, и докато някои играят конструктивна роля, други застрашават бъдещето на либийската държава. В Мисрата например извън 30 000 единици малки оръжия революционните бригади "контролират повече от 820 танка, десетки тежки артилерийски оръжия, повече от 2300 коли, съоръжени с картечници и противоракетни оръжия". Мисрата, бойно поле на най-тежките сражения през миналата година, се е превърнала в държава в държавата.

В тази отслабена политически и икономически позиция,



Либия изглежда особено уязвима към екстремистка идеология и външно влияние



Като ехо на опустошенията, причинени от талибаните, салафистите, които бяха обсадили консулството в Бенгази, са замесени в серия от атаки срещу джамии и библиотеки на суфисти, както и в опити за унижение на студентки, които не се забулват с хиджаб.

В тези акции те биват насърчавани от базирания в Саудитска Арабия учен шейх Мохамед ал Мадхалий, който издаде фатва за оскверняване на суфистки гробове и който призовава либийските салафисти да бъдат по-активни, за да прочистят страната от суфизма. Според автора Джейми Детмер от "Дейли бийст" либийското правителство се е оплакало на Рияд от Ал Мадхалий, но това не е помогнало.

Кристофър Стивънс беше уважаван дипломат, който помагаше за запазване целостта на Либия в зората на бунта миналата година. Това вероятно винаги е било непосилна задача. Но тя бе превърната в още по-трудно задание от западните политици, които точно както сториха в Ирак, скочиха надълбоко в една сложна ситуация, без да ги е грижа особено и без да помислят за бъдещето.