:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,254,574
Активни 93
Страници 358
За един ден 1,302,066
Реконтра

Питка-митка

"С Вълка се справих. Но ако срещна Лисицата с другари..."
Житената питка стана рано отзарана от леглото си и реши и тази година да стори, както е в приказката. Стара приказка, от векове я разказваха хората на малките деца, които стояха гладни, слушаха и чакаха да им дадат парченце хляб. Питката трябваше сама да се търкулне навън - казваше приказката, - да обиколи нивите, да види прибрано ли е житото, пък ако срещне Вълка или Лисицата, тя знаеше как да се оправя с тях. И като обиколи нивите, да се върне пак в къщата, където хората я чакаха - гладни и нетърпеливи.

Житената питка отупа гърба си от черните въглени на огнището, където беше лежала цяла нощ, и се търкулна по изровения път към селските ниви.

- Ало, ало - чу глас питката, - тука не може да се търкаляте така. Тука жито няма!

- Ама това е нивата, нали?

- Това е нивата и ти казвам, че жито няма. Всичкото е изкарано и сега се товари по корабите. Разкарай се!

Питката въздъхна:

- А ти кой си?

- Прекупвачът - рече онзи и обърна гръб.

По обяд Житената питка стигна пристанището. Житото се сипеше в силозите на корабите като огромна река. Рече тя да продължи, но биде спряна от двама съмнителни типове.

- Ей, питката - рекоха съмнителните типове, - я ела насам.

- Защо - попита питката, - кои сте вие?

- Търговци сме - отговориха съмнителните, - и ти предлагаме да дойдеш с нас. Ще се срещнеш с други хора, света ще обиколиш, живота си ще живееш.

Житената питка се замисли и рече:

- Аз знам само български и няма да се оправя никъде.

Съмнителните типове искрено се разсмяха.

- Че ние да не би да знаем, а я виж как се оправяме. Ела с нас, скъпо ще ти платим, а не като държавата - някакви си левчета.

- Не - рече Житената питка, - аз други планове имам.

Пред корабите я спря плътен строй от полицаи. Житената питка каза за какво е тръгнала и къде отива, но полицаите бяха твърди и по полицейски неотстъпчиви.

- Никакви кораби - рекоха й те, - тука ще стоиш. Питка-митка - хич не ни интересува! Ако всеки като тебе рече да се качи на кораба, тука прашинка жито няма да остане.

Житената питка попита каква толкова работа имат тука полицаите.

- Броим всяко житено зърно и го отбелязваме в списък. После следим всеки, който е пипал житото - по документи, по пръстови отпечатъци, всичко проверяваме.

- Защо правите всичко това?

- Защото едни много лоши и съмнителни типове крадат всяко зрънце, продават го скъпо и живота си живеят, а за народа остават само трици и плява. И за първи път виждаме питка-митка като тебе да говори.

- Аз - рече Житената питка - съм една обикновена питка. Идвам от старите народни приказки и нямам нищо общо с това, което вие правите днес.

Един едър и сърдит човек разбута полицаите и се изпъчи пред Житената питка.

- Кой те прати теб, ма! - кресна й той. - Хич не ми е до приказки! До гуша ми дойдохте. Дай стандарт за това, дай за онова, натискай пазара, стоките да са достъпни, но цените да са във фризера, а после всички са недоволни и псуват! Да се махаш, че ако ти тегля един шут, кой знае къде ще отлетиш. Ама по-добре ти да отлетиш, отколкото аз! И друго - на никого дума няма да казваш за нашия разговор. Това остава сега - всичко да гръмне, че седя и си говоря с разни питки... Махай се от главата ми!

После той пак разбута полицейския кордон и изчезна.

Житената питка попита:

- Кой беше този?

- Това е министърът на земеделието! Ама щом и ти не го познаваш, значи наистина е сериозно положението...

Житената питка се търкулна обратно към дома. Докрета до края на нивата, седна уморено и извади от джоба си цигара, драсна клечка кибрит и запали. И стана една, та се не видя...

После всички дълго говориха, че такъв голям пожар е имало и миналата година, че и по-миналата, та затова хлябът беше клисав, а цената му висока. Ама не бяха сигурни тази нива ли пламна първа, или друга беше...

1
2737
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
26 Септември 2012 08:46
Живеем в царството на приказките... и пак не ни харесва.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД