Покрай глобалната криза и ядрената трагедия във Фукушима понятието "стрес тест" стана много злободневно. Стрес тестове се правят, за да се провери как една система - банка или атомна централа например, ще реагира в критична ситуация и доколко може да издържи. Тези изпитания не са истински, а виртуални - задават се изходните параметри, разиграват се разни ситуации и компютърът пресмята рисковете. В България обаче се случва нещо необичайно - управляващите непрекъснато подлагат на стрес тестове управляваните граждани и фирми, като им опъват нервите с шокиращи новини и анонси, а после се самоопровергават. Напоследък ГЕРБ направо прекали с пробите.

Миналата седмица в медиите изтече информация, че правителството се кани да облага лихвите от спестявания в банки. Студена пот обля и вложителите, и банкерите. Данъчната заплаха се разрази и отшумя със скоростта на лятна буря, след като Министерството на финансите решително отрече и цяла седмица управляващите се обясняват, че тази тема не е актуална. Но тъй като няма дим без огън и като знаем номерата на ГЕРБ,



утре грешката може да се окаже вярна,



а на следващия ден - пак ще отричат. Остава смътно и горчиво усещане, че в ГЕРБ или не знаят какво правят, или все пак готвят голяма данъчна тесла.

Тъкмо заглъхна напрежението заради данъка върху лихвите, и герберски депутат пак лисна катран в огъня. Точно когато всички се тревожат за ниските доходи на българите и за мащабите на бедността у нас, Борис Грозданов, който не се слави с особена законодателна активност, обяви, че е време България да заприлича на другите европейски страни и да започне да облага пенсиите. Защо законотворецът от ГЕРБ реши да сподели този свой възглед и защо точно в този момент - само той си знае. Сега и той, и съпартийците му се скъсват да обясняват, че медиите пак не са разбрали и че облагане на пенсиите ще има, ама друг път. Лошото е, че преди това анонсът притесни буквално милиони хора. Да сме наясно - доходите от пенсии и от банкови влогове в други държави наистина се облагат. Само че в онези държави доходите са високи, а големите данъци отиват за същинска социална политика. У нас изобщо не е така. При това положение да се говори за въвеждане на допълнително облагане - особено на пенсиите, е неприлично.

Соловите акции на разни депутати, министри и прочие се пишат не на тяхната, а на общата партийна сметка. И няма значение дали някой депутат е решил своеволно да се обади, или пък министър Дянков му е подшушнал да зареди пробно говорилнята с някое "интересно", нестандартно, екзотично предложение.

Ами великото преселение на чиновниците? Ще мине ли поне една седмица, в която няма да има поредно отричане на поредната новина за местене на митничари и данъчни? Как ли се чувстват подчинените на Ваньо Танов, когато от месеци с единия крак са в София, с другия - в Русе? В понеделник министър Дянков им обещава нови кабинети в нов град до Нова година, а във вторник премиерът Борисов се зарича, ако изобщо има промени, те да са след 2013 г. Остава неясно и защо Дянков се е вторачил в митниците, а не бърза да мести агроминистерството в Пловдив например.

Неприкритата вражда между лявата и дясната ръка на премиера Борисов също непрестанно произвежда високо напрежение. Ето пресен пример - Цветан Цветанов бърза да зарадва полицаите, че ще им вдига заплатите, Дянков не по-малко припряно обявява, че е готов на бартер - повишение на доходи срещу рязане на привилегии, а премиерът слага точка на въпроса, като заявява, че много обича полицаите, но на дневен ред са мизерните доходи на лекарите и учителите. Никой обаче не може да гарантира, че точката няма да се окаже многоточие.

Изобщо не коментираме кой е крив и кой прав в случая с МВР. Въпросът е



защо министрите непрекъснато подвеждат народа



или групи от него с неизпълними обещания и фалшиви заплахи.

Лично Бойко Борисов въведе модата на шокиращите импровизации, внезапните обрати и неспирните финтове. Малко след като обеща да сваля ДДС по еврейски - с половин пункт на 6 месеца, премиерът обяви, че заради ужасното наследство от тройната коалиция и кошмарно големия бюджетен дефицит всъщност трябва да се вдигат данъци. И изправи косите на електората със закана да изстреля ДДС ставката от 20 на 25%.

Лесно ли му е на бизнеса в България да планира при това положение? Определено не. Не може да се разчита на постоянството на финансов министър, който започва мандата си като върл противник на административното определяне на минимална работна заплата, а напоследък все отнема на социалния си колега Тотю Младенов удоволствието да съобщава, че държавата пак ще я вдига.

Инвеститорите във вятърни перки и слънчеви панели имали 20-годишни договори с гарантирани цени и условия? Гаранция - във Франция, не и в България. У нас правилата май се създават само за да се менят. Изобщо не коментираме, че който е обещал на бизнеса безумните цени, е за затвора - скъпият "зелен" ток е друга тема.

А наясно ли сте с т.нар. пенсионна реформа? Знаете ли отсега на колко години ще се пенсионирате, при какъв стаж, как ще се изчислява пенсията ви? В такава сериозна система като пенсионната нещата трябва да са предвидими и планирани с десетилетия напред. Не и в България. Днес надделяват Тотю Младенов и синдикатите, утре Дянков диктува правилата, вдругиден ще дойде ново правителство и кой знае какви чудеса ни чакат.

Чудно е какво кара здравната министърка да обещава, че за лекарствата ще има специална ниска ставка на ДДС? Тъкмо хората започват да се радват, че хапчета и капки ще поевтинеят, на телевизора се поява примерно Дянков и отрича благата вест.

Същата постановка се повтаря и за храните. Д-р Мирослав Найденов решава, че трябва да пребори скъпотията със сваляне на ДДС. После ако не Дянков, шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова свива перките на съпартиеца, като му напомня, че далеч преди ГЕРБ България е избрала неутралното облагане - без специални ДДС ставки за специални сектори (е, като изключим туризма, който винаги е разчитал на високия си принос в БВП и на могъщо лоби във всяка власт).



Тези експерименти никак не помагат на ГЕРБ



Ако партията иска да си осигури прилично присъствие в следващото Народно събрание, трябва да спре да разчита на чара на Бойко Борисов, когото народът по свои си причини още харесва, и да прекрати стрес тестовете.

Всъщност немалка част от електората вече възприема Бойко-Борисовата дружина като четата на лъжливите овчарчета. С други думи, не им се връзва много на дърдоренето. Но бедите остават - пилее се прекалено много време и енергия в обсъждане на ненавременни, глупави или направо безумни идеи и в отричане на сапунени мехури.

Не е тайна, че който пуска димки, крие нещо и се опитва да отклонява вниманието. При ГЕРБ обаче тези събития се случват толкова нагъсто, че май дори не е тактика, а обикновена глупост. Управляващата партия явно ще продължи да опъва нервите на цял народ до края на мандата. И резултатът от стрес тестуването, провеждано от ГЕРБ - тоест какъв е пределът на поносимост на избирателите, ще се види на изборите догодина.