Келнерът отиде в съседния храсталак, където бе мокрият бюфет, а моят човек извади цигарите си:

- Пални, мой човек, няма страшно! - каза ми.

- А, не, не! - дръпнах се като опарен.

- Що, бе, пални кат ти се пуши!

- Ами пожарникарят? Ще ме залови и ще ме глоби!

- Не бой се, нали на открито може!

- Ние сме в храстите!

- Така де, не сме в помещение!

Взех една цигара и колебливо я разтрих между пръстите си, после я подуших стръвно.

- Варвари! - изтръгна се от гърдите ми. - Да забранят пушенето!

- Ти защо им се връзваш? - моят човек запали цигарата и сладичко дръпна.

- Глобяват! - заговорих и нямах сили да спра, думите излизаха от устата ми силни и разтърсващи като тютюнджийска кашлица. - Налага се да се крием като мишки, за да дръпнем някоя цигарка! Ето, открили са ресторант в храсталак! Да не сме зайци, мой човек!

- Ще се съпротивляваме! - моят човек се огледа.

Нищо не казах, защото келнерът донесе напитките.

- Извинете, господа, но тук не се пуши - каза ни.

- Нали сме на открито?! - учудихме се.

- Нова наредба. Забранено е тютюнопушенето в храстите - той ни намигна. - Обаче ако пушите на ваша отговорност...

Той пак ни намигна и тръгна към съседната маса, която беше в близкия лещак.

- Накъде е тръгнал този свят, господи?! - изригна моят човек и размаха юмрук към небето, та подплаши една катеричка, която изчезна яко дим.

- Добре, тези какво искат да направим, та да мирясат?!

- Време е! - знаменателно каза моят човек.

Запалих, изпуснах волно колелце, присвих очи:

- Съпротивляваме се! Правим нелегални групи по интереси! Събираме се в пушкоми! Оглеждаме се, ослушваме се, треперим и мечтаем за времето, когато хората ще димят свободно и ще се обичат като братя!

- Да вдигнем стачка!

Брех, че кибритлия!

- Нали правихме димящи стачки - казах. - Хиляди борци бяха глобени от тирана!

- Ще пушим! Ще пушим и пак ще пушим!

Имах чувството, че моят човек ще полети! Ала някой трябваше да го върне на земята:

- Не! Пожарникарят е коварен! Да не мислиш, че ще почука и ще каже: "Аз съм пожарникарят, отваряйте!" Не! Палачите изфиниха своите методи! - вдъхнах дима дълбоко и тъпата болка в душата сякаш запулсира по-бавно. - Вчера заловиха димящ другар. Пожарникарят започнал да драска с нокти по вратата и казал с престорен глас "Хей, аз съм полугола блондинка, няма ли кой да ми измери гръдната обиколка?" Пушачът отворил, за да откликне на молбата на мнимата блондинка, обаче бил връхлетян от пожарникаря, а след пожарникаря - глоба и толкоз, какво тук значи някакъв си пристрастен!

- На мен не ми дреме! - моят човек изстреля с пръст фаса, който полетя като изкуствен спътник на земята.

- Ами пожарникарят?!

- Не ми дреме! - той щракна със запалката, вдиша жадно, блажено издиша. - Пални, мой човек, не се притеснявай!

- Ох боже, луд ли съм?! - дланите ми се потяха, краката - също, но ръката със запалката беше стоманена. - Ох, цигарка... - изведнъж подскочих - Пожарникарят!

- Спокойно, келнерът е!

Наистина беше келнерът.

- Извинете, господа - професионално печално каза той, - но се налага да се преместите малко.

- Къде, как, защо?! - това бяхме ние.

Той обясни:

- Вече е забранено да се пуши на земята. Преместихме заведението в привързани балони. Вашият е ето там, двуместен, много уютен.

Плетеният от ракита кош ми се видя малко селски, но иначе балонът вдъхваше доверие. Спогледахме се с моя човек, взехме си питиетата и се качихме в коша. Келнерът отвърза въжето и ни помаха с ръка. Повея вятър, потрепна клонка и се понесохме нагоре, нагоре след синкавия дим...