Тодор Йосифов-Маниака е продуцент и изпълнител на хип-хоп, основател на бургарския лейбъл Gangsta Gangsta Production. Стожер на младежката политика на ГЕРБ в Бургас. На парламентарните избори през 2009 бе избран за депутат, но след бурната обществена реакция се оттегли доброволно от Народното събрание, но очевидно законодателната идея не го е напуснала. Препечатваме съображенията му по актуалния казус с Мишо Шамара и "бяло, червено, зелено".

***

Когато навремето изпях рефрена "шибани куки и шибани сделки, в моя район не стават престрелки", това беше единственият начин да протестирам по времето на тройната коалиция. Тогава не бях в политиката, нямах други механизми, за да изразя мнението си и затова го правех чрез хип-хопа. И когато се присъединих към ГЕРБ, никой не е посмял да ми направи забележка за този протест, няма и защо. Същото прави сега и Мишо Шамара и не може да го виним за това. Политиците не бива да се месят в изкуството. Това са две различни неща - да, ГЕРБ е партия номер едно, а Мишо Шамара е един от най-добрите български рапъри. Все пак всеки артист има свое виждане за ситуацията.

Освен това в България има доста други хора в затвора, а на някои им предстои да влязат зад решетките и те са проблемът на страната, защото те тровят имиджа ни в чужбина, а не някой рапър. Моят коментар за цялата ситуация е, че и политиката, и шоубизнесът са интересни за младите, но двете теми не бива да се смесват. Да, в изкуството може би трябва да има някакви граници, но с това да се занимава Съветът за електронни медии, който има далеч по-важни задачи, е несериозно. По-скоро трябва да се преследват престъпниците, а и някои политици, които забравиха годините на прехода и крадоха от държавата по това време. Ето това е срамно за България - че не са в затвора още.

Но моята теза няма нищо общо с тази на лидера на БСП Сергей Станишев. Той защо се меси? Музиката, която Мишо Шамара прави, си е негова работа. Има много по-пошли песни, на които трябва да се обръща внимание и те не са в стила хип-хоп, а в един друг - чалгата. Не съм изкуствовед, но и в рока има такива, а никой не им обръща внимание. Хип-хопът като част от ърбан културата е номер едно в Европа и цял свят. Включително и американският президент Барак Обама привлича артисти в кампанията си и работи успешно с тях. И това тепърва ще се развива в света, а тук се развива чалгата. Смятайте, колко сме назад.

Все пак рапърите правят и културни неща и не бива да се гонят. Когато правех сам песните си, протестирах. Сега продуцирам млади изпълнители и се занимавам с политика и го правя успешно. Още обмислям дали отново да вляза в парламента, но има много по-важни неща за мен, защото работя за младите в държавата. Бих се върнал в Народното събрание, не защото мястото там ми е фикс идея, а само за да провеждам младежка политика. Е, ако получа подкрепа от екипа, може би бих приел покана за място в листите за изборите догодина.