Сред обилния поток от политически новини една крайно любопитна информация премина през публичното пространство, без да предизвика особено внимание. На конгреса на управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието на премиера Реджеп Ердоган присъства не само традиционната делегация на ДПС, но и такава на ГЕРБ. Представителите на нашите управници бяха водени лично от главния партиен апаратчик на ГЕРБ вътрешният министър Цветан Цветанов.

По принцип няма нищо необичайно в подобни партийни визити. За идеологически близките партии в Европа е практика да си разменят гостувания на големи партийни форуми. На това обикновено се гледа като на проява на уважение и знак за подкрепа. Само че ГЕРБ се води дясна партия, ДПС е либерална със социален уклон, а ПСР на Ердоган представлява конгломерат от ислямисти, консерватори, националисти и пазарни либерали. Така че



отпада вариантът за сбирка на идейно близки другари



Ясно е защо ДПС трябва да е там. За турския етнос у нас благоволението на Анкара към Ахмед Доган е гаранция, че дават гласа си за правилния човек. И точно този момент ни разкрива и смисъла на поканата към ГЕРБ. Благосклонното отношение на премиера Ердоган е сигнал към българските управляващи, че не би имал нищо против, ако решат да се изявят като конкурент на ДПС за етническия вот. Това е част от новата тактика на Турция, която ще използва влиянието си върху малцинствата у нас, за да разшири позициите си на българската политическа сцена отвъд ДПС.

А ГЕРБ определено показва склонност да приеме тази игра. Така управляващите удрят два заека с един куршум. Не само ще укрепят позициите си сред малцинствата, но и ще спечелят благоволението на мнозина български избиратели, които не могат да простят на останалите партии, че предадоха без бой на ДПС смесените райони. Дори и да не се реализира, амбицията на ГЕРБ да превземе бастионите на Доган вече им печели точки пред електората. Също като с магистралите - може да са малко като километри и да са на вълнички, но все пак ги има и това е плюс в очите на много хора.

Управляващите вече започват да берат плодовете от благоволението на Анкара. Наскоро станаха единствената българска партия със съюзник сред изселническите организации в Турция, освен ДПС, като привлякоха сдружението "Бултюрк". Тази организация придоби скандална слава у нас с идеята си да издигне български гражданин от турски произход за кандидат-президент на миналогодишните избори за държавен глава. Както и с намерението си да проведе анкета сред българските турци дали не трябва да се върнат турските имена на редица български градове. Сега обаче са сред най-горещите привърженици на управляващите, които до вчера премахваха турските названия на местности, улици и квартали из България. И на срещата си с Цветанов почти коленопреклонно го помолиха да отвори офиси на ГЕРБ в Турция. Което той от известно време се заканва да направи.

Хората на Доган засега гледат пренебрежително на плановете на ГЕРБ да ги изместят от позициите им. "Аз не отричам правото на никого да помечтае да измести ДПС от политическата сцена", самоуверено заяви наскоро зам.-шефът на партията Лютви Местан.

Анализаторите у нас от доста време коментират, че Доган вече не е толкова на сърце на управляващите в Анкара.



Турция обаче няма сметка от отслабването на ДПС,



напротив. Партията на Доган е на повече от 20 години. Има консолидиран и предан електорат, отлично развита партийна организация и сериозно присъствие в структурите на властта - и на местно, и на централно равнище. Подобен актив не се изхвърля току-така.

А и в крайна сметка, целта на играта на Ердоган не е да си намери нов фаворит, а да бъде този, който раздава картите на политическите играчи. По тази причина се заиграва с ГЕРБ, като в същото време пази добрите си отношения с Доган. Затова и удари едно рамо за парламентарните избори догодина и на бившата дясна ръка на Доган, а сега един от най-върлите му политически противници Касим Дал. Той също беше сред поканените на конгреса. И от доста време се радва на благосклонно отношение от турска страна.

Така малко по малко Турция се превръща в неформален арбитър на българската политическа сцена по отношение на разпределението на етническия вот. Използвайки ламтежа на родните политици за гласове, Ердоган прави свои приятели едновременно и Борисов, и Доган, и Дал. И ще спечели, независимо от това кой колко бюлетини е получил на изборите.

Големите губещи от тази политическа игра остават българските мюсюлмани. Докато политиците у нас и в съседство ги използват като разменна монета, тези хора изпадат във все по-голяма изолация точно във времето, когато за всеки е ясно, че интеграцията на малцинствата е от ключово значение за вътрешната стабилност на всяка държава. Провеждащият се в момента съдебен процес в Пазарджик за проповядване на радикален ислям е само поредният случай, който показва, че между различните верски и етнически групи в българското общество съществува дълбоко разделение и неразбиране. И докато политиците се интересуват само от това как да сменят тарторите на мюсюлманската общност, а не да ги направят част от българското общество, опасността от конфликт само ще се засилва.