|
| Димитри Иванов |
РЕЗЮМЕ:
Абракадабра е заклинание нещо да се материализира от нищото. Илюзионистът казва Абракадабра и хоп - зайче или букет цветя.
В сериала Хари Потър има Абракадабра с хаотично разбъркани букви - Арбадакарба! - и става обратното: онова или онзи, който е пред очите ти, изчезва в небитието. Или в хаоса преди Сътворението; не знам. На 15 април 2004 на фестивала на книгата в Единбург авторката на Хари Потър обяснила защо разбъркала буквите, но аз не бях в Единбург и не мога да я цитирам. Знам само, че Абракадабра е дума от арамейския език, на който говорил Христос. Край на резюмето.
ПИСМО
Вие и аз също изричаме и чуваме заклинания. Има ги в политиката, където те ме възмущават. Има ги в народните песни, където те ме възхищават.
"Рипни, Калинке, да тропниме да се пукат душманите." Ха-ха-ха! Българските "мажоретки" са едно плачевно подражателство. А "Рипни, Калинке, да тропниме да се пукат душманите" е истинско и българско, и жизнерадостно. Веселят ме българските народни умотворения и заклинания. Спуквам се от смях, като се сетя за "То се е видело, че ш'са мре, ама здраве да е!" А пък "Че те бием от тука до утре" прави връзка между времето и пространството като Айнщайн.
Да си тропнем ний хорце, да се пукат душманите. Тъй я! И аз тъй казвам.
Сега излъгах. Не казвам така. Друго казвам. Казвам: Не ме мразете, душмани мои! За ваше добро ви го казвам. Не ме четете, не влизайте във форума, не ни гледайте как весело хорце си тропваме тук! На форумците, които един с друг се заяждат и уязвяват, същото им казвам. Не злобейте, да се не пукнете. Другите форуми умират, щото в тях злъч и ругатни; пазете този.
Ех, да бях вещ в демонологията, щях да ви кажа колко дявола могат да кацнат на върха на една игла. Много. Демонът на омразата, демоните на злобата, на завистта, на надменността - аз по знам от тоя, затова го ругая и назидавам.
Много са демоните. А Бог е един. И "отпочвам" аз моята проповед към вярващи, невярващи и други.
ПРОПОВЕД
Повтаряйте си на ум така: "Бог е обич, няма да се оставя на демона на омразата да ме гложди." Ако не сте вярващ, казвайте си като рационалист така: "Няма да мразя, щото си пазя животеца и не искам да се пукна от омраза." Ако сте нито вярващ, нито невярващ, а езотеричното предпочитате: Излъчваните от злобеещия импулси ноосферата ти отразява фокусирани към душманина и неговата лошотия самия него поразява. Край на проповедта.
След проповедта, да се върнем към абракадабрата.
През 1703 г. Даниел Дефо го приковали на позорния стълб (the pillory) и го хвърлили в затвора, щото, преди да напише Робинзон Крузо, той бил журналист и се присмивал на лондончаните, които през Голямата чума пишели на праговете на входните си врати "Abracadabra". Да не влиза в тази къща чумата!
В арамейския език, на който говорел Христос, "Aбракадабра" значело "Аз създадох чрез слово." С "Aбракадабра" гностиците призовавали здравето и късмета; кутсузлукът и болестта да ги няма. Още през III век в Рим имало амулети с думата "Aбракадабра". Тая муска си я окачваш на врата. Словото "Aбракадабра" било в муската 11 пъти, всеки път с една буква по-малко. Нищо не остава от думата накрая, значи няма го вече и лошият дух на болестта.
Сигурно са помагали муските. Чувал съм, че по-често оздравяват тези, които вярват, че ще оздравеят, отколкото онези, които нямат такава вяра.
Може би словото наистина създава нещо от нищото. В една книга, която на разни езици съм я чел, пише: "В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Всичко чрез Него стана и което е станало."
Но словото, творящо добро от хаоса преди Сътворението, го опростачили.
- Илюзионистът : "Aбракадабра" и вади зайче от цилиндъра.
- Атеистът душманин - да няма ни вяра, ни храмове; да изчезнат!
- Политическият фокусник: Сега е хаос, но ти за мен ако гласуваш, аз - Aбракадабра! и ще ти оправя дереджето.
Сергей Станишев като илюзионистите. Хоп - социалисти. "Защото сме социалисти". Не знам как да ги нарека, не пришивам етикети. Но знам, че не са социалисти. И комунисти не са. Знам само какво правят. Те правят така:
1. Първо представят личния си интерес за партиен.
2. После партийния за национален.
Друг начин по стълбата нагоре не е измислен, признавам. Това пролича и в телевизионния дебат Обама - Ромни.
Звъннаха ми: Събуди се бе! Изтрезнявай! Като нямаш телевизор, хвани по компютъра ПиБиЕс да видиш. Джим Лерър още по-безпристрастен модератор, отколкото ти между Желю и Велко.
Бях модератор на първия кандидатпрезидентски дебат в България. Моите персонални хейтъри ще кажат, че не съм, както казаха, че не съм съобщил за Нийл Армстронг на Луната, нито единствен съобщих за Чернобил. Аз им казвам хейтъри, щото душмани е турцизъм. Исках омразници да ги нарека, но омразничето е една родопска билка с красиви цветчета.
За сведение на хейтърите: Не съм бил в комунистическата партия, в никоя партия не съм бил. Нито чавдарче, септемврийче, комсомолче съм бил, нямаше такива организации в йезуитския колеж. И през ум не ми минава да коря, които са били; българските деца не можеха да не членуват в тези организации - пионерски и пр. Даже феновете на сегашния премиер Б. Борисов не ги коря, че са овце.
Като ми звъннаха приятелите, включих си компютъра на "Public Broadcasting Service" да гледам първия дебат Обама - Ромни. Цивилизовано беше. Не си пришиват етикети; няма ти си такъв, ти си онакъв.
"Ти си турчин с фес", каза Велко Вълканов на Желю Желев в тв дебата, при който бях модератор и ми беше по-трудно да модерирам, отколкото на Джим Лерър, защото Велко, безпартиен и противник на прогонването на българските турци, беше кандидат на комунистите, а турците послушаха Доган и гласуваха за бившия комунист Желю. Велко и Желю са хора, които не се окепазиха с далавери - имотни и парични - както почти всички политици се окепазиха. Истински достойната политическа фигура тогава беше д-р Петър Дертлиев. Той ме беше нарочил за външен министър. Но политиката е изкуство на възможното, а аз исках невъзможното. Исках две неща:
1. България да влезе в ЕС, но да не влезе в НАТО.
2. България да остане "запечатана" по южната и западната си граница. Да не руши граничните съоръжения, разните кльонове-мльонове, наелектризирани бодливи телове и не знам какво, дето не даваха пиле да прехвръкне и добитък да премине, нито пришълци било от Африка и Ориента, било от Балканите.
Моите две позиции бяха незащитими при тогавашната политическа еуфория и рушене на междудържавни граници и стени, включително на Берлинската стена.
Така беше, когато бях модератор на първия български кандидатпрезидентски телевизионен дебат.
Много ли са важни такива дебати, аз не знам. Първият, който видях, беше между Кенеди и Никсън. Тогава в САЩ излезе приказката - първият неподстриган, вторият небръснат. Звучи глупаво, но повечето зрители не вникват в спора; те запомнят кой се държи по-уверено, по има осанка на президент - "who looks more presidential".
През 1952 Айнщайн отклони предложението да стане израелски президент. На известната майтапчийска снимка с изплезен език гениалният Айнщайн наистина хич не изглежда "presidential".
Нямаше палячовщини в дебата Обама - Ромни. Строг декор, без безвкусиците на българските шоумени. Без карнавалност, без овации. Е, имаше ги на финала дежурните лигавения - жена ми, децата ми, байгън. Но в САЩ така е прието. Важното е, че двамата спориха като достойни политически мъже, без да си лепят етикети засега.
Б. Борисов залепи на себе си етикет "десен". Абракадабра и хоп - десен. Е как тъй се излюпи десен?
Политическото заклинание е: Казваш аз съм такъв, такъв, такъв и Абракадабра - като такъв се появяваш и изживяваш.
Оммм, оммм, омм, "омят" будистите и стават духовни. У нас десен, десен, десен и ставаш десен. Европейски ценности, европейски ценности и България става страна с европейски ценности. НАТО, НАТО, НАТО и Соломон Паси се разплака от умиление. После каза майната му православието. После аз му казвам на теб майната ти.
Кръстен съм в православието. Хич не съм набожник, но не обичам простаци. После С. Паси каза "Андрешко, Андрешковщина". После туземните ни политици и те: "Андрешко, Андрешковщина". После аз нищо не казах, понеже е дълго да им обяснявам, че е добър и благороден Андрешко.
Оммм, оммм, оммм .. Свобода и демокрация, свобода и демокрация. Щом "омят" политиканите и политическите чучела "свобода и демокрация", юруш към тези две съкровища в пещерата на Али Баба. Абракадабра! Престо! Хокус покус препаратус! Сезам, отвори се!
Но не се отваря пещерата на Али Баба и 40-те разбойници. Уф, нали съм стар, забравих те 40 ли бяха. Нашите български разбойници не ги знам колко са, нито как се появиха. Просто от нищото - абракадабра и те се появиха...
Jusautor DI copyright
. Первая буква, А, - это Единый; буквосочетание АВ символизирует оплодотворение Двоицы Единым, благодаря которому были" сотворены все вещи. Следующая буква, R, олицетворяет. "истечение, произошедшее в результате союза этих двух принципов". Дело в том, что в системе Леви буква R соответствует аркану Таро Луна. Капли крови, сочащиеся из луны на рисунке этой карты, - и есть "истечение", следующее за проникновением Единого в девственную Двоицу .
