- Г-н президент, много е изненадващо това, което каза Романо Проди за закриването на 3-и и 4-и блок на АЕЦ "Козлодуй". На нас, журналистите, ни е трудно да си свършим работата, защото нямаме текста на правителственото решение и от него да разберем за какво става въпрос - закриваме ли през 2006 г. реакторите или не. Въпросът ми е какъв е този текст, вие запознат ли сте с него, кога се запознахте? Конфиденциален ли е?

- Трябва да ви призная, че моята изненада не беше по-малка от вашата. В крайна сметка аз бях на самата среща и се наложи в краткото време, с което разполагахме, да направя много важно уточнение за българската позиция. Разбира се, за мен това, което става в последните дни, е по-скоро консолидация на българската позиция, макар и с известно закъснение. Аз не мога да коментирам правителственото решение, тъй като не разполагам с него. Мога да коментирам това, което знам от медиите, макар че то е достатъчно ясно. Още по-малко мога да коментирам какво е представено тук в Европейската комисия.

- Вие го бяхте поискали...

- Да, на ниво ръководители на администрации документът е поискан.

- Случайно ли казахте израза "да признаем проверката, ако има такава проверка"?

- Не, не е случайно, защото аз си давам сметка, както впрочем и мнозина, че може да се окаже твърде трудно да убедим страните от ЕС да разрешат и да организират подобна проверка.

- Заради това, което вече правителството е декларирало?

- Не, не само заради това. А заради скептицизма, който има в част от страните на ЕС. Вашите колеги, които следят внимателно тяхната позиция, знаят, че част от тях са последователно антиядрено настроени. И може да се очаква, че това ще повлияе на тяхната позиция.

- Каква беше реакцията на Проди и Ферхойген по отношение на днешното решение на българския парламент за "Козлодуй"?

- Сдържана. Горе-долу такава, каквато беше и пред медиите.

- Тя беше разярена...

- Не, аз запомних това, което каза г-н Проди - че му е необходимо време да осмисли тази позиция.

- А вие разбрахте ли каква позиция е изразена вчера в Брюксел и на кого се позоваваше Ферхойген, като каза, че 2006 е годината, заявена официално от българска страна вчера в Брюксел? Кой точно от правителството...?

- Знае се кой е участвал вчера в съвместното заседание ЕС-България на ниво министри... (б. р. - Паси и Ковачев).

- Как разбирате, че позицията е станала по-консолидирана? Имате предвид, че е една и съща тезата на Народното събрание и на правителството ли?

- Аз не вярвам правителството вече да има по-различна позиция от тази на парламента, след като правителственото мнозинство гласува това решение. Доколкото знам, и представители на правителството са съпричастни към консултациите, към изработването на позицията. Аз мисля, че с тази позиция, доколкото тя съдържа и почти всичко, за което аз настоявах през последните месеци, може да се каже, че всички български институции имат единна позиция.

- Смятате ли, че може да бъде наполовина българската победа - декларацията има две части, едната е да получим "пътна карта" за присъединяването ни към ЕС и другата е за "Козлодуй". Сега чухме, че това за пътната карта може би ще стане. Може ли това да бъде малка компенсация за това ние все пак да приемем 2006 г. за затваряне на блоковете?

- Не, не може. За мен изначално беше погрешно това свързване на темата за съдбата на ядрената ни енергетика с процеса на преговорите. Да не кажа "търгуване" на нашата неготовност по определени въпроси с готовност да закрием някои от реакторите на АЕЦ "Козлодуй". Определено смятам, че ние заслужаваме да получим ясна пътна карта, в това число и точно фиксирана дата за присъединяване, заради големия напредък, който България реализира. Половин дузина понятия бяха използвани, за да се характеризира напредъкът на България - "забележителен, изключителен, отличен". Разбира се, има какво да се желае по отношение на икономиката. Затова ще ни бъде трудно да постигнем пълната оценка за функционираща пазарна икономика, но напредъкът е очевиден и той се признава от всички, в това число и от днешните ни домакини. Това обаче е различна тема от съдбата на ядрената ни енергетика. За съжаление така или иначе тя вече е обвързана и в този смисъл задачата на българските институции, на българската дипломация става доста трудна от този момент нататък.

- Как според вас трябва да се процедира по-нататък? Ако тези страни-членки на ЕС, които са антиядрено настроени, продължат да отстояват позицията от меморандума от 1999 г. за закриването на 3-и и 4-и блок?

- Не очаквайте от държавния глава да коментира позициите на отделните страни, защото от това няма да произтече нещо добро за перспективите на ядрената ни енергетика. Трябва просто да си свършим работата. Аз съм за това сега да не драматизираме ситуацията, да не изпадаме в униние, а просто да се поставят проблемите на всички възможни адреси. Вече казах, че ще напиша писмо в духа на онова послание, което вчера беше прочетено на семинара "Бъдещето на ядрената енергетика в България". Този форум взе много ясна и категорична позиция и тя трябва да стане достояние не само на българското общество, но и на всички европейски държави. Оттам нататък вярвам, че и правителство, и парламент все ще си свършат своето.

- Вярно ли е, че на 14 септември сте получили т. нар. популярен вече нон-пейпър?

- Получих го във времето, в което трябваше да се срещна с комисаря Ферхойген (б. р. - 16 септември). При отпътуването от Вашингтон, ако трябва да бъда коректен, в същия ден, ако желаете. Но това вече като че ли няма чак толкова значение.

- Какво трябва да се направи повече след консолидирането днес на държавните институции? Те сякаш имат проблем в комуникацията си една с друга?

- Проблемите не идват от президентската институция. Не само по темата ядрена енергетика, аз винаги съм бил открит и винаги съм търсил диалога. Обещах, че ще информирам премиера за онова, което стана в Русия, подробно и обстойно. Такава информация е изпратена. Оттам нататък очаквам същото от правителството. Защото в крайна сметка надявам се на всички да е станало ясно колко неработеща е, меко казано, тезата, че тази политика се провежда от правителството, а президентът трябва да си стои едва ли не в президентството. Не коментирам конституционните правомощия. Няма да напомням, че когато става дума за външна политика, за международни отношения, президентът олицетворява тази външна политика - това са формалните измерения. По-важното е, че не искам някой да изпада в ситуацията, в която изпадна държавният глава днес. (Използвани са и въпроси на други медии)