:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,967,652
Активни 68
Страници 18,791
За един ден 1,302,066
Истинската история

„Българите можеха да стигнат Цариград преди отоманската войска”

Първият етап на Балканската война завършва с примирието между България и Турция от 20 ноември 1912 г.
Знамето на 21 пехотен полк на българската войска и неговите знаменосци, октомври 1912 г., Народна библиотека "Иван Вазов"-Пловдив; Вляво: Български войници на подстъпите към Лозенград в Източна Тракия, края на 1912 г., част от снимка; Народна библиотека "Кирил и Методий"-София; Вдясно: Опълченци от Македония и Одринско на брега на Мраморно море, 1913 г., част от снимка, Национален военноисторически музей-София.
(Продължение от миналия четвъртък)

Съюзните балкански войски започват бойните действия в хармоничен многоглас, в пълно съответствие с генералщабните си планове и предварителните си договорености, поне в първия етап на Балканската война. България обявява война на Турция на 5 октомври (навсякъде по-долу по стар стил). Още същия ден в 7.00 ч. сутринта българските войски преминават в настъпление. Първите сражения обаче са чак на 9 октомври, дотогава българските Първа и Трета войска успяват да заемат позиции срещу турската Източна войска по линията Лозенград-Одрин.

Трета българска войска превзема Лозенград на 11 октомври, след като става ясно, че голяма част от турския гарнизон вече не е в крепостта. От общо 350 оръдия в български ръце попадат 46. Източната турска войска е обхваната от паника и отстъпва безредно. Чуждите наблюдатели на тези събития с възхита описват атаките "на нож" и нечувания героизъм на българските войници и офицери, за всичко това ще се говори още дълго.

Успешната Лозенградска операция на българските войски обаче не е последвана от логичното си продължение - бързо унищожаване на турските съединения или поне предотвратяване на прегрупирането им на нова позиция. Турският генерал Шериф паша по-късно ще напише: " . . . те [българите] можеха [след превземането на Лозенград] да унищожат отоманската войска или най-малко, като не й оставят време да се прегрупира, да стигнат в Цариград преди нея. . ." (генерал Шериф паша, 1915 г.).

Заедно с новопристигнали свежи сили Източната турска войска се укрепява на нова позиция по линията Люлебургаз-Бунархисар. Тя вече наброява почти 130 хиляди бойци с 300 оръдия. Българските Първа и Трета войска имат в същото време едва 108 хиляди войници с 360 оръдия. Въпреки отчаяната съпротива на Източната войска българският резервен 56-и полк с оглушително "ура" и героичното "на нож" пробива турската отбрана на 17 октомври при Туркбей. Скоро е превзет и Люлебургаз. Поради бързото отдалечаване на българските войски от Главното командване цар Фердинанд обединява Първа и Трета войска под командването на ген. Радко Димитриев. На 18 октомври под неудържимия български напор османската войска започва оттегляне и от Бунархисар в посока на Виза.



В тези боеве османската войска дава над 40 хиляди убити и ранени,



изоставя още 50 оръдия, често изпада според чуждестранните наблюдатели и кореспонденти в паника и пълен безпорядък - навсякъде се виждали войници без офицери и офицери без войска. Българската войска губи 2536 убити и 17 хиляди ранени.

В същото време Втора българска войска обсажда Одрин, а редица по-малки български съединения напредват в мощен щурм в Родопите. В Родопския и в Хасковския отряд участват и много доброволци. До средата на ноември българските бойни съединения и части на Македоно-одринското опълчение освобождават Родопите и достигат до бреговете на Бяло море. На 14 ноември около Мерхамлъ (дн. Пеплос) корпусът на Явер паша е обкръжен, пленени са 8879 войници и техните 252 офицери.

Победният български марш към бреговете на Мраморно море и в крайна сметка към самия Цариград принуждава султан Мехмед V да замине за Бруса (дн. Бурса), а България става основен играч в разрешаване на въпроса за Проливите. Започват тежки дипломатически игри за сключване на примирие под дулата на бойните кораби, пратени от така наречените велики сили да охраняват интересите им по тези земи.

Турското командване с неимоверни усилия и с прехвърляне на войски от Мала Азия подготвя последен отпор при Чаталджа, чиято укрепена линия прегражда Цариградския полуостров в опит да бъде спасена имперската столица. На 4 ноември след ожесточени спорове в българското командване е дадена заповед за атака на укрепленията при Чаталджа. Въпреки героизма на българските войници и офицери двудневните боеве завършват с неуспех, прибързаната заповед на Фердинанд струва загубата на 12 012 български войници и офицери, от които 1482 убити, а в добавка и тежки усложнения на по-сетнешните преговори за сключване на примирие.

Светкавичното настъпление, при което само за месец българската войска достига до теснините преди Цариград и до Беломорското крайбрежие, може да изглежда ненадейно, но сигурно ще трябва да се напомни, че по тези места българският войник достига многократно и по-рано, понякога ги завзема с бой, понякога ги разорява за сплашване на противника, понякога само минава оттук. В зората на българската държава оттук преминават победоносните войски на великия господар Тервел, на великия господар Крум, на цар Симеон Велики. Тук, на подстъпите към Цариград, често минава южната българска граница, а Одрин е граничен град ту от българската, ту от византийската страна през цялото Второ българско царство, "от Одрин започва България", твърдят убедено средновековните и възрожденските пътеписи. И не на последно място, българската войска по целия си път в Източна Тракия по време на Балканската война освобождава български селища, населени предимно с българи са и земите наоколо.



* * *



Ненапразно много повече място бе отделено тук за бойните действия на българската войска в Източна Тракия, не може да има съмнение, че именно България понася огромната тежест от битките до първото примирие между воюващите, при това точно на подстъпите към Цариград.

Сръбската войска, в която се включват 108 хиляди души, разбива на 11 октомври слабата 54-хилядна турска Вардарска войска при Куманово в Македония. Нова победа сърбите отбелязват при Битоля, но без да преследват разбития противник, който необезпокояван се оттегля към Лерин, а после - към Албания. Същевременно е завзета и областта Метохия, а сръбските войски се съединяват в подножието на планината Пелистер (на юг от Битоля), сръбски части стигат и до бреговете на Синьо море при Драч. В Македония български доброволчески чети, събрани предимно от преобладаващото в областта българско население, улесняват настъплението на сръбските войски както чрез усърдни партизански действия, така и чрез доставяне на обилни разузнавателни сведения.

Съюзната Втора войска, съставена от българската Седма пехотна Рилска дивизия и от сръбската Тимошка дивизия, настъпва по р. Струма и в посока Крива паланка-Щип-Велес. На 21 октомври е превзет Рупелският пролом. С мощен щурм Седма дивизия продължава на юг, като на 27 октомври въпреки забавянето може би умишлено, по вина на сръбското командване, достига Солун, който само ден по-рано се е предал вече на гръцката войска.

Лишена от сериозна съпротива, гръцката войска и беломорският й фронт с лекота осъществяват предварителните си планове, като съхраняват напълно силите си. Според плановете черногорската войска трябвало да завземе Шкодра, но не успява, поради което само обсажда крепостта.



Извори



". . . Нашият край [Леринска околия] е и си остава до последен час в грамадното си болшинство български. На едно население от 60 027 души, ние, българите екзархисти, наброяваме 32 140 души. Патриаршистите, на брой 12 075 души, са разнородна маса: 6897 българи, 2130 власи, 3020 албанци. . . И такъв цветущ български край, който е водил геройски борби за своето самонационално съзнание,. . . днес, когато мислеше, че постига своята въжделена вековна мечта - присъединение към свободния брат отвъд Рила, - вижда се в ръцете на една [гръцка окупационна] власт, макар съюзническа на България, но всъщност надъхана с ненавист и злоба към всичко българско. . .

Лерин, 20 януари 1913 г."



". . .Тогава, когато храбрата българска армия разбиваше главните турски сили на източния театър на войната [в Тракия през 1912 г.] и държеше сигурен гърба на съюзните войски, последните леко и без големи жертви завладяха цяла Западна Македония. В това няма нищо обезпокоително в една съюзна война, ако нямаше други признаци, които ни карат да се запитваме с тревога: освободени ли сме ние, или сме прехвърлени на ново робство? Поведението на сръбските и гръцките войски, както и поведението на административните сръбски и гръцки органи ни създават сериозни опасения за бъдещето. И едните, и другите се отнасят към нас като завоеватели, не като освободители. Цялото българско население, особено селското, е ограбено: съюзните армии нигде нито плащат, нито дават реквизационни разписки. Предмети и стоки, ненужни за продоволствие на самата армия, се отвличат в Сърбия и Гърция; опустошават се безцелно български имоти и български къщи . . .

Битоля, 22 януари 1913 г."



"Нашият край [Скопско и Кумановско] е неразделна част от останалата българска Македония и . . . следователно през настоящата [Балканска] война, с която се преследва освобождението на българските земи под турско владичество, не може да се забрави и нашият край и да се остави под ново чуждо владичество . . . Сръбските власти у нас се настаняват като че ли завинаги, те като че ли от Скопие правят втора сръбска столица . . .

Скопие, януари 1913 г."



Из писма на българите в Македония до българския министър-председател Ив. Ев. Гешов в София

По сведения на Л. Милетич, 1929



Свързани текстове:



http://www.segabg.com/article.php?id=585566

http://www.segabg.com/article.php?id=586451

http://www.segabg.com/article.php?id=600899

http://www.segabg.com/article.php?id=618508
40
18168
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
40
 Видими 
10 Октомври 2012 19:57
Съюзните балкански войски започват бойните действия в хармоничен многоглас, в пълно съответствие с генералщабните си планове и предварителните си договорености, поне в първия етап на Балканската война.

При всяка нападателна война, първият й етап по правило се изкарва в съответствие с плановете. Лошото е, че в историята се зачита последният
10 Октомври 2012 20:11
Балканския съюз и Балканската война беше грешка! Беше пренебрегнат съвета на Стамболов да не се съюзяваме със сърби и гърци. Трябваше да изчакаме само 3/три/ години. Когато през февруари 1915 г. британците направиха десант на Дарданелите, а сърбите бяха заети на север срещу австрийците по време на ПСВ. Щяхме да си вземем каквото си искаме от балканските владения на османците....Миналото не се връща - нека гледаме напред!
10 Октомври 2012 20:15
Котка -
10 Октомври 2012 20:48
Абе Петрински! Кога най-после ще изплюеш камъчето? Не можеш ли просто да обясниш, че когато българофобите в Питер са виждали какво става на бойното поле , студена пот ги е обливала. Как е възможно българите, да си направят триумфален марш пред "Св. София"? Ами така от 300 годишната мечта на Романови, какво остава? Така, че "грешката" на гениалният ни генерал Радко Димитриев, получил руски инструкции, е вярна, щото е русофил до мозъка на костите си. Точно за това е спряна летящата ни до този момент войска, довело до нови десетки хиляди ненужни жертви.
10 Октомври 2012 20:51
Тукана ще се дрънкат доста тролове, хейтъри и спамаджии!
Някои дори и с по една-две страница текстоизливание...
Няма да е сефте!
10 Октомври 2012 20:55
Щурчо,
на 22 септември имах честта, пак след тебе
да изложа скромното си мнение, като подчертавам, че не съм историк и без да настоявам, че съм прав :
"1/ България няма никаква нужда да отваря война през 1912 г. Не изобщо да не воюва, а именно през 1912 г. През 1907 г. е създадена Антантата, повече от две десетилетия преди нея Тройният съюз. Кристално ясно е на всички, че Големият пердах е въпрос на близките две- три години, както и че шансовете ни за постигане на националните цели са неизмеримо по- големи, ако се включим в удобен за нас момент от световния пердах и на печелившата страна
2/ За последното не е късно и през 1915 г. Факт е, че Антантата ни е давала повече от Централните сили за участие на нейна страна, при това е много специален факт. Тя обективно е имала повече, което да предложи, което се доказва от събитията само четири години по- късно
3/ България няма никаква нужда да води настъпателни войни, при това на три фронта - гаранция за катастрофа. Пак казвам, не настъпление като такова, а настъпление на живот и смърт към столицата на Турция. Марш- наскок в Беломорието и отбрана, отбрана. Практически, реплика на победоносната война от 1885 г. Да, ама Фердо и кликата е трябвало, освен всичко друго, да напазаруват тежко настъпателно оръжие от Германия и Австро- Унгария
4/ България няма никаква нужда да воюва за спорните територии в Македония. Подчертавам спорните, защото Лондонската конференция ни е давала, без всякакъв спор и казус бели, територия от около 160 хил. кв. км, само с около 17 хил. кв. км по- малко от Сан Стефанска България"

10 Октомври 2012 21:20
Каква е разликата между продажниците тогава и сега? Онези поне са имали войници за омаскарените, иначе, национални български идеи, а тез??
10 Октомври 2012 21:22

Има няколко свободни места до мен - на предпоследния ред.
10 Октомври 2012 21:24
Внимателен, внимателно ти казвам, че повечето неща, които си написал са доста далече от историческите факти. Такава методика с голословни предположения няма.
10 Октомври 2012 21:30
И сия кво - до края на годината ще викаме "По пет на нож!" и ще си тананикаме "Съюзници разбойници"? А БГ политиците - вчера, днес и утре? За тяхната некадърност, недалновидност, мании, продажност не е ли крайно време да се отвори приказка., а освен приказка и един по-задълбочен и откровен анализ? Тъкмо и повод има, подплатен с бойни умения, геройски саможертви, много кръв и национални катастрофи?
10 Октомври 2012 21:43
Рогатия, само да добавя едно Натисни тук от Чудомир, и сядам до тебя!
Ама с водчица и зелени маслинки с бадемчета!
10 Октомври 2012 22:02
Абе... какво ли се назлъндисвам и аз!?? Айде от последните ми джобни стинки.
Дядовците ми са се погрижили в долапа да има няколко неща - като за половин взвод звеноводи, дано не потрябват ... мотиките.
10 Октомври 2012 22:06
ако се включим в удобен за нас момент от световния пердах и на печелившата страна

Тази заблуда не умира и не умира! Но ме разсмива. И как се разбира коя е печелившата страна? Ама не след края на войната, а преди? Щото като стане ясно победителя, победения е губещия и лошия.
10 Октомври 2012 23:04
Тази заблуда не умира и не умира! Но ме разсмива. И как се разбира коя е печелившата страна? Ама не след края на войната, а преди? Щото като стане ясно победителя, победения е губещия и лошия.

Как се разбира коя е печелившата страна? Елементарно. Тази, срещу която е Турция през 1915 година. Но преди това, разбира се, не следва да си воювал срещу нея още през 1912-а, а като връх на всичко, през 1915-а да си й се писал пръв съюзник
Казано иначе, изходното условие на задачата е : Имаме наши земи, населени с българи, на територията на друга държава. Какво следва да правим :
1/ Да си вземем земите и да ги отбраняваме?
2/ Да настъпваме към столицата на чуждата държава, където категорично нямаме никаква работа?
А какви щяха да са възможностите ни, ако бяхме изчакали само две години, до избухналата всеобща война :
1/ Да се присъединим към военния блок, който воюва с държавата, все още владееща нашите земи?
2/ Да се съюзим с държавата, която все още владее нашите земи и да обявим война на целия останал свят?
11 Октомври 2012 00:10
2/ За последното не е късно и през 1915 г. Факт е, че Антантата ни е давала повече от Централните сили за участие на нейна страна, при това е много специален факт. Тя обективно е имала повече, което да предложи, което се доказва от събитията само четири години по- късно


За да не се повтарям относно тази заблуда:
Натисни тук
===
Иначе твърде набързо Петрински е смотолевил този пасаж:
Успешната Лозенградска операция на българските войски обаче не е последвана от логичното си продължение - бързо унищожаване на турските съединения или поне предотвратяване на прегрупирането им на нова позиция. Турският генерал Шериф паша по-късно ще напише: " . . . те [българите] можеха [след превземането на Лозенград] да унищожат отоманската войска или най-малко, като не й оставят време да се прегрупира, да стигнат в Цариград преди нея. . ." (генерал Шериф паша, 1915 г.).


Ма защо не е последвана от "логичното си продължение", бре др. Петрински?
===
Maximus II 10 Окт 2012 22:06
11 Октомври 2012 00:22
Иван Петрински
Следващия път ще стигнем!
11 Октомври 2012 00:37
4/ България няма никаква нужда да воюва за спорните територии в Македония. Подчертавам спорните, защото Лондонската конференция ни е давала, без всякакъв спор и казус бели, територия от около 160 хил. кв. км, само с около 17 хил. кв. км по- малко от Сан Стефанска България"


Коя Лондонска конференция?
11 Октомври 2012 01:19

На зрителите не е забранено да подвикват по време на представлението.
"...Бонго, махни си феса ефендим, че затуляш екрана! Мерсим..."
11 Октомври 2012 02:07
Като чуя Кобург и си диря кобура
11 Октомври 2012 02:10
Не можеш ли просто да обясниш, че когато българофобите в Питер са виждали какво става на бойното поле , студена пот ги е обливала. Как е възможно българите, да си направят триумфален марш пред "Св. София"?
Да бе - ей туй ни е бил проблема - че тъмните сили в Мордор... така де "Питер" ни гледали с недоволство, че ще им вземе Цариграда. И за чий ни е тоз град? За себевлюбството на немския ни цар дето искал да стане византийски император?
*
Много са причините за нашата трагедия в Балканската война: липсата на единно съюзно командване, неясните стратегически цели, неравномерните уговорки за бойни дествия, немския ни цар-идиот... Но може би най-тъжно е че като общество позволихме нашата храбра селска войска да бъде хазартно използвана, за да задоволи безумни и мегаломански цели. Животът на всеки един български войник е безценен - но опиянени от победите лесно забравихме цената.
11 Октомври 2012 02:22
Имаме наши земи, населени с българи, на територията на друга държава. Какво следва да правим :
1/ Да си вземем земите и да ги отбраняваме?


И кои са "земите , населени с българи" през 1915, според теб?
Впрочем, манифестът за мобилизация прогласява точно това.
===
На Рогача все червено му се привижда - я фес, а нещо друго....
11 Октомври 2012 03:40
петрински следва да спре с пасквилите си най-сетне. "Втора войска" ?! не е ли чувал, че това са Първа армия, Втора армия и Трета армия? и не знае ли, че "паша" значи "генерал"?...
ако по този начин ще отбелязваме 100 години от Балканската война... мерси.
по-добре да си пише за храбрата казашка конница. определено влага по-голямо желание в подобни начинания.
11 Октомври 2012 08:39
Балканския съюз и Балканската война беше грешка! Беше пренебрегнат съвета на Стамболов да не се съюзяваме със сърби и гърци. Трябваше да изчакаме само 3/три/ години. Когато през февруари 1915 г. британците направиха десант на Дарданелите, а сърбите бяха заети на север срещу австрийците по време на ПСВ.
Ето това е типичен пример за писане на глупости по исторически въпроси. Едно е да знаеш сега какво е станало през 1915г. друго е да решаваш през 1912г. Откъде ще знаят през 1912г., че през 1915г. ще избухне 1-вата световна война. Въобще цялата историография след 1989г. е пълна с такива глупости. Как Сталин трябвало да направи това и това, ама след войната, когато се знаят всички подробности на военните действия. Въобще някои хора не могат да проумеят, че времето се дели на минало, което е малко или повече детеминирано и на бъдеще, което се характеризира с голяма степен на неопределеност.
11 Октомври 2012 09:03
Какво означава една войска да е лишена от съпротива?
Лишена от сериозна съпротива, гръцката войска и беломорският й фронт с лекота осъществяват предварителните си планове
Тиловаците ли се грижат за снабдяването със сериозна съпротива?
11 Октомври 2012 11:16
Как се разбира коя е печелившата страна? Елементарно. Тази, срещу която е Турция през 1915 година. Но преди това, разбира се, не следва да си воювал срещу нея още през 1912-а, а като връх на всичко, през 1915-а да си й се писал пръв съюзник

Е не, не е истина!
Инфантилното мислене шества победоносно! Резултат от десетилетия промиване на мозъци.
Все едно като изтеглят числата за джакпота на ТОТО2, да кажеш на някого: Колко си глупав че не пусна тия числа!
11 Октомври 2012 11:58
Да бяхте приложил и превод на писма от гърци, сърби и турци, г-н Петрински
11 Октомври 2012 14:40
Тъй като единственият генерал споменат от автора е Радко Димитриев да видим какмо има за него - дезертирал ли е от България или не или два пъти Натисни тук
11 Октомври 2012 15:50
Единият от дядовците ми е роден в с.Градец, израсъл в Котел но не е този генерал. Да имаше повече "дезертьори" като него!
От зародиша си и досега България е осакатена и си остава ококорена спица в нечие колело. Никога не разбира кога, как и защо е попаднала там където е.
11 Октомври 2012 16:28
Турското командване с неимоверни усилия и с прехвърляне на войски от Мала Азия подготвя последен отпор при Чаталджа, чиято укрепена линия прегражда Цариградския полуостров в опит да бъде спасена имперската столица.
Докарана е свежа арабска конница от Ирак, която спира устрема на българските пехотни части. На турците пак някой друг им свършва работата.
Тук по-обстойно трябва да се разгледа ролята на ген. Радко Димитриев, който забавя напредването на българските части, което позволява на османските корупси да се прегрупират и окопаят пред Цариград. В Русия явно са притеснени от това, българите да влязат в отоманската столица, което би поставило повече козове в ръцете им при бъдещи преговори, поради което явно са наредили на агента си да забави настъплението.
11 Октомври 2012 18:08
поради което явно са наредили на агента си да забави настъплението.


Това с и-мейл, телеграф, секретен пратеник, самолет ... как и кога са му наредили?
11 Октомври 2012 18:58
Е не, не е истина! Инфантилното мислене шества победоносно! Резултат от десетилетия промиване на мозъци.
Все едно като изтеглят числата за джакпота на ТОТО2, да кажеш на някого: Колко си глупав че не пусна тия числа!

Чети сега внимателно, после ще си довършиш подскоците. През 1912 г., преди Балканската война, вече никой не си задава въпроса дали или кога ще започне Всеобщата, Тоталната, Първата Световна. Нито кой ще я започне и срещу кого. Абсолютната неизбежност на ПСВ се счита за факт, който не подлежи на дискусия. Германия се превъоръжава от няколко години вече, поне от 1910-а е известен планът "Шлифен" и единственият въпрос е "В началото на 1914-а ли ще започне Големият пердах, или в средата?" Натисни тук например.
На Кобурга това е известно много преди това, като минимум от 1908 г. Точно четири години преди Балканската е обявено анексирането на Босна и Херцеговина, а точно един ден преди него Фердинанд обявява независимостта ни. Всеки знае как завършва Босненската криза- през март 1909-а Русия заявява пред целия свят, че в момента не е готова да воюва на два фронта.
Но дори това не е главното, то просто е общоизвестно. Най- важният въпрос е каква следва да бъде нашата стратегия, независимо от всички индикатори за всеобщата война? Или от липсата им. Една- единствена. Цялото военно строителство, цялата дипломация, политиката, абсолютно всичко е следвало да бъде подчинено и подредено към допускането, че всеобщата война е неизбежна. Точно това не е направено и точно затова впоследствие печелим всички битки, а губим войните.
11 Октомври 2012 19:35
Трудна топка за Петрински - тази война е върхът на българските военни усилия и второто по значимост след Априлското въстание пиянство на един народ.
Но, с фактите се е справил.
П.П. Разбира се, винаги има още факти. В момента сме прекалено ниско, за да виждаме този връх ясно (според мен).
11 Октомври 2012 20:02
Българите можеха да стигнат Цариград преди отоманската войска
И ако не беше предателството на нацпредателя Радько Русскиевич Димитриев
щеше и да стигне и да се спестят хиляд жертви и от двете страни.
11 Октомври 2012 20:11
През 1912 г., преди Балканската война, вече никой не си задава въпроса дали или кога ще започне Всеобщата, Тоталната, Първата Световна. Нито кой ще я започне и срещу кого. Абсолютната неизбежност на ПСВ се счита за факт, който не подлежи на дискусия...

Нищо не си разбрал! Всичко е писано и казвано СЛЕД, пост фактум, в контекста на интереса на официалната доктрина! Не мислиш с твои мисли а с чужди клишета. Които приемаш за сои мисли.
11 Октомври 2012 20:37
Нищо не си разбрал! Всичко е писано и казвано СЛЕД, пост фактум, в контекста на интереса на официалната доктрина! Не мислиш с твои мисли а с чужди клишета. Които приемаш за сои мисли.

Продължаваш да си подскачаш. Дадох ти линк, в който материалите започват с ЦВИА, ГУГШ № 176 — 174, л.л. 14 — 15. Военный агент в Германии генерал-квартирмейстеру Главного Управления Генерального Штаба. Рапорт № 337. 26 октября 1912 г.
Постфактум е плявата, която те кара да отричаш очевидното
Но пак казвам, че не това е важното, а главното допускане, около което са изградени военното ни строителство, дипломацията и цялата ни политика преди Балканската война. Допускането на Фердинанд или по- скоро това, което са му внушили / ако не и платили /, е точно копие на немското схващане за мълниеносен удар в сърцето на противника, еднократен и почти независещ от разположението на силите на останалите участници. Германците светкавично завземат Париж, както през 1870-а, австрийците Белград, а ние - ни повече, ни по- малко - Цариград! За това става дума, за времето и характера на войната, заложени в стратегията ни.
Другото е второстепенно. Изобщо не настоявам и за тебе да е очевидно, както за мен, че поне от 1908 г. Европа е в състоянието на това, което Б. М. Шапошников нарича "още не е война, но определено вече не е мир"
11 Октомври 2012 21:15
Внимателни, четеш някак особено документите.
Въпросният доклад, на който се позозоваваш, недвусмислено посочва, че военните успехи на Балканския съюз са катализатор към бъдещата война.
Докладът посочва, че с войната се създава ново военно-политическо равновесие в Европа, което неминуемо ще натежи в полза за война в стратегиите на управляващите в Берлин. Неслучайно авторът прави малка равносметка на събитията, където нарежда балканските събития редом с двете марокански кризи.
===
Аз също мисля, че Балканската е ненавремена, а и изключително зле водена от стратегическа гледна точка. Преди всичко бълграската политическа класа се оказва неподготвена за това изпитание. Историята "превземането" на Солун от Константин потвърждава това.
11 Октомври 2012 21:18
Българите можеха да стигнат Цариград преди отоманската войска
И ако не беше предателството на нацпредателя Радько Русскиевич Димитриев
щеше и да стигне и да се спестят хиляд жертви и от двете страни.


Несъмнено можеха. Въпросът е "трябваше ли". Това се налага от военностратегическа гледна точка, за да се пресече възможността за прехвърляне на туски войски в Европа. Но България не би имала никакъв шанс да задържи града.
12 Октомври 2012 08:51
Но България не би имала никакъв шанс да задържи града.
Не се е и налагало. Впоследствие щяхме да го предадем на онзи, който ни обещае цяла Македония
13 Октомври 2012 19:54
Внимателни, четеш някак особено документите.
Въпросният доклад, на който се позозоваваш, недвусмислено посочва, че военните успехи на Балканския съюз са катализатор към бъдещата война.

Именно. Не бъдеща, а бъдещата, неизбежната.
Полковник Базаров го казва още във второто изречение
Целый ряд событий и явлений последних лет служат тому причиной. К таковым относятся: неудача, постигшая Германию в мароккском вопросе, значительное усиление франко-русского союза соглашением с Англией; сознание почти полной неизбежности столкновения с последней

Продължава с анализа си и прави ясен и категоричен извод, като посочва и времето, в което Германия ще нападне
все это может заставить Тройственный союз уже в ближайшем будущем искать развязки путем обще-европейской войны, в целях создания новой и более выгодной для Тройственного союза военно-политической обстановки.
Проведение в жизнь начавшегося в настоящем году усиления германской армии требует, однако, еще не менее одного года до полного своего осуществления и прочной спайки новых формирований. Наиболее удобным для открытия военных действий временем, в смысле готовности сухопутных и морских вооруженных сил и подготовки морской базы, является для Германии конец 1913 или начало 1914 года.

Без всякакво съмнение, Фердинанд е знаел всичко това от първа ръка и много по- рано. Не точната дата на избухването на войната, разбира се, но за общия ход на военните приготовления и посоката на немската политика е бил информиран на най- високо равнище още след създаването на Антантата през 1907-а. Във всички случаи е бил наясно още преди обявяването на независимостта ни. А Босненската криза от 1908-а - 1909-а не оставя съмнение дори у наблюдателите, та камо ли у участниците в събитията.
13 Октомври 2012 20:20
сознание почти полной неизбежности столкновения с последней

Това съзнание за "почти пълна незибежност на стълновението" по отношение на Франция и Германия съществува от 1871 г.
Както казах, докладът е свързан с новото положение, създадено от Балканския съюз и най-вече успешната му офанзива срещу Турция. Няма как да засенчиш или да заобиколиш този факт. Самият доклад е провокиран от развитието покрай този съюз и войната, която разкрива секретните военни договорки между България и Сърбия, че и Гърция.
Всъщност и самите събития показват, че Германия не започва войната в края на 1913 или началото на 1914 (противно очакванията на автора), а едва през лятото на 1914 и то след едно трудно предвидимо събитие - убийството на австрийския ерцхерцог Фердинанд. В тази връзка, австрийският ултиматум е пряко свързан с нарасналата роля и самочувствие на Сърбия в резултат на балканските войни.

Историята е интересно нещо, внимателни, там има причнинно следствена връзка и твърде много са "маловажните събития", че и личности, които оказват решаващо влияние върху нейния ход. Аз лично по-осхтно бих спекулирал, какво би станало ако заповедта от правителството не беше спряло настъплението в началото на междусъюзническата война, защото се надявало, че нещата не били непоправими.

==
Освен това, прекалено много спекулираш с евентуалния български успех на страната на Антантата от 1914, ако Балканската война не се беше състояла.
Тогава България щеше да воюва срещу Румъния и Турция (евентуално с недобронамерен гръцки неутралитет, а дори може и срещу Гърция, докато Сърбия би се концентрирала във войната срещу Австрия. Италия също можеше да се сражава на страната на Централните сили.
Никаква гаранция, че французите биха удържали германците пред Париж (това е едно малко чудо за военните наблюдатели от войната).
Всъщност дори и при толкова добро за Антантата разположение на силите както се получава в реалната история, през 1916 г, Англия сериозно обмисля сключването на сепаративен мир с Германия.
Никой не е предполагам включването на САЩ във войната. Твърде много неизвестни, за да можем да разсъждаваме "какво би станало, ако".
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД