:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,435,020
Активни 92
Страници 15,729
За един ден 1,302,066
ОБЕДИНЕНИ ЦВЕТОВЕ

"Ничия земя", филм на целите Балкани

Данис Танович грабна "Оскар" за сърцераздирателната си военна трагикомедия
"Ничия земя" не е по-хубав филм от "Невероятната съдба на Амели Пулен". Ето защо в присъждането на "Оскара" за чуждоезичен филм тази година на първия, а не на втория се съдържа доза политическа коректност и характерен американски реверанс към жертвите на една война, в която янките доста (и без успех) си пъхаха гагата. От друга страна, "Ничия земя" е изключително добър филм сам по себе си и напълно заслужава както "Оскар", така и наградата си за сценарий от Кан.

До вчера босненското кино бе като българското - никакво го нямаше. И изведнъж Данис Танович снима филм, който моментално се превръща в жалон за целите Балкани. Стилът му е най-точно определим като "гениален минимализъм". Жанрът - абсурдна трагикомедия. 32-годишният Танович е дебютант зад камерата. Преживял е войната: като завеждащ филмовия архив на босненската армия. Филмът му е полудокументален, полупритча. Както често става, реалността отново дава урок по кино. Нафуканите американци са засрамени два пъти от този силен и затрогващ филм - веднъж като създатели на филми, втори път като "миротворци".

Героите на "Ничия земя" са трима. Двама босненци и един сърбин са приклещени в окоп между двете вражески зони. Самите те не знаят на чия територия се намират. Единият лежи върху мина. Фактът, че е жив, няма особено значение. Мината не може да бъде обезвредена, без той да умре. Никакви репортери няма да помогнат, нито пък ЮНПРОФОР ще си мръдне пръста. Няма да помогне и крехкият временен мир между сънародника му Чики и сръбския "враг" Нино.

"Ничия земя" не прилича на филмите, с които сме свикнали да свързваме бивша Югославия. Липсва екзистенциалната радост и тъга на Кустурица и лиричната отвлеченост на Милчо Манчевски.

"Ничия земя" е по-искрената и близка до действителността версия на единствения друг добър филм за Босна - "Добре дошли в Сараево" на англичанина Майкъл Уинтърботъм (там историята бе разказана от гледната точка на един западен кореспондент). Не сравнявайте, просто гледайте. "Ничия земя" редом със споменатия в началото "Амели" е най-доброто, което можете да видите тая година по кината в България.
2513
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД