На 13 октомври бе открит паметник на Иван Хаджийски в родния му град Троян. Това събитие, посрещнато радушно от местната общественост, а и само по себе си изключително в културния ни живот, бе съпътствано от ред перипетии - дългогодишни, яростни, комични и непонятни на пръв поглед, а може би прекрасно описани от самия Хаджийски. Мястото на паметника бе определено едва пет дни преди откриването му, скулптурата не бе поставена там, за където бе изграждана. Томахавките са заровени, но без отговор на някои политически и естетически дилеми.

Преди да разкажем историята на паметника, трябва да направим уточнението, че Троян питае дълбока почит към своя съгражданин. И това не е местен шовинизъм, а разбиране за приноса на Хаджийски към науката и културата. Всички - като се почне от политиците, мине се през бизнесмените и се стигне до учениците - искаха той да бъде увековечен. Но това искрено желание бе съпътствано от спорове кога, как и къде да бъде вдигнат паметникът, което за малко не провали идеята.

В историята си след 10 ноември Троян е имал веднъж син кмет. Казва се Константин Фичев, печели първите демократични местни избори през 1991 г. Баща му - висш полицай по царско време, е бил разстрелян без присъда от "народната власт". Фичев се заема да събори стария комунистически паметник в центъра на Троян. Монументът се е извисявал на най-видното място (между музея на занаятите и стария конак). Бил е с бетонен постамент висок няколко човешки ръста,



завършващ с партизани и шмайзерите им,



размахани над всичко що ходи и лети. Фичев събаря човешките фигури, постаментът оцелява. Дълги години той стърчи грозно с неясна съдба - картина, позната от доста български градове. Но под този паметник има и костница на партизани, пред която троянчаните с леви убеждения се събират на 9 септември, правят възпоминания. Така е и днес.

През 2007 г., след три мандата хегемония на БСП, изгрява звездата на ГЕРБ, в общинския съвет с успех влизат десни партии. Галеристът на "Серяковата къща" Мариела Шошкова, твърд антикомунист и тогава съветник от ДСБ, подема инициативата оцелялата част от партизанския паметник да бъде премахната. Вихрят се битки, костите на умрелите партизани се разнасят от уста на уста, припомнят се и жертвите на комунистическия режим. През 2009 г. общинският съвет все пак решава да демонтира останките. Това става с активното съдействие на ГЕРБ (повечето първенци на партията са от бившия местен авангард на БКП). Взема се решение на мястото на стърчащия бетон да се изгради нов символ на града - паметник на героичния 34-ти пехотен полк, на Иван Хаджийски, или да се увековечи чрез фигура троянското занаятчийство. Надделява Хаджийски.

Изборът е направен основно заради неговото научното дело, приноса му като винаги актуален проницател на българските бит и душевност. Но има и тънки "тактически" сметки - като човек с комунистически убеждения, но не много обичан от комунистическата власт, паметникът на Хаджийски би трябвало да преодолее сегашните препирни. Антикомунистите си правят и сметката, че като заместят партизанския паметник със скулптура на Хаджийски, днешните социалисти ще бъдат доволни. Така ще се извърви и последната крачка от премахване на грандоманския стар монумент - изравяне и преместване на костницата. За "десния" лагер битката е важна -



партизани или Хаджийски ще бъдат символ на Троян



След 2009 г. идеята за изграждане на паметник на бележития учен започва да се придвижва. Обявен е конкурс, макар и не широко разгласен. Печели екип от Велико Търново. Скулпторът Борис Борисов излива фигурата. Времето напредва, но останките от комунистическия монумент все още стърчат. Няма кой да ги събори, няма къде паметникът на Хаджийски да бъде поставен.

Формалната причина е липсата на становище на Националния институт за паметниците на културата. За да отпише той партизанската светиня от регистрите си, трябвало да заседава специална комисия, оглавявана от акад. Светлин Русев. Тя пък се събирала рядко. Така през септември 2011 г. кметът Минко Акимов казва пред вестник "Троян 21", че паметникът на Хаджийски е готов, лично той много иска да бъде сложен, ама няма становище на комисията за стария. Следвало да се изчака. По това време герберът Акимов е кандидат за втори мандат, изборите наближават. Сам той преди време е внесъл предложението за паметник на Хаджийски. Но опонентите му твърдят, че в предизборна обстановка не се е осмелил да събори партизанския постамент, още повече, че навремето е оглавявал местната милиция, много стари комунисти го считат за свой.

Кметските изборите се печелят от Донка Михайлова, бивш депутат от БСП. Едно от първите действия на социалистката е да изпълни решението на общинския съвет от 2009 г. за



доразрушаване на партизанския паметник



Останките рухват, но междувременно излиза становището на комисията на Русев. Тя казва, че костницата трябва да се запази, да бъде обозначена като такава. За паметника на Хаджийски се препоръчва ново място.

Кметът Михайлова натоварва екип, включващ проектантите на скулптурата, да измисли къде точно да я сложат. Избрано е пространството пред стария конак, на 7-8 метра от костницата. През лятото е проведено обществено обсъждане, в което мненията са полярни. Две седмици преди 13 октомври 2012 г. (навършват се 105 години от рождението на Хаджийски и се планира откриването на паметника) казусът става още по-заплетен. Съветникът от ДСБ Милко Станчев пита защо не се изпълнява волята на общинския съвет, т.е. скулптурата на учения да замести партизанския монумент. Донка Михайлова коментира пред "Сега", че ситуацията, а и законите са такива, че новото място е можело да бъде избрано без допълнително решение на съвета. Но за по-сигурно местният парламент е свикан спешно и на 8 октомври потвърждава, че скулптурата на Хаджийски ще е пред конака. Взето е решение в 6-месечен срок да се определи какво ще се прави с костницата. Извънредната сесия е свикана от ГЕРБ, но от ГЕРБ не подкрепят новото място. Двете предложения минават с един глас мнозинство, основно с вот на БСП.



Това е хронологията накратко. В нея има и безброй лъжи, задкулисни действия



чрез подставени хора от "другия отбор".

Паметникът на Иван Хаджийски вече е в Троян. Деца го катерят. Повечето възрастни го харесват. Има и такива, които се питат - редно ли е да е пред конак; проектиран е за празното пространство върху костницата, сега визуално "се бие" със сградата зад него; висок е 2.70 м, уж прокламира близост с хората, пък надхвърля значително човешкия ръст; в тревичката пред конака е имало кът, в който деца рисуват върху малки дървени масички, вече го няма. Съществува и друга дилема - какво ще стане с костницата в съседство. Има идея там да бъде сложена възпоменателна морена. А партизаните, очевидно, не обединяват Троян.

Мариела Шошкова, инициатор на целия този процес и антикомунист, счита Хаджийски за човек от бъдещето. Любимият й поет е Вапцаров. 49-годишният Найден Найденов пък е бизнесмен, родом от Троян, живее в София. Взел е на концесия първия етаж от къщата-музей на Иван Хаджийски. Събрал е снимки, спомени, трудове, лични писма на учения. Хора идват и на чаша кафе разглеждат родословното му дърво, четат извадки от личните писма на големия българин. Четат например как през 1944 г. войникът Хаджийски иска да бъде преместен на фронтовата линия, където на 37 години загива. Найденов е инвестирал много в изоставения преди първи етаж, не търси икономическа полза, прави го от сърце. Иван Хаджийски, един изключителен учен, писател на старото и ново време, човек с трагична до болка съдба, разтуптява сърцата на хиляди българи дори и в днешното вълче време.

Може би последният абзац е повод за надежда. Все пак Иван Хаджийски е автор на оптимистична теория за българския народ. "Той е баща на българската социология, на българската социална психология, на българската социална антропология. И може би не по-малко важно е, че от дълбините на това познание Иван Хаджийски извлече исторически оптимизъм", заяви при откриването на паметника проф. Петър-Емил Митев.

Според Хаджийски обществените процеси зависят от конкретното историческо време. Днес явно е време за такава история, за такива страсти.