|
| Идеите в главата на Дянков са внезапни, разнопосочни, често взаимно изключващи се и с кратък срок на годност. |
С наближаването на края на мандата игричките в тази посока зачестяват. Причината е ясна - равносметките при една почти непомръдваща икономика са тъжно нещо и властта е заета да ни заглавичква с пълна сила. Премиерът удобно отсъства от играта, за да не отнесе черни точки, и за да може в по-късна сцена да се появи като антипод на лошия финансов министър Симеон Дянков.
Обществен договор и отговорност пред суверена ли?
Не, мерси. Важното е да има съспенс.
В тази игра лошият Дянков, който като финансов министър бързо овладя "изкуството" да се произнася еднолично с "не" и "да" за парите на данъкоплатеца, стигна своя апогей - бе направен опит тайно да се прокара нов данък. В нито една парламентарна държава с работеща демокрация подобно действие не би се разминало без последствия. Данъците са в основата на обществения договор, в основата на доверието между представлявани и избрани да представляват. Никъде в обществения договор, сключен между ГЕРБ и избирателите през 2009 г., не се обещава, че управляващите ще прокарват данъци контрабандно. Там пише други неща - като "Да оставим парите при хората и бизнеса" например.
Циркът с налагането на данък върху дохода от лихви върху депозитите е прекрасна илюстрация за начина на управление през последните години. Какво се случи само за няколко седмици? Първо, анонимни източници от МФ лансираха пред "Дневник" идеята. Пресцентърът на МФ потвърди, че тя се обсъжда. Няколко часа по-късно от САЩ Дянков категорично отрече. После кабинетът одобри идеята. Без да я консултира с банките, с партньорите в тристранния съвет - работодатели и синдикати, с ГЕРБ дори. Без задължителното по закон публично обсъждане. Нещо повече - МФ допринесе и за поредната законотворческа гавра - ключова промяна в закона за доходите на физическите лица да се прокарва с проект за промяна на закона за ДДС, който мимоходом изменя още 7 закона. В парламента героичното защитаване на недомислените идеи бе оставено на зам.-министъра на финансите Владислав Горанов и на шефа на бюджетната комисия Менда Стоянова, която в един момент стигна до сълзи под напора на неудобните въпроси. През това време Дянков бе на воаяж в екзотичен Виетнам. Шерпите от ГЕРБ събират осколките, а обществото бе хвърлено в догадки трябват ли му наистина на Дянков пари, толкова ли е закъсал бюджетът, надценени или подценени са приходите за догодина и т.н.
Опитът на Дянков и екипа му да замажат тези въпроси
мултиплицира лъжата и абсурда
Финансовият министър, който нееднократно се е клел, че данъци до края на мандата няма да се пипат (даже обещаваше падане на ДДС), започна да ни предлага нови данъци на килограм. Подхвърлените идеи за облагане на печалбите от хазарта и фондовата борса отпаднаха след няколко сюжетни обрата, един вид снизходителност на сценариста към публиката, от която се очаква благодарно да отдъхне и да преглътне останалото. Апогей на упражнението по данъчна политика се оказа прозрението на Дянков, че България трябва да помисли за връщане на прогресивното подоходно облагане и че той лично смята, че този налог е много по-справедлив. Дали финансовият министър си спомня, че
определи точно тази идея като "малоумна"
при лансирането й от екип икономисти в доклад, поръчан от бившия президент Георги Първанов?
В преддверието на предизборната 2013 г. Дянков започна да се самоопровергава и по други теми. През 2011 г. той се бе обявил за противник на административното увеличение на минималната работна заплата от загриженост за бизнеса и водеше епични борби със социалния министър Тотю Младенов. Днес той изведнъж започна да прави сложни сравнения с мандата на тройната коалиция, за да докаже, че ГЕРБ е вдигнал повече минималната работна заплата. Дянков заговори и за различни минимални заплати по региони, после се отрече. Забрави за въпроса с производителността на труда и заговори за доходите като за някаква имагинерна величина, и т.н., и т.н. Да не говорим, че през 2009 г. Дянков остро разкритикува Станишев, че иска да даде 6 млрд. евро за магистрали. "Това и в България, и по света не е добра мярка. Защо? Защото това отнема време - година, две, три, докато се напишат проектите, докато се приемат, докато се организират. Дотогава ние или ще сме в дълбока криза, или кризата ще е минала. За съжаление, тези инфраструктурни мерки не са антикризисни", отсече той месец преди да стане финансов министър и да започне охотно да налива милиарди строежа на магистрали като антикризисна мярка!
Всичко това е напълно разбираемо за предизборна година, но наистина ли очакват да преглъщаме от едното разбиране? И дали наистина смятат, че обществото ще го налегне амнезия - за обещаното намаляване на осигурителната тежест, за предложения и оттеглен данък лукс и данък колиба, за вдигането и свалянето на ДДС?















