Проф. Станислав Станилов е археолог, доктор на историческите науки и депутат от "Атака" втори мандат. Дълги години ръководи разкопките при Плиска и други археологически обекти.
- Проф. Станилов, какво най-много ви шокира във внесените промени в Закона за културното наследство?
- Основните пунктове са два. Първият е възможността археологическите обекти, които се проучват по инфраструктурата, да се отдават по Закона за обществените поръчки (ЗОП), тоест дават се на търг. Какво ще произлезе от това? Предварително трябва да се каже, че това е незаконно, защото според ЗОП, който е синхронизиран с цялото европейско законодателство, науката не може да се отдава на търг.
- Да, но според Агенцията за обществените поръчки няма доказателства, че археологията е научноизследователска дейност.
- Становището на агенцията не е валидно, защото не тя може да прецени кое е наука. Археологията съществува като чиста наука от 300 години насам и освен това има една европейска конвенция за археологическото наследство, където ясно е казано, че археологията е наука и по това не може да има спор. Тази конвенция е ратифицирана от Народното събрание. И питам аз - кои са тези госпожи и господа от агенцията, които твърдят, че не е наука. Това е нонсенс. Ако Националният археологически институт напише на еврокомисарката по науката и технологиите едно писмо, ще стане страховит скандал и Бойко Борисов просто ще се чуди откъде са му го натресли тези идиоти, казвам ви го откровено. Че археологията е наука, е аксиома - върху това не може да се спори. И ще ви кажа още нещо - конституционните съдии на това просто ще се смеят.
- Означава ли това, че ще сезирате КС, ако се приемат в този вид текстовете?
- Естествено. Това е уникално скандална история. Следващата заблуда, за която никой не говори - по ЗОП всяка обществена поръчка може да бъде обжалвана в съда и това обжалване спира изпълнението й. Срокът, който тече за съдебното решение, е 2 години, тоест като се дадат на търг по ЗОП, винаги ще има оспорване и забавянето ще бъде 3-4-5 пъти по-дълго. Трето, отдаването на търг има чисто икономически, паричен израз - печели поръчката онзи, който иска най-малко пари за нея. Колкото по-малко пари искаш, толкова по-зле ще бъде проучен паметникът. Това е сигурно, защото по-малко време ще употребиш, и толкова по-зле ще бъде изпълнението. Това е отговорът на въпроса защо науката не бива да се отдава на търг - няма научни постижения. При това положение през куп за грош ще са разкопани паметниците, идват булдозерите, минава магистралата и всичко е приключено, а информацията в тях не може да бъде възстановена.
- Точно покрай ЗОП се появиха съмнения, че поръчките ще се дават на удобни археолози, а изгода ще имат иманярите. Споделяте ли тези опасения?
- Удобни, които искат по-малко пари. Иманярите, доколко имат участие, това е относително. За да искаш обществена поръчка, трябва да си регистриран по Търговския закон, значи ставаш едноличен търговец. А какво си открил, имаш право да го запазиш в тайна заради фирмената тайна. Тогава движимите паметници могат да отидат където си искаш. Усещате ли колко тънко е направена цялата работа? Това нещо, което са го направили, аз съм говорил с министър Дянков и той ми казва: "Трябва да има прозрачност". Той като че ли не иска да се напъха в цялата работа, защото е истински любител на археологията.
- Да, но от Министерството на културата обявиха, че точно тези текстове за ЗОП са спуснати от ведомството на Дянков.
- Те се крият зад тази Агенция за обществените поръчки. Текстовете са спуснати от Министерството на културата и то отговаря. МК има много здраве от мен, поне им познавам зъбите - там няма един археолог. Промените в закона, които касаят главно археологията, са направени от група архитекти, начело със зам.-министър, който също е архитект, които от десетилетия водят война срещу българската археология. Ако ги питате тях, те наистина искат да има нулеви години, тоест археологическите проучвания да бъдат спрени.
- Защо?
- Те твърдят, че много обекти се разкопават и не се консервират. Само че изпускат предвид, че 50-60 процента от обектите не са такива, които да искат консервация. При някои просто разкопаното се засипва. Освен това имаме и архитектурни структури, които също ги засипваме и не са подходящи за експониране. Цялата работа е в това, че не разбират нищо от археология и не се интересуват от познанието, а само от търговията, от парите, от експонирането и пр. Археологическите обекти са по-трудни за консервация. Да издигаш крепостни стени е едно, при които се знаят горе-долу параметрите. Но като започнеш да консервираш и да издигаш средновековни църкви по европейски принципи според венецианската харта и прочее, е една много сложна работа. И от нея трудно може да се откраднат много пари. Пари могат да се откраднат от там, където влагаш много материал, тогава можеш да замажеш работата. А това НИНКП (Национален институт за недвижими паметници на културата - бел. ред.) го правеше още при комунизма, те с това се занимаваха, макар и на гърба на паметниците на държавата, правеха пари. И точно тези хора сега по какъв начин са влезли под кожата на Вежди Рашидов, как са го убедили да направи този гаф... Вече минаваме на втория въпрос - Съветът за теренни проучвания, който издава разрешителните за разкопки, минава под егидата на Министерството на културата. И вече неговият председател няма да бъде директорът на археологическия институт, а "хабилитирано лице", назначено от министъра... Който в момента е скулптор, утре може да бъде писател, други ден може да бъде актьор - как той ще прецени кой да бъде избран? Не може да го прецени.
- Имаше критики, че се намаляват археолозите в съвета за теренни проучвания, но всъщност от седем те стават девет, макар да се увеличава цялата бройка.
- Те стават девет, но се вадят елитните археолози - тези, които в археологическия институт се занимават само с научноизследователска дейност, затова там са най-добрите. Точно там е номерът на авторите на това нещо - да бъдат само трима от археологическия институт, останалите да са повече, за да скарат института с другите институции, да стане бъркотия, а те да дърпат конците. Няколко души архитекти от бившия НИНКП водят безпринципна война с археологията. Тях лично, същите автори на това нещо, можете да ги попитате къде е архивът на НИНКП - той е откраднат и унищожен - същите тези хора отчисляваха паметници, за да се строят върху тях къщи, бизнес центрове и пр. Хиляди паметници, защото като няма документация, няма как да докажеш, че е паметник. Срещу техния бивш директор, който го махнаха, се водят следствени дела в прокуратурата.
- Това ли са двата най-спорни момента - ЗОП и Съветът за теренни проучвания според вас?
- Конституцията казва, че държавата е длъжна да осигури свобода на научните изследвания, а в случая министърът ще казва кой е изследовател и кой не и кой може да проучва и кой не. А вече това за ЗОП предполагам, че колеги ще го протестират пред европейските институции и може да стане много голям скандал.
- Смятате ли, че наистина се готви приватизация на института за недвижими паметници на културата с превръщането му в център?
- Може и да стане такова нещо, понеже той става държавна фирма и тя може да се приватизира на практика. Мисля, че хитреците, които са направили тези промени, си правят някакви тънки сметки.
- Кого имате предвид?
- Зам.-министър Георги Стоев. Мисля, че той и арх. Христо Ганчев, заедно с други хора около тях, са автори на всичката тази дандания.
- А какво мислите за възможността да се адаптират паметници на културата с цел улесняване на съвременното им използване?
- Там е просто колкото специалисти, толкова мнения.
Натисни тук