За малко повече от час Висшият съдебен съвет (ВСС) успя да изслуша и да избере с невероятните 23 гласа от 25 възможни Борис Велчев за главен прокурор. Един гласува "против" (гласуването е тайно), пуснат бе и един празен плик. Така на 19 януари 2006 г. в публичното пространство влетя доцентът по наказателно право, синът на дипломат и член на ЦК на БКП, внукът на член на Политбюро на ЦК на БКП, шефът на Правния съвет на президента Георги Първанов, преводачът на Греъм Грийн на български, любителят на нумизматиката, противникът на имунитетите. Той стана най-младият главен прокурор в историята на България - на 43 години. Неговият 7-годишен мандат тръгна през февруари 2006 г. и изтече предсрочно, защото бе назначен за конституционен съдия от квотата на президента Росен Плевнелиев.

Когато Велчев получи поста главен прокурор, в публичното пространство излезе информация, че е бил



предварително одобрен от тримата лидери



на управляващата коалиция - Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган, съвместно с президента Първанов. Кандидатурата му бе внесена само ден преди гласуването от 17 души от ВСС - минималния брой необходими гласове. Иначе казано, изборът му бе не само предизвестен, но и сигурен.

Веднага след гласуването Велчев заяви, че ако е получавал изобщо подкрепа от политическа сила, то тя е била "косвена" и се е изразявала само в положителните думи. "Тази подкрепа не е нещо, от което трябва да се срамувам, както не трябва да се обиждам от политическите сили, които възразиха срещу кандидатурата ми", каза той и обясни, че ако във ВСС има симпатизанти на управляващите, то има и такива, които не са, следователно политическата окраска не може да обясни 23-те гласа в негова полза.

Тези думи изобщо не бяха лишени от смисъл, защото сред най-ревностните му поддръжници се оказа например тогавашният председател на Върховния касационен съд Иван Григоров. Той минаваше дълго време за "синьото острие" в съдебната система и КС, в чиито върхове изкара от 1992 г., та чак до 2007 г. Той подкрепи горещо кандидатурата на Велчев, като изтъкна, че не бил от обкръжението на Никола Филчев, не бил активен политик, не бил против законодателните промени за членството в ЕС, не бил зависим от бившата Държавна сигурност, не бил психически неуравновесен и се отнасял към подчинените си достойно. Това трябваше да изгради образ на



Велчев като контрапункт на Филчев



Григоров отхвърли обвиненията на дясната опозиция за политическата предопределеност на кандидатурата: "Категорично уверявам всички, че членовете на ВКС във ВСС не могат да бъдат манипулирани". Неговият заместник Румен Ненков, който сега е член на КС, заяви: "Считам, че консенсусът относно една кандидатура не е срамен". Шефът на националното следствие по онова време Ангел Александров пък определи кандидатурата като "шанс за цялата съдебна система". Интересно е, че в състава на ВСС, който избра Велчев, бяха Никола Филчев, сегашният омбудсман Константин Пенчев, съдиите от последващия скандал "Приморско" Андрей Икономов и Панайот Генков, Венета Петрова-Марковска, прокурорите Христо Манчев, Митьо Марков и Цеко Йорданов (последните трима близки на Филчев).

Така или иначе Велчев имаше невероятния шанс да е главен прокурор непосредствено след "ерата Филчев". Въпреки че двамата са били асистенти в Юридическия факултет на Софийския университет по наказателно право, те са много, много различни във всички отношения. Именно това беше шансът на Велчев, още повече че САЩ и ЕС изобщо не харесваха Филчев и възложиха много надежди на новия главен прокурор. Това се разбра от разсекретените през "Уикилийкс" грами на американския посланик Джон Байърли, който беше цитиран как Велчев му разказвал, че заварил "дълбоко нефункционална" прокуратура и че имал готовност да промени порочната система. Посланикът приел думите му за чиста монета. Според него Велчев бил напълно откровен, като признал, че "ситуацията е дори по-лоша, отколкото очаквал". Прокуратурата на Филчев буквално била окачествена от Велчев като



"вид терористична организация",



използвана за разчистване на сметки, но напълно неспособна да се бори с организираната престъпност. Когато се появиха грамите, Велчев нито потвърди, нито отрече да е казвал такива неща. Единственото, което отрече, беше твърдение в грама на Байърли, че ще се договаря със съда за присъди. В тези грами се твърдеше и че Велчев очертал 3 групи на "опозиция" спрямо всякакви промени, които би предприел. На първо място били престъпниците, след това - заинтересуваните политици, и на трето място - самите прокурори. "Войната" на Велчев трябваше да доведе до ефективни присъди на криминални босове.

Две години след началото на мандата му друг американски посланик - Нанси Макълдауни, отбелязва: "Той изглежда честен човек, поставен в много трудни обстоятелства". В същото време обаче тя пише, че в много европейски посолства били вдигнали ръце от него и се оплаквали, че той говори правилно, но е



неспособен да превърне думите в дела



"Уикилийкс" обаче даде повод на главния прокурор удобно да се застрахова, че изтеклите грами на американските посланици за миналото на Бойко Борисов не го интересуват, както и че държавното обвинение няма да се занимава с тях, защото работело само с доказателства.

Ако има нещо, което не може да се отрече на Велчев, то е, че винаги намираше обяснения защо нещо не е свършено. Например, че прокуратурата няма да влиза в политически игри - обикновено по време на избори, когато сигналите за злоупотреби валяха, а последствия нямаше. Не може да му се отрече и това, че беше антипод на предшественика си Филчев. Както и че ако не помогна, то със сигурност не попречи за присъединяване на България към ЕС през 2007 г., каквато опасност съществуваше, когато Филчев беше главен прокурор. Велчев направи прокуратурата далеч по-прозрачна - кой преди това можеше да си представи, че прокуратурата ще има например говорители? Освен това имаше смелостта да даде отпор на политическите сили, които се опитваха да използват институцията за лични или партийни цели.



Той скочи на ГЕРБ, когато го бомбардираха с папки



срещу тройната коалиция с цел разчистване на сметки. До последно главният прокурор основателно твърдеше, че десетките контролни органи не си вършат работата и само си измиват ръцете с прокуратурата, като й прехвърлят всичко и че така могат да блокират работата на прокуратурата, която е затрупана не с хиляди, а със стотици хиляди преписки. Велчев няколко пъти скръцна със зъби на МВР, особено за полицейското насилие, само че го направи твърде общо. На практика по конкретните случаи прокуратурата замете сътвореното от полицията.

При избора си той обеща в края на мандата му да не се говори за излизане на държавното обвинение от съдебната власт и това е факт. Никой не може да му отрече и много добрата юридическа подготовка, както и обстоятелството, че никой не го е виждал публично да изпуска нервите си. В негов плюс е, че обеща да има жени в държавното обвинение и вече има жена зам. главен прокурор.

В същото време обаче останаха много неизпълнени неща. До последно Велчев бе някак дистанциран от длъжността си и побърза да избяга от нея 4 месеца по-рано, след като заедно с президента решиха да отиде в Конституционния съд. Без равносметка и анализ, без нито дума по въпроса какво се случи с "наследството на Филчев" например. Нищо не стана с изчезналото дело срещу брата иманяр, изобщо да не говорим за обкръжението на Филчев, което или остана в прокуратурата, или се пенсионира по живо, по здраво. Няма спор, че по времето на Велчев имаше немалко арестувани и съдени магистрати, включително и от средните съдийски и прокурорски етажи. Остана обаче въпросът защо такива удари нямаше и по високите етажи.

Нищо не се случи и на големите,



на истинските босове на организираната престъпност,



на тези от грамите на американските посланици. Не бяха пипнати и политиците, за които се изнасяха данни за правонарушения. Нещата се разминаха с бивши като Тома Томов или пък с кадри от средния ешелон на ДПС, чиито производства още не са приключили. Да не говорим, че немалка част от обвинените - като Николай Цонев например, пък ги оправдава съдът.

Остана усещането и за съучастие на прокуратурата в избирателните акции на сегашната власт. Държавното обвинение дори леко прикри големите скандали в МВР - около лекарите в Горна Оряховица, убийството на Мирослава в Перник, побоя на семейство в Кърджали ... Остана и горчивият привкус, че прокуратурата формално се възмущаваше от прекомерното следене и подслушване на МВР, а накрая се оказа, че при сегашната власт размерите му са станали критично големи.

Изобщо нещо се промени в прокуратурата, но не в очакваната посока. Затова Велчев си отива от нея с много силна въздишка на облекчение. Защото си беше самотник там. Остава да се види дали няма да се появи негов наследник, който да "громи" и "неговото наследство".