|
| Извинете, да сте ми виждали кривака? |
Проф. дфн Иванов обаче не бе доволен:
- Стоп! Петров, не ги овладя тези гюбеци и това си е!
Другият се заоправдава:
- Аз направих компютърен модел, според него ми липса подкожна тлъстина...
- Върви да ядеш баклави тогава!
- Не искам! - нацупи се доцентът - Повръща ми се от баклава!
- Няма "не искам", Петров! Повече тлъстинки по корема и дупето, повече средства в бюджета на центъра!
Последната реплика ме убеди, че наистина съм в Атомния център на БАН.
- Професор Иванов, кое ви накара да се насочите колективно към коремните танци? - попитах, докато наблюдавах как доцента и още двама брадати и очилати учени се тъпчат погнусено с баклави.
- Основната причина е, че футбола вече са го ангажирали колегите от Националната астрономическа обсерватория на връх Рожен. "Бистришките тигри" не могат да играят едновременно и с тях, и с нас.
Отговорът беше точен, но не изчерпателен, затова настоях:
- Добре, но защо точно кючеци?
- Защото лекарите от центъра по трансфузионна хематология в Стара Загора се сетиха преди нас, подадоха заявления за адресна регистрация в Созопол, обявиха се за вампири и сега Божидар Димитров се грижи за тях като квачка! - той се заблъска с хабилитирани юмруци по главата - Как не се сетихме, как! - сетне въздъхна - Обаче пък те разполагат с кръв, а ние не...
- Вие разполагате с едните си кореми и задни части, така ли?
- Ами да. Знаете ли пък лекарите от Центъра по трансфузионна хематология във Варна какво са измислили? Нали там имат кушетки, на които лягат донорите на кръв, онези сега ги дават под наем на час! За "почивка"! Знаем я ние тази почивка по двойки, ама от нас да мине, че е печеливше и варненци вързаха бюджета на центъра!
- Опитахте ли с просия? - попитах.
Той посърна като разбит атом:
- Опитахме. И просия опитахме, и проституция, и стриптийз опитахме...
- И какво? - заинтригувах се.
- Нищо! Нямахме успех!
- Некадърен сутеньор? - предположих.
- Не - той се усмихна смутено. - Срам ни е, та затова практикувахме тези печеливши професии по коридорите на Атомния център - той се изчерви. - Като едни деца сме...
Заклатих глава:
- Да-а, може би са прави критиците на българската наука, които твърдят, че тя не е в крак с времето...
- Какво говорите! - той скочи като радиационния фон край Фукушима веднага след аварията, запляска с ръце: - Колеги, време е за репетиция!
Тримата физици се наредиха един до друг, професорът пусна музиката - ако сте били в чалготека на 24 май, знаете за какви ритми иде реч, и кючекът започна. Учените се тресяха с много желание, с много хъс, но с твърде малко подкожна мазнина. Дожаля ми, отвърнах очи и тогава се сетих!
- Професоре! - извиках. - Сетих се!
- Какво?! - извикаха те.
- За тримата тенори сте чували, нали? - извиках.
- Да! - извикаха те.
- Вие ще бъдете тримата физици! - извиках.
- Еха! - извикаха те. - "O, sole mio" ли ще пеем или "Mama, soy tanto felice"?
- Засрамете се! - извиках. - Вие български песни не знаете ли! Нещо за шкембе чорба, нещо за баняни булки, нещо за похотлив поп!
Те се засрамиха, а вратата на лабораторията се отвори с трясък и вътре нахълтаха двама хърбави с криваци.
- Никой да не мърда! - изкрещяха те. - Какво сте се развикали?!
Видях инвентарното номерче на единия кривак и се досетих, че това са научни сътрудници от Института по фолклор, които са подхванали охранителен бизнес...
