Страхът от рязко увеличение на университетските такси във Великобритания предизвика невиждани по мащаб студентски протести преди две години. Тази есен страхът се превърна в реалност и студентите отново са на улицата. Основателен ли е протестът им?

До голяма степен отговорът на този въпрос зависи от оценката на документа, отприщил протестите през 2010 година - доклада "Браун". Независимият преглед на финансирането на висшето образование и студентските финанси, каквото е официалното му заглавие, бе възложен от правителството с цел да "оцени баланса на приноса във финансирането на висшето образование от страна на данъкоплатците, студентите, завършилите и работодателите". Прегледът на някои базови статистически индикатори показва доколко екипът, изготвил доклада, се е справил с тази задача.

Оценяването на приноса на данъкоплатците към финансирането на висшето образование във Великобритания не е трудна задача. Явната отправна точка за тази оценка е годишната образователна статистика на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) "Education at a Glance", 2010 г. От прегледа на данните всеки компетентен изследовател би стигнал до констатацията, че пропорционално спрямо икономиката си Великобритания харчи по-малко публични средства за висше образование спрямо която и да е друга западноевропейска страна с изключение на Италия. Чехия, Словения, Русия, Полша, Унгария, Мексико и Бразилия дават за образование повече, а в Дания, Финландия, Канада и Швеция делът на публичното финансиране е два пъти по-висок спрямо този във Великобритания. Казано накратко, публичните разходи за висше образование са с 30% под средното за ОИСР и 40% под средното за ЕС19, като това подрежда Великобритания на 27-о място от общо 35 страни, включени в статистиката.

Тези ниски нива на публични разходи въпреки всичко осигуряват на данъкоплатците една от най-добрите системи на висше образование в света. Паралелът с рейтинга на водещите световни университети на Times Higher показва, че британските данъкоплатци се радват на два пъти повече университети в топ 200 на света на единица изразходени средства спрямо най-близкия им конкурент Холандия и четири пъти повече при отчитане на разходите спрямо САЩ. С други думи, системата на финансиране отпреди доклада "Браун" е осигурила на британските данъкоплатци най-сладката сделка в света.

За оценката на приноса на индустрията към британската икономика на знанието през 2010 година авторите на доклада би следвало да са се обърнали към данните на ОИСР, включени в "Основни индикатори за наука и технологии". Тази статистика показва, че разходите на британския бизнес за изследвания и развойна дейност са намалели като дял от БВП в периода между 1994 и 2008 година, като пред Великобритания за това време излизат Австралия, Белгия, Китай, Дания, Исландия, Сингапур, по-високи са и средните резултати за ЕС27. В общата класация по този показател Великобритания е на 18-о място с ниво на финансиране под 50% спрямо страни като Финландия, Израел, Япония, Южна Корея, Швеция и Швейцария. Индустрията не поема тежестта, която се очаква от нея.

Къде са тук студентите и дипломираните висшисти? Ако бяха пуснали в "Гугъл" търсене по ключови думи "висше образование" и "поносимост", авторите на доклада биха попаднали на широко цитирано канадско изследване от 2005 година с подробни калкулации за поносимостта на водещи университетски системи в света. Изследването отчита разходите, които поемат студентите преди и след завършване, като приспада всички форми на финансова помощ и отчита средната покупателна способност. И какво е заключението? От 16 изследвани страни Великобритания се подрежда на 14-о място, след САЩ, а зад нея са само Нова Зеландия и Япония. Тоест по международните стандарти британските студенти и новодипломирани висшисти буквално страдат.

Защо са толкова непопулярни тези статистически данни? Защото отсъстват изцяло от прегледа "Браун". Или екипът на лорд Браун е останал неосведомен за тези базови показатели, или ги е потиснал и изключил от доклада си, защото данните се разминават с двете водещи препоръки в документа - делът на публичните разходи да бъде орязан допълнително, а таксите да бъдат увеличени на най-високото средно ниво за която и да е публична система на висше образование в света. И в единия, и в другия случай следва да се заключи, че авторите на доклада са се провалили по линия на основната им възложена задача - "да изследват баланса на приноса към висшето образование" на най-елементарно емпирично ниво.

По какъв начин новата формула за финансиране е "справедлива" и "балансирана"? Един възможен отговор дава комплексната оценка на живота и благосъстоянието на децата и младежите в икономически развити държави, публикувана от Unicef през 2007 г. Изследването проследява 40 отделни показателя за живота и правата на децата и младежите в 21 богати страни. Резултатите за тях са групирани в шест категории - материално благоденствие, здраве и сигурност, образование, приятели и семейни отношения, поведение и рискове и собствена преценка за благоденствие. В окончателния доклад Великобритания е на дъното. От всичко това излиза, че британското правителство е измислило нов "справедлив" и "балансиран" модел на финансиране на университетите, който да е в унисон със статуса на Великобритания като най-недружелюбната за децата държава в развития свят.

Следва ли да се питаме защо студентите тогава са на улицата? Националният съюз на студентите не иска край на таксите. Той просто настоява за "адекватно финансирана система на висше образование". Че вече нямаме такава, до голяма степен се дължи на факта, че докладът "Браун" се провали в опита да оцени задълбочено, компетентно, честно и на базата на най-добрите емпирични доказателства баланса на приноса на различните участници в системата.

ИНФЛАЦИЯ

Резкият ръст в студентските такси и скъпите храни изстреляха инфлацията във Великобритания нагоре, пораждайки предупреждения от бизнеса, че поскъпващата цена на живота изправя икономиката пред нов риск след период на крехък растеж, съобщава още "Гардиън". Годишното увеличение в цената на живота скочи рязко от 2.2 на 2.7% спрямо индекса на потребителските цени, след като през октомври разходите за образование се вдигнаха с 19%. Това е най-голямото регистрирано увеличение на месечна основа, след като студентите бяха ударени от близо трикратно поскъпване на таксите. От тази есен те стигат до 9000 паунда. Принос за инфлацията има и влажното лято във Великобритания, засегнало реколтата и довело до поскъпване на цените на храните. Скокът в инфлацията надхвърля очакванията и разпали страховете, че британската икономика може да завие обратно към рецесия през зимата. Краткосрочните прогнози са за допълнителен скок на инфлацията заради сметките за отопление и скъпите храни. "Този скок на инфлацията е ужасяваща новина за вложителите, след като ниските нива на лихвите и поскъпването на живота вече оказаха унищожителен ефект върху вложенията и покупателната способност на милиони домакинства. Това на практика означава, че паричната политика уврежда значителни части от икономиката. Стагфлацията дойде и ще става по-зле", коментира Рос Алтман, изпълнителен директор на консултантската група за хора над 50 години "Сага".