Денят на благодарността в САЩ произведе миналата седмица две международни събития: президентът Барак Обама помилва две пуйки и уж отправи покана към българския премиер.

И двете събития получиха широка разгласа в България. Научихме, че щастливите американски пуйки се казват Коблър и Гоблър. Заедно с това разбрахме, че техните български "колеги" са Цветан Цветанов и Бойко Борисов, прибързано изпляскали от радост, че сърцето на Обама се е стоплило и за тях. Още в първия ден на официалното си гостуване в САЩ през изтеклата седмица вътрешният министър Цветан Цветанов прати блага вест, че е получил устна покана от президента Обама до премиера Борисов да гостува в Белия дом още през декември. На другия ден се разбра, че такова гостуване не фигурира в програмата на Обама, но че можело да се случи, ако не през декември, със сигурност през януари или февруари. Официалните американски институции се престориха, че нищо не знаят по въпроса, но нашето външно министерство и Министерският съвет увериха журналистите, че работата е опечена и само трябва да запазят търпение.





Голяма мъка си има българският премиер



Всички го обичат, европейци и американци се надпреварват да го хвалят, а президентът на САЩ сякаш не го забелязва. Цял мандат не намери време да го покани в Белия дом, за да покаже, че не се влияе от поверителните доклади на своите посланици в София, които пишат какво ли не за неговото минало и настоящите му приятели. Особено ярък е докладът на посланик Джон Байърли от 9 май 2006 г., който след изброяване на разни факти за генезиса на организираната престъпност в България дава следната препоръка как Щатите да се отнасят към лидера на ГЕРБ: "Ние трябва да продължаваме да го бутаме в правилната посока, но никога не бива да забравяме с кого си имаме работа". В това изречение най-неприятна е думата "никога".

Борисов се надяваше, че когато изтече мандатът на предишния президент Джордж Буш и дойде друг стопанин на Белия дом, отношението към него ще се промени. Да си спомним, че Буш украси с етикета "Мистър Клийн" (Господин Чист) не кого да е, а Сергей Станишев, и то не къде да е, а насред София. Лично дойде да му го каже през юни 2007 г. А Борисов, който го смени две години по-късно, за да очисти България от останките от комунизма, така и не бе поканен в САЩ да отчете, че е поел тежка мисия за доброто на капитализма, т.е. на Америка и нейните съюзници. И завчера го напомни в Брюксел: сто години до него България е управлявана все от социалисти (плюс БКП) и затова е зле. Но той е сложил край. И въпреки това - никаква благодарност.

Неприятностите на Борисов не бива да се пишат за сметка на Станишев, както самият той обича да се оправдава. Колкото и наляво да клони демократът Обама, едва ли взема съвети от Станишев дори в позицията му на лидер на Партията на европейските социалисти. Несъмнено има друга



сериозна пречка, която лишава Борисов от покана за Белия дом



Как така Цветанов шества из Вашингтон и получава радушен прием от всякакви "служби", а неговият политически баща Борисов търпи унижението да бъде загърбван от онези, които го научиха да разбира английски чрез думата "конграчулейшънс"? Обяснението е просто: Байърли отдавна не е посланик в България, но неговата формула още работи. "Конграчулейшънс" е паролата, която означава "Да го бутаме в правилна посока", а мълчанието за поканата означава "Никога да не забравяме с кого си имаме работа".

Тъй като вече става дипломатически неудобно положението на една държава, която толкова предано изпълнява съюзническите си задължения към САЩ, възниква въпросът дали все пак не е добре да се направи някакъв компромис, за да не бъде обезкуражена. Не че някой би се запънал в София на следваща молба на Вашингтон да използва българската територия като опорен пункт за една или друга мисия в Близкия и Средния изток, но някак си се създава впечатление за известна неблагодарност. Щатите имат и други съюзници и не бива да ги карат да си мислят лоши работи.

Дългоочакваната покана към Борисов сякаш трябваше да разсее точно тези притеснения. Обърнете внимание: по думите на Цветанов президентът Обама поканил Борисов да бъде един от първите му гости в Белия дом след преизбирането му за втори мандат. Което означава, че първата му мисъл след изтощителната избирателна кампания била как да поправи грешката си от първия мандат и да започне начисто втория чрез приятелски жест към Борисов. Затова нямало да чака дори официалното си повторно встъпване в длъжност през януари, а горял от нетърпение да види Борисов у дома си още през декември.



Трябва да си откровен игнорант в дипломацията,



за да пробуташ на обществото подобно съобщение. Предполага се, че и стажант-аташетата в дипломацията знаят как се отправя покана за официално посещение на министър-председател. Няма проблеми да бъде предадена в писмен вид по гостуващ министър, но определено не бива да звучи като "Ела да пием по бира". Най-малкото посолствата на двете държави щяха да са в течение. Да не говорим, че чиновниците, които се грижат за календара на президента и неговите протоколни ангажименти, не би трябвало да се чувстват като в небрано лозе и да обясняват след Цветанов, че нищо не знаят за отправената покана. Разбира се, това не важи за чиновници като служителите в Министерския съвет на Република България, които отсякоха: "Щом министър Цветанов е съобщил, че ще има визита, значи ще има".

Министерството на външните работи се опита да замаже гафа, но с размазването му го направи още по-голям. Ведомството на Николай Младенов обясни на журналисти, че визитата можела да се направи от декември до началото на следващата година, което обхваща януари и февруари. За декември вече е ясно, че и дума не може да става, защото няма пролука в президентската програма. Но за януари е същото, защото тогава Обама ще се готви за церемонията по встъпването си във втори мандат. Освен това едва ли точно когато светът фокусира очите си отново върху него, ще поиска да бъде запомнен в компанията на Борисов (щом досега си е имал нещо на ум за него). Февруари пък е прекалено близо до церемониалния януари, който по правило ще насочи към първия истински работен месец много от отложените ангажименти на президента.





Ако Борисов има някакъв шанс,





ще е за пролетта. Но тогава ще възникне друг въпрос: защо да бъде канен премиер в края на мандата му, за когото не е сигурно дали ще бъде преизбран? Изборният юли в България ще е прекалено близо и едва ли Вашингтон ще даде знак, че неговият фаворит е Борисов. По-дипломатично ще бъде да изчака и да види кой ще бъде следващият премиер, защото с него ще трябва да се работи през идния мандат. Ако Борисов загуби, Обама няма да се постави в неудобното положение на заложил на куц кон в последния момент. Ако Борисов победи, Белият дом ще има достатъчно дълга отсрочка да реши дали и кога да го покани.

Всяка конфузна ситуация трябва да носи някаква поука. Изводът от сегашната е, че българската администрация е силно опаразитена от калинки, след като не се намериха умни хора да кажат на началниците си в Министерския съвет, в МВР и във Външно да бъдат по-предпазливи, когато правят изявления за официалните отношения на България с влиятелна държава като САЩ. Опаразитени са и медиите, защото безкритично тиражираха дипломатическите напъни на един министър, на когото повече отиват шорти и тениска, отколкото костюм и вратовръзка.