Бивш полицейски шеф от Смолян успя да осъди ефективно България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург заради подслушване. По този начин се създава възможност всички потенциални жертви на специални разузнавателни средства (СРС) да спечелят дело срещу държавата.

Някогашният директор на РДВР-Смолян Александър Савов ще получи обезщетение от 4500 евро за морални вреди и 2000 евро за разноски. Той осъди България с аргумента, че е нарушен личният му живот и че е лишен от ефикасно вътрешноправно средство за защита. Според съда, независимо че в случая на Савов става дума за законно разрешено използване на СРС - той е бил подслушван с разрешение, издадено от съда при спазване на закона, предприетите срещу него действия са се оказали незаконни, защото той е нямал възможността да се защити от тях.

Това беше повече от очаквано, след като вече 5 години държавата не си помръдва пръста, за да промени закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС). През лятото на 2007 г. съдът в Страсбург осъди България, като я задължи да измени ЗСРС, защото нарушава основното човешко право на личен живот. Държавата беше осъдена и заради това, че прави гражданите потенциални жертви, като не им осигурява правна защита срещу възможно подслушване и следене. Оттогава българските политици и законодатели обаче не направиха нищо, за да променят закона, и затова очаквано всеки, който се обърне по тази тема към Страсбург, може да разчита на успех.

С решението на Страсбург през 2007 г. беше казано, че българският закон за СРС има вродени дефекти, защото дава право на вътрешния министър да разрешава и да контролира използването на СРС. Освен това той не дава никаква възможност на невинните граждани да научат, че са били следени. За разлика от тях изправените пред съд имат възможност да разберат, че са били обект на СРС. Тук е достатъчно да се отбележи, че едва 10 на сто от подслушването влиза като доказателство в съда. Останалите 90 на сто подслушани може никога да не разберат, че са били обект на СРС.

Факт е, че министърът трябва да иска разрешение от съдия за използване на СРС, но след това не е длъжен да му се отчита, нито да му дава гаранции, че събраните данни са унищожени, ако не са послужили за повдигане на обвинение, отбелязва съдът. Отделно от това вътрешният министър, а от три години и шефът на ДАНС могат при непосредствена опасност от извършване на тежко престъпление или терористичен акт да пускат разрешения за подслушване и следене за 24 часа без санкция на съдия.

Още преди да дойде на власт, ГЕРБ обяви, че ще промени закона за СРС, за да са защитени човешките права. Нищо подобно не последва. Едно от първите неща, които направиха сегашните управляващи, бе да закрият специално създаденото от предишната власт Бюро за контрол върху използването на СРС. То бе направено именно с аргумента за изпълнение на решението на Страсбург от 2007 г. и да е място, в което хората да се оплакват от незаконно подслушване и следене.

След това дойдоха скандалите около изтеклите записи от законно подслушване на разговор между шефа на митниците Ваньо Танов и премиера Бойко Борисов, с които последният нарежда да се спре проверка срещу Михаил Михов, собственик на бирена фабрика. Тогава от ГЕРБ обещаха още по-кардинални промени на закона за СРС, които не са се състояли до момента.



ПО ОРУЕЛ

През 2008 г. са подслушвани и следени около 3000 души, а през 2011 г. бройката е скочила до близо 7900 души. Тези данни представиха Константин Павлов и Асен Генов, основатели на Фондация "14 януари", цитирани от БГНЕС. Неограниченото ползване на СРС унищожава баланса между националната сигурност и гражданските права. В момента България надминава дори Русия по брой използвани СРС спрямо гражданите, твърдят те. В Австрия има 188 искания за достъп до трафични данни, докато в България те са около 30 000, продължи Павлов. Генов допълни, че за 2011 г. в САЩ има издадени разрешения за достъп до лична информация на един на всеки 71 хил. граждани, в Русия тази пропорция е 1 на всеки 305 граждани, а в България - 1 на всеки 84-ма граждани.