За 10 години постиженията на 10-годишните българчета са се сринали. Тъжните данни от изследването PIRLS 2011 показаха, че от 2001 г. досега резултатите на четвъртокласниците са спаднали от 550 на 532 т. Най-авторитетното проучване за уменията на 10-годишните деца за четене, проведено в 49 държави и региони, бе подминато с безразличие от институциите. Какво показва по-внимателният прочит на данните, извън общите тенденции за срив в началното училище, което досега бе гордостта на образователната ни система?

Въпреки че българчетата вече не са в световния елит радостно е, че резултатът за 2011 г. - 532 т., е далеч над средния стандарт 500 т. Четвъртокласниците ни четат еднакво добре и за литературни цели, и за информираност. За разлика от други държави българските ученици се справят еднакво добре и с двата вида четене. Анализаторите на изследването посочват, че литературното четене и четенето за информираност не са пряко сравними, защото представляват различни конструкции и във всяка скала има различни нива на трудност. Като цяло обаче високите постижения в двата вида четене може да са сигнал за добре балансиран прочит и учебна програма. Например сред Хонконг, Русия, Финландия и Сингапур (четири от най-добре представящите се страни) Хонконг се представя сравнително по-слабо в литературното четене за сметка на информационното четене. Руската федерация и Финландия нямат разлики, а в Сингапур показват малко по-добри резултати в четенето за информираност.

В сравнителен план резултатите от проучването показват, че за 10 години българчетата плавно са влошили резултатите си по литературно четене. През 2001 г. средният им резултат по този показател е бил 551 т., 5 години по-късно спада на 544 т., докато през миналата година е вече 532 т. и съвпада с общия резултат по четене. По-рязък е сривът в уменията за информационно четене. Изходната база за сравнение през 2001 г. отново е 551 т., през 2006 г. резултатът се запазва, но за 5 години "изтънява" до 533 т. Българските четвъртокласници нямат отклонение и в оценяването на уменията при четене с разбиране. 532 т. получават и при оценяването на общите умения за четене, и при тези за извличане, интерпретиране и анализиране на информацията.

Изследването показва силна положителна връзка между резултатите на учениците и социално-икономическия статус на родителите. Подобни резултати се откриват и в изследването PISA сред 15-годишните. По-високото ниво на образование на родителите може да доведе до кариера на децата в по-добре платени професии, по-висок социално-икономически статус и повече ресурси у дома. Доходът в семейството има мощно влияние върху постиженията на учениците по четене и математика.

Резултатите в училище са тясно свързани и с наличните материали за четене у дома. Ресурсите вкъщи са разделени на няколко групи. В категорията "много ресурси" влизат семейства, които



разполагат с повече от 100 книги,



повече от 25 детски книги, с отделна детска стая, интернет, поне единият родител е завършил университет и поне единият има професия. "Ограничени ресурси" е категорията, според която семейството разполага с 25 или по-малко книги, 10 детски книжки, няма детска стая или интернет, няма родител с образование над средното и родител с работа или професия. България е сред държавите, в които социално-икономическият статус има определящо значение за развитието на децата. 11% от децата попадат в първата категория - на семействата с "много ресурси", докато средното за PIRLS е 18%. В същото време делът на четвъртокласниците, които растат в условията на "ограничени ресурси", е двойно по-голям (18%) в сравнение със средния за изследването (9%). Пропастта в резултатите на децата от семейства с по-добри възможности и връстниците им от социално слаби семейства е огромна - 127 т., докато средно за PIRLS е само 123 т. Преобладаващата част от 10-годишните българчета - 71%, попадат в категорията "частични ресурси" и само по този показател се доближаваме до средния стандарт на 10-годишните. Като цяло преобладаващата част от четвъртокласниците (59%) са от домове с повече от 25 книжки за деца, а около една четвърт (27%) са от семейства с повече от общо 100 книги. Децата са помолени да отговорят дали имат собствена стая и интернет у дома и 55% от анкетираните са отговорили, че разполагат и с двете.

Насърчаване на



четенето като ценна и значима дейност



може да мотивира децата да четат. Изследването открива силна връзка между постиженията на учениците и обичта на родителите към книгите и четенето. Средно 57% от родителите на четвъртокласници четат "донякъде", а 32% категорично обичат да четат. В България делът на майките и бащите, които прекарват повече време с книга в ръка, е над средното - 36%, а резултатите на децата им са 563 т. 49% от родителите попадат в средната група, където резултатът на децата бележи спад до 530 т. Тези, които не обичат да четат, са 15%, а техните деца имат среден резултат 482 т. Има обаче и изключения от общото правило. В Швеция и Холандия делът на родителите, които обичат да четат, е по-висок - съответно 52 и 45%, но резултатите на децата им са същите - 562-563 т. Има обаче и обратния пример - в Унгария 32% от родителите на 10-годишните деца обичат четенето, но средният резултат на тези ученици е 570 т. В Тайван пък само 17% от майките и бащите са любители на книгите, но децата им постигат средни резултати 576 т.

Родителските амбиции също са определящи за академичните постижения на децата. По-честото общуване в семейството и по-високите очаквания водят и до по-високи постижения на учениците. В PIRLS 2011 участват родители, които имат прекомерно високи очаквания за образованието на децата до степен, че някои не са разбрали въпроса, отбелязват авторите на изследването. Българските родители имат много високи очаквания към наследниците си - 44% очакват детето им да завърши магистърска степен, докато средното за PIRLS е 31%. Резултатите на българчетата от тези семейства са много по-високи от средното за връстниците им - 574 срещу 541 т. Прави впечатление, че едва 7% от българите смятат, че детето им трябва да се дипломира в университет, но не непременно в магистърска степен, а 30% се надяват, че детето им ще завърши нещо след гимназията.

Извън тревожните резултати, записани в PIRLS, българската образователна система е изправена пред няколко проблема. Най-сериозният е липсата на политическа воля за реформи, гарнирана с тоталното безхаберие по отношение на финансирането. От система, която е системно недофинансирана, не могат да се очакват грандиозни резултати. Проблем е и набраната през годините инерция, в които реформа на практика не се случваше - стари учебни програми, безобразно написани учебници, немотивирани учители. И не на последно място - неглижирането на резултатите от страна на институциите. В колкото и международни изследвания да участваме, ако просветните чиновници не ги анализират, а политическите фигури не вземат съответните мерки, ползата от подобни инициативи е нулева. Затова и сривът в образованието на всички нива не трябва да е изненада за никого.