Заплетената криминална история "Копой"* е новото примамливо заглавие в афиша на Театър 199. Както го издава фамилията му, авторът на пиесата Антъни Шафър е брат близнак на един от най-поставяните в световен мащаб драматурзи - Питър Шафър.

Действието е ситуирано в лъскавото имение на Андрю Уайк, хитов писател на криминалета, по чиито романи вече са заснети няколко филма. Сценографията на Ирина Василева е пестелива, но възбужда въображението, така че зрителят успява да си представи снобарската обстановка в къщата: на холната масичка са строени бутилки с класни питиета, придвижването до горните етажи става с асансьор, а в спалнята на отсъстващата домакиня са окачени дълги бели рокли от трептящи материи.

Всичко започва, когато в дома на писателя пристига Майло Тиндъл, пишман актьор, заработващ почасово като шофьор, но затова пък успешно справящ се с ролята на любовник на Маги, съпругата на Уайк. Въпросът е дали рогоносецът ще даде со кротце, со благо развод на жена си, или от своя страна ще направи необичайно предложение на съперника си. В сценичната версия на Калин Ангелов водеща е същата идея, която движи сюжетното действие и във филма "Копой" от 1974-а с участието на Лоурънс Оливие и Майкъл Кейн. А именно, че пътят към човешкото сърце е унижението. Зрителят сякаш наблюдава как в лабораторни условия се ражда поредната кримка. Със самочувствието на титан на мисълта, чието его обаче е дълбоко засегнато, Уайк въвлича посетителя си в една жестока игра на мъжко съперничество, неоправдано подценявайки в началото потенциала на врага. За да може да направи Маги своя законна съпруга, на Майло му се налага да извърши обир на бижута за 1 млн. лири, който в реално време бива отрепетиран пред публиката. Оттук нататък героите в безупречните изпълнения на Атанас Атанасов и питомеца му Мартин Каров непрекъснато разменят ролите си на надцакващ и надцакан, изненадвайки се един другиго всеки път с все по-изпипан капан. Докато трае завихрилият се криминален трилър, Андрю Уайк, черпещ неслучайно вдъхновение от живия живот, блесва с богатите си познания за правосъдната система, за жените, за човешката психика въобще (според него "правосъдието е пръдня в ключалката", а "богатите и могъщи мъже карат момичетата да треперят като желе в чиния"). Предвид заглавието на пиесата, остава висящ въпросът кой от мъжете е ловното куче и понеже и двамата държат телефонна връзка с Маги, дали не тя е в ролята на господарката, на която копоят служи? Отговорът, ако има такъв, е хлъзгав, така че следователският нюх у зрителя докрай бива подложен на дразнения.

----

*В колекцията от награди пиесата има и "Тони" за най-добра бродуейска постановка.