Защо ли толкова гениални личности са се втренчили в нощта - Шекспир с "Дванайсета нощ" и "Сън в лятна нощ", Скот Фитцджералд с "Нежна е нощта", Фелини с "Нощите на Кабирия", Моцарт с "Малка нощна музика"? Върху този въпрос има конкретен повод да размишлява Николай Поляков, режисьор на най-прясното заглавие в афиша на Театър "София" - "За какво е нощта". Автора на пиесата Майкъл Уелър тв зрителите познават като сценарист на класиките "Рагтайм" и "Коса" на Милош Форман, пак той е адаптирал за сцена романа "Доктор Живаго" на Пастернак.

В камерното пространство на театъра публиката присъства на среднощното рандеву между двама бивши любовници единадесет години след последната им среща. Понастоящем Мелинда е майка на две деца, омъжена за бизнесмен, оглавяващ велосипедната империя Мец, а самата тя работи с проблемни хлапета. Адам Пензиъс пък е преуспял архитект, женен за танцьорка и предан баща. Веднага се усеща новоизбухналото напрежение между двамата герои, уединили се в луксозна хотелска стая в Средния Запад, уж да пият по едно и да побъбрят за доброто старо време. Единствено майсторски изпипаният диалог движи напред действието, казвайки на зрителя не само това, което мъжът и жената изричат на глас, но и другото, което те по някаква причина премълчават. Поне в началото. Немаловажно е обстоятелството, че актьорите Милена Живкова и Ивайло Герасков, на които са поверени ролите, са съпрузи в живота. На ръка разстояние от актьорите публиката може да почувства дълбоката интимност помежду им, и не само в горещите сцени. Ако образът на Адам, в който Герасков влиза със завидна непринуденост, е в по-малка степен непредсказуем, Мелинда Мец се оказва бомба със закъснител. Във върховия момент, когато и двамата слагат точка на играта на котка и мишка, героинята изпада в състояние на емоционална криза. Ситуация, която е предизвикателство за всяка актриса и може да се превърне в препъникамък. Не и в случая на Милена Живкова обаче. Без преиграване, с достоверни превъплъщения артистичното семейство отправя канонада от въпроси към зрителя: "Това ли е правилният човек за мен?"; "Дали този, с когото съдбата ми е отредила да бъда, все още е някъде там, живеейки друг, нежелан живот?"; "Като толкова се боим да се разкрием пред любимия човек, не рискуваме ли фатално да поемем в различни посоки?"

Макар спектакълът да не казва нова дума по извечната тема за разминаването на мъжа и жената в любовта, той самият е едно преживяване на пречистващо откровение, особено за миналите по тоя път.