|
15 Януари 2013 23:17
НА СИОМИ ПОСВЕЩАВАМ
/продължение под статията за Йешич/
РАЗСЛЕДВАЙТЕ ПИРГОВЦИТЕ![/b
]Едно момче, облечено в яке на цска, било нападнато в един мол от свои връстници. Според собствените му думи, това са били фенове на „Левски” от някаква „синя хунта”. Пак битият свидетелства, че Е ударен с палки, но но без някакви наранявания. Даже нямал и уплаха, все пак „армеец”.
Слава Богу, че е така! Можело е да се получАт усложнения, а журналистът Явор Пиргов да си префасонира заглавието на дописката – от „пребиха” на „убиха”. И в това ние, читателите, да усетим още по-голямото му лично удовлетворение от инцидента, като повод за още по-голямо плюене по вечния враг.
А червените му привърженици под „сензационната” новина – още по-настроени за мъст срещу подуенските говеда…
Много сериозен проблем е вандалщината, за която все по-често ни информират спортните сайтове. Но още по-голям проблем са дописниците, които максимално се възползват от тези осъдителни акции, за да впечатляват със заглавията си. И особено – за да настройват с нова сила и все по-безотговорно,най- първосигналните и податливи на подстрекателставата.
А този, нелош журналист, Пиргов, не случайно съм го поставил в заглавието – той е бъдещият заместник на Главния подстрекател в Републиканския футбол Георги Атанасов – ГА. Само че, оня манипулира с похватите от дългогодишната си партийна журналистика и по завоалирано призовава за отмъстителни акции. Докато Яворчо е закъснял комсомолец, със всичките права и привилегии да се позовава на свободата на словото. И да иска и читателите му най-свободно да мразят „Левски”, както той самият умее…
За конкретния слувай в мола, само в Спортлайн. /където служат и други „пирговчета” с особен хъс срещу „лефскарщината”/ са извели информацията като уводна, и тя гласи „Фенове на „Левски” пребиха футболист на ЦСКА с палки”.
Е, как да не настръхнеш и да тръгнеш и ти да си купуваш палки и всичко необходимо за бой с говедата?.
Илюстрациите са доста мащабни за десетредовата дописка – снимки от сектор Б, с някакви транспаранти, със всичко, което може да настройва едни акнета срещу други акнета. Има и отделна справка под заглавие „Кой е Алекс Спасов”, негов голям портрет, който можеш да изрежеш и да понесеш в едно протестно шествие. Има я и спортната биография на героя:
„Явно изборът на “жертва” не е случаен. Спасов е десният защитник на набор’94 на ЦСКА, който е известен с изключителната си борбеност и всеотдайност на терена, а мачовете с Левски за него са нещо специално и в тях е дава максимума от възможностите си и действа с огромен хъс…”
[b]
Бе явно организирана от всякъде „лефскарска” акция,с цел навреме да се сложи кариерата на един бъдещ Бандаловски.[/b] Или поне на Павел Виданов, който също е бил десен бек в червената школа.
Това, което се нуждае от уточнение , за социалното положение на момчетата от тази школа. Защо им се налага да ходят с тренировачните си анцузи по централните улици и из моловете? То вярно, че техният директор бачо Спас дойде в столицата с един пловдивски анцуг и това си му остана любимата дреха дълги години, но в сегашните условия на улична междусекторна война, си е предизивикателство.
А защо война ли? Питайте Пиргов и антилевскарската му компания. Аз, специално, не се сещам за професионален “син” журналист с толкова настървение и омраза да пише срещу „червените”. При това в медиите, прокламиращи се като общонационални…
Но ето и важното, което липсва в пространия вестникарски блок, посветен на десния бек, герой от мола. Важното е онова, с което той е предизвкил връстниците си чрез тази своя снимка във Фейсбук.
Защо не е коментирано и осъдено публичното палене на шалчето, бабаитски сложено в профила на бъдещата жертва?
Това един журналист може да го зачекне като профилактика и превенция. Само че друго им върши на тях работа…
Разбира се, подобно предизвикателство в социалната мрежа по никакъв начин не оправдава биячите, да ги наречем със „със сини палки”.
Но темата тема отваря – нека в полицейските участъци, където има специалисти и психолози с ангажимент към футболното хулиганство, да обръщат внимание на част от „червената” или „синята” журналистика, която е специализирана да насъсква младежите под своите пристрастно манипулативни статии.
После същите се кефят на възможността сами да поставят бомбастични и човеконенавистни, жълто кафяви заглавия.
Който подценява ролята на яворпирговци и за бъдещите вандалщини в синьо и червено, нека проследява форумите за ефекта от гадориите им.
———-
И за още нещо се сещам – пред два-три дни форумните духове се разбуниха от едно интервю с някакъв младеж, представен като актьора Явор Бахаров. Играел някъде си, но в страни от моите филмови и театрални интереси и не ми е познат. Но, по вина на интервюращия ли, или защото на актьорчето му идва отвътре, този наговори за „Лефски” и „говедата” такива оценки и пожелания, че, има двама супер кретени във форума на Спорт 1, сигурно са се жегнали от такава конкуренция…
Но и това е част от новото преразпределение на „анти пазара”. Наскоро починалият Георги Калоянчев, познат като много запален левскар, едва ли си е позволявал да каже лоша дума за червения противник. Вярно, че тогава ходехме на дербитата заедно и сядахме един до друг, но и значението на журналистиката не беше малко. Около 80 на сто от спортните журналисти /до средата на 70-те години, когато имах наблюдение/, бяха левскари и слависти. Виждал съм някои да спорят на маса почти до бой, но в писанията им нямаше как да се долови и дребна запалянковщина, дори.
/ГА-говците също си траеха, събирайки сили за след 1989 година, може би…/.
Но „бахаровци”, също както „пирговци”, хич не са за подценяване, когато коментираме кой кого и защо е нападнал. В мола, в метрото, в автобуса…
Затова, нека ангажираните с футболното хулиганство институции анализират и този феномен. Оправданието ще е пак “свободата на словото“.
А другото оправдание е, че тези нямат други способности, освен да се прехранват покрай низките човешки страсти.
|
, но със следобедното кафе може да почета какво си измъдрил...