Резюме. Тази писаница е за: 1. Вярата; 2. Преводите; 3. Книгите. Край на резюмето.



Бог решил да не съм верующ. В стихотворението "Вяра" Вапцаров написал, че бронебойни патрони за неговата вяра няма открити. Пък моята вяра ми я убиват вероубийците. "Царе, папи, патриарси... православните скотове", написал Ботев.

Правилно мислещи българи ми казаха да не вярвам на Ботев, понеже той бил комунист. И на тях не им вярвам.

Когато българските топ комунисти влязоха в храм "Александър Невски", Митка Гръбчева каза: "Всеки държи запалена свещ пред дюкяна си". Добре, че отвън останах, неприлично е в черква да се хилиш. Виж, като не ме виждат, и в запустяло параклисче влизам и запалвам свещичка. Действа ми успокояващо, не знам защо.

Моята християнска вяра я доуби неврокопският поп Натанаил. Здрачаваше се, когато седнахме да вечеряме на масата пред къщичката на Ванга в Рупите и ставаше по-видима парата, която се вдига от горещите езерца на петдесетина крачки. Светлин Русев не яде; отчупи си къшей хляб и бучка сиренце и отиде да зографисва черквичката нощем в самота.

Довтаса Коко, операторът Николай Тодоров. Остави на земята камерата "Сони" и магнетофона "Награ". Двете общо 27 кг. Коко се задъхваше. Но не от тежестта, а от смях.

Коко не е машинописец, но ми пишеше на машина до зори, като му диктувах във Вашингтон превод на интервю с Бжежински или с не знам кой си. Коко не е каскадьор, но е висял провесен на ремъци от вертолет да снима с тежката тогавашна видеокамера, щото Томски искал не знам какви си кадри от Ню Йорк. Коко не ни беше служител, а приятел, което е много повече. Коко се задъхваше от смях, понеже вътре в къщичката на Ванга тя и другата бабичка се смеели и си говорели за ебане. За секс, ако мислите, че едната дума е прилична, а другата е неприлична.

После се стъмни. Дойде Натанаил. Забелязах омраза и завист в очите му, когато той каза, че няма да освети църквичката, която Ванга бе построила със своите пари. Светлин Русев я изографисвал неканонично.

Аз вече бях зяпал във Ватикана Basilica Papale di San Pietro, дето я направили Браманте, Микеланджело и Бернини, и бях чул историята, че едни италианци отишли в САЩ, чичеронето им казал, ето го най-големия мост, ето я най-високата сграда и като им казал - ето я най-голямата черква, италианците набили чичеронето.

Имали пари папите, щото продавали индулгенции да си откупиш греховете, които си извършил, и бил много печеливш този бизнес, щото кой от нас е безгрешен. Само Господ-Бог е безгрешен.

Папата поляк Войтила, пак заради паричния бизнес на Ватикана, не каза ясно, че не българите са се опитали да го убият, докато италианските и другите служби превръщаха в дрипа набедения Сергей Антонов. После Павел Писарев и аз, за да пестим от хотел, спяхме в апартамента на Антонов. Хилех се като пача, колчем отивах в тоалетната. Тоалетната чиния е с гръб към прозореца и службите сменили стъклото на прозореца с трипластово, педя дебело, непробиваемо за куршуми. Той и Вапцаров казал, че за неговата вяра бронебойни куршуми няма открити, ама в Харманли през 2003 г. главният секретар на МВР Б. Борисов с РПГ или с миномет тресна къщата на някой си Чакъра и го утрепа. Българското следствие каза, че Чакъра се самовзривил с ръчна граната, ама европейските съдии не ни хванаха вяра, осъдиха България. Нали сме под европейско иго.

Романът "Под игото" на Иван Вазов е преведен на трийсетина езика. Британският печат нарече английския му превод "произведение на изкуството". Направиха го Марго Алексиева и Фео Атанасова. Не ги достигнах като преводач, но съм им благодарен, понеже се учех от тях.

Фео не ме поправяше; само казваше, че еди-кое си може би ще е по-добре да го преведа еди-как си. Марго ме сряза като кисела краставица, когато ми каза, че моят превод на една българска пиеса е Sloppy job. Мърлява работа. Уби ми вярата, че мога да превеждам белетристика на английски и аз съм й благодарен.

Освен "Под игото" Марго превеждаше Йордан Йовков и "Време разделно" на Антон Дончев и когато нея вече я нямаше и Антон поиска аз да му преведа "Странният рицар на свещената книга", аз се измъкнах по терлици. Като не съм от малък англоезичен като Фео и Марго, като не съм native speaker, че да кажат за моя превод, че е произведение на изкуството, няма да правя Sloppy job.

Вярно, има изключения. Ото Йесперсен бил датчанин, пък разбирал английския език с неговите там граматики и фонетики по-добре от който и да е англичанин, тогавашен или сегашен. Джоузеф Конрад бил поляк, пък стилът му на английски останал ненадминат.

Според мен нашият "Чичо Фичо" е направил ненадминат английски превод на "Върви, народе възродени". Но неговите деца, ако някога поискат, ще превеждат от български на английски по-добре от него и от мен ще превеждат, понеже ще са истински двуезични, каквито бяха Марго и Фео.

Фео беше в университета, Марго - в "София прес". Когато мокър от дъжда треперех под козирката на старата сграда на "София прес" срещу двореца в София, отвътре излезе една дама с две торби, в които имаше два големи термоса и някакви други работи. Тя промърмори на себе си "Fine weather for ducks" (хубаво време за патици) и аз крякнах като патица. Много хубаво можех да крякам като патица, понеже в Катуница бях отгледал две бели пекински патици - Анибал и Сосилос. Когато крякнах като патка, дамата се разсмя, вместо да ми каже простак, както заслужавах. Заповяда ми да се кача с нея горе и да пия чай, за да не настина. Дамата беше Марго. Тя всеки ден правела чай за себе си и за другите в стаята. Само пазвантинът от пропуска й отказвал: "Яз не сум болен, та да пием чай". Казах, че и аз не съм болен. Тя каза, че ще се разболея, ако не си изпия чая, докато е горещ. Аз казах - ще го претоплим, ще варим чая да му омекнат кокалите, и бяхме на едно мнение за чая. Не трябва да превеждаш "сварих си чай", а "запарих си чай". Първо наливаш гореща вода в порцелановия чайник. Когато чайникът се затопли, изливаш водата, сипваш чая и и три капки гореща вода. След три минути - още десет капки. После половин чаена чаша вода мъничко преди да е кипнала. После на интервали още гореща вода, преди да е кипнала. Разните билкови или шипкови "чаеве" са хубави, само че чаят се прави от чай. В нашите преводи от български на английски това трябва да го спазваме.

Аз говорех с преводачката Марго, която беше превела "Под игото". Дали й да редактира мой превод на българска пиеса. Надявах се да ме похвали. Тя ме сряза: Sloppy job. Мърлява работа.

Само с работа и със зубрене не ставаш каквото искаш да станеш. Като не можеш да станеш, по-добре е да откажеш да станеш. Ама на. Стават и се получава Sloppy job. Плевнелиев стана президент на България и като посрещна едни чехи, нарече ги поляци. Когато Вацлав Клаус се усмихнал, Плевнелиев ги нарекъл чехословаци, пък то Чехословакия отдавна я няма. После редица други гафове, няма да ги изреждам. Един от тях - Пимпирев бил първият българин на Южния полюс, побил там българското знаме. Гордост, сякаш България дала на Пимпирев пари да отиде на полюса, пък то онзи другият, монголецът му плащал. Срещу $ 40 хиляди там те закарват със самолет бе, президенте, човече божи. Всеки може, даже и Соломон Паси може да отиде на Антарктида. Американците се грижат за теб, както руснаците се грижат за всеки, който си плати за кефа да погледне земното кълбо от високо. Това са си частни екскурзии. Няма лошо. Ама да се тупаш в гърдите като бай Ганьо, който викал "Булгар! Булга-ар!", когато рипнал в басейна... Сякаш Пимпирев е на шейна, теглена от кучешки впряг като Роалд Амундсен през 1911 г.

Аз да се хваля ли, че Томски, мен и едно момиче самолетите и вертолетите на "Газпром" ни закараха отвъд Полярния кръг да направим телевизионен репортаж колко много газ имат. Ми руснаците се грижеха за нас; навсякъде и сауната ти сауна, и пивото, и водката, и хайверът после. Нима сме герои?

При "цар" Симеон в Мадрид, пак на негови разноски за пътуване и всичко. Не тъй разточително. Пестеливо. Той не беше богат човек. Като влезеш в скромната Симеонова къща в Мадрид, първо виждаш комод - голямо огледало с мраморна полица и на полицата един валчест съд от масивно сребро. Симеон ме запита прилича ли ми на нещо. Досрамя ме да кажа, че ми прилича на тиква, и замълчах. Той каза: "Прилича на тиква, нали?" Той още не беше станал премиер на България, нито знаеше, че след него ще са Сергей Станишев и Бойко Борисов, нито, че аз, неблагодарникът, ще си изгоря мостовете към царската кауза и няма да му стана говорител (телевизионерът Митко Цонев му стана говорител). Като чух, че "царят" си кръстил внука Симеон-Хасан, замислих се "царят" какви ли далечни сметки си прави.

В Мадрид аз си носех новоиздадената книга "За да се реформира демокрацията" от съратника на Дьо Гол и пожизнен президент на Френската академия Морис Дрюон, който казва, че наследствената монархия е лотария на хромозомите; може умен, може и глупак да излезе монархът. Беше ми я надписал с посвещение и аз я показах на Симеон, да му убия помислите за възстановяване на монархията в България. Симеон отиде при полиците с книгите си, посегна и извади същата книга. Само че посвещението на Дрюон бе по-друго, щото за Симеон. Завидях. Мойте книги на купчини от антрето до спалнята, спъвам се в тях, каквото търся все не мога да го намеря, пък Симеон за миг.

После отидох във Вашингтон на US разноски за телевизионна среща с Бжежински и пак неблагодарник, пак си изгорих мостовете. Срещата ми с Бжежински беше в CSIS (Center for Strategic and Internatioal Studies). Полици с книги. Зърнах книга от Беджамин Франклин, тоя от стодоларовата банкнота. Казах си: сега ще го затапя аз Бжежински, като му покажа какво пише Бенджамин Франклин. Дърпам, дърпам, книгата не излиза от рафта. Аз, лековерникът, гледам - библиотека, мисля си - книги. Пък то било картонени плоскости, пресовани, оцветени и щамповани и също като гърбовете на истински книги.

Jusautor DI copyright