|
| *** |
Котката изяжда мишката. Кучето изяжда котката. Екоравновесието екоравновесира кучето. Финансовият ревизор изяжда хляба на екоравновесието. Ревизорите на ревизора изяждат ревизора. Тях пък ги ядат банките. Защото едната ревизорска заплата не стига за два кредита и една ипотека. Банките пък ги изплюскват по-големите банки. Които са на още по-големите хора - онези, които могат да ошамарят всекиго, без някой да посмее да се оплаче или поне да попита защо.
Затова малките хора, тия, дето ни шамарят, пък не смеем да питаме защо, се въоръжаваме - ей така, за самочувствие. Защото, то се видя: ако искаш някой да те чуе, гръмни по някого, да му дойде акълът в главата, и всички почват да се интересуват кой си, защо си, какво ти тежи на душата, страдаш ли от наследствени заболявания, какви са ти бележките в училище, къде работи гаджето ти и дали ти стига заплатата.
Е, от време на време за съжаление на някого му изпушват нервите и пука на поразия, но ние, българите, сме кротък народ - в повечето случаи само си гледаме пищовчето в долапа и разсъждаваме дали детето няма да намери ключа и да направи някой сакатлък.
Аз съм свободен човек - децата пораснаха и хукнаха по света, така че с чиста съвест мога да си купя не пищов, а автомат. С два пълнителя - за двойно самочувствие!
Друго си е да върви човек по улицата с автомат в ръка - хората го уважават, заобикалят го, минават на другия тротоар. Полицията се прави на разсеяна - на тях са им дали по едно жалко патлаче, къде ще се мерят те с произведението на Калашников!
С автомата мога да вляза където си искам, без да питам - смее ли някой да попита!
С автомата мога да питам каквото си искам, без да се страхувам, че ще ми отвърнат - а ти кой си, та питаш!
С автомата никой няма да посмее да ми отговори, че това, което върши, може и да не е съвсем морално, но си е съвсем законно и ако не съм съгласен, да ходя да се надбягвам.
С автомата всеки ден е ден за размисъл - поне за тия, които са откъм по-тънката му страна - размишляват дълго, преди да рекат нещо напреки.
С автомата няма нужда от всенародно допитване - като го видят, всички питат на какво мнение е притежателят му и възторжено се присъединяват към него.
Автоматично!
Най-хубавото е, че това чудо може да се купи не само в магазина, където ти записват цифричките от личната карта, за да знаят кой е минал откъм другия, агресивния полк - може човек да си го намери при добро желание и на улицата. Само трябва да излезе човек и да се разходи с търсещ поглед.
- Кво търсим, бате? - питат ме още на втората пресечка.
- Автомат - отвръщам. - От старите, 7.62-милиметрови, дето си ги знам от казармата. На новите нещо не им хващам вяра.
- Свършиха, бате - казват. - Ако искаш - може самурайски меч - същата работа върши, само трябва да издебнеш оня да ти е наблизичко.
- Ще се порежа - казвам. - Пък и не искам да коля никого. Искам да ми се чуе мнението най-после - трябва шум да се вдига! Патаклама да става!
Онези разсъждават малко.
- Бате, кво ще кажеш за моторна резачка? Чистак нова, неупотребявана - само сме я пробвали на едно борче за дръвца - реже го като масло!
- А вдига ли достатъчно шум? - питам.
- Уха - на два километра се чува!
Значи, ако ме срещнете на улицата с моторна резачка в ръка, да знаете, че не сте попаднали в играта "Дум", а на човек, който иска най-после да му се чуе мнението.
Пък ако не стане - да знаете, наистина ще взема да си купя автомат!
