Миналата седмица в интервю Бойко Борисов нехайно, мърляво и безизразно каза, че не познава Закона за защита на нацията, каза още, че няма значение в какъв съюз е влязла България през 1941 година. И продължи в типичната за него монологична логорея да говори за спасените 50 хиляди български евреи. Съсредоточен в собствената си суетна медийна омайност, той отказваше да слуша, отказваше да чува, отказваше да разбира въпросите на водещия.



11 343 съдби, 11 343 потулени истини



Най-стряскащата констатация в случая е не ниската култура на премиера, а невежеството на един човек, който дори за миг не даде знак, че разбира целия драматизъм на случилото се с евреите от окупираните територии, натоварени от български войници в български вагони в последния техен земен път. А най-отвратителното е, че същият този човек днес представлява нацията, представлява държавата и всичко онова, което наричаме система от национални ценности.

Откровеният разговор за националните ценности - тези от вчера и тези от днес, откровеният разговор за етичните норми - тогава и сега, за моралните избори на бащи и на синове, в контекста на темата за "спасението" и падението (Румен Аврамов) на българското общество по време на Втората световна война, би бил единственият достоен начин за отбелязване на 70-годишнината от драматичните събития, свързани със съдбата на евреите по тези земи: 50 хиляди физически спасени и 11 343 физически унищожени. В България обаче този разговор още дълго време няма да бъде възможен. От което няма да спечелят нито историците, нито българската общественост, нито международният имидж на страната.

Кога ще се заговори открито за онези 11 343-ма души, натоварени от българската полиция и армия в запечатани вагони и депортирани в Треблинка?

И е жалко, че юбилейната 70-годишнина ще стане повод за още по-креслива, допотопна и комплексарска употреба както на добре познатия арсенал от националпатриотарски клишета, така и на патетичните обертонове на техните опоненти, които звучат от небалансирано организирани български и международни конференции.



"Спасителите" и "злодеите"



Защото - така както на широката общественост са непознати разказите за конкретното, преднамерено и твърде нелицеприятно участие на конкретни българи в депортацията и хищното ограбване на евреите от окупираните територии, така са непознати и разказите за конкретното участие на конкретни хора от Беломорието и Тракия, които са съдействали на българите за успеха на зловещата акция, предоставяйки им цялата необходима информация за "вдигането" на местните евреи и изпращането им в газовите камери.

Между тези два паралелни исторически наратива се люшка образът на България - от едната страна е митологизираната стигма на "спасителите", удобно използвана за утвърждаване на "националния автостереотип за изконната толерантност на българите" (по Надя Данова), а от другата страна е клеймото на "злодеите". България - както всяка друга държава - е събирателно, което обединява и достойни публични фигури, и мерзавци; и почтени хора, и злодеи. Тази пъстрота, типична за всяка общност, бива форматирана обаче по различен начин във всяко историческо време. И би било срамно и позорно, ако днешният ден остане доминиран от духовната нищета на някои от неговите управници.