Около 5000 българи няма да могат да се възползват от субсидираната заетост, която се осигурява по различни програми с пари от бюджета, заради увеличението на минималната заплата от 290 на 310 лв. през 2013 г. и замразяването на финансирането по националния план за действие по заетостта на 73 млн. лв. За тази година е планирано парите да стигнат за над 22 000 души, докато през миналата те бяха 27 000. Излиза, че минималната заплата е лишила от работа 12 000 души - младежи, хора пред пенсия, с ниска квалификация, майки, хора с увреждания и др. Финансовият министър Симеон Дянков беше обещал 10 млн. лв. повече към бюджета на плана за 2013 г., но в крайна сметка не ги даде.

Според социалния министър Тотю Младенов недостигът може да бъде компенсиран с европейски пари. За 2013 г. се очаква с пари от бюджета и Европа да се осигурят около 130 000 нови работни места. Очакванията са освен на 22 000 души, на които ще се осигури заетост с пари от бюджета, още около 70 000 да започнат работа с евросредства и 38 000 да бъдат наети от бизнеса. За 2012 г. сметките бяха пак за около 100 000-120 000, но окончателни данни още няма.

Близо 2000 социално слаби няма да могат да бъдат включени в заетост по най-голямата национална програма "От социални помощи към осигуряване на заетост" заради увеличението на минималната заплата, макар че за 2013 г. бюджетът й се вдига на 17.8 млн. лв. Той ще стигне за наемане на 3424 лица при 5400 през 2012 г.

Програмата "Помощ за пенсиониране" ще помогне едва на 235 души, което е само с 6 повече от индикаторите за 2012 г. Бюджетът е увеличен с около 250 000 лв. - до 803 182 лв., но явно само за да покрие увеличението на минималната заплата.

Схемата, финансирана с евросредства, по която пак приоритет са хората в предпенсионна възраст - "Отново на работа", пък търпи пълен провал. По нея се осигурява заетост на бавачки на деца до 3 г., с идеята да се решат и проблемите с местата в детските градини, но явно няма никакъв интерес, тъй като общият й бюджет е намален от 64 млн. лв. на 19 млн. лв.

Проваля се и друга важна социална схема - "Социални иновации в предприятията", на която се възлагаха надежди работодателите да правят детски градини за служителите си, да им въвеждат гъвкаво работно време и да им осигуряват други социални придобивки. Сложните процедури обаче доведоха до пълна липса на интерес и бюджетът на схемата е свит от почти 38 млн. лв. на 4.7 млн. лв.

"По-близо до работа" пък трябваше да плаща транспорт на новонаети работници, но в кризата нови служители рядко се наемат, затова и на тази схема бюджетът е свит от 37 млн. лв. на 8 млн. лв.