Резюме. През 2013 г. в България ще има избори. Как бързо тече времето! През 1990 г. бяха първите избори след тоталитарното време. Като чух, че онзи ден простреляли Златко Баретата на стъпалата пред Съдебната палата, спомних си как през април 1990 г. ние се изкачвахме по широките стъпала под лъвовете пазители на жадуваната законност. Край на резюмето.
Миро и аз влязохме в палатата да регистрираме БСЧИ, българското сдружение за честни избори. Кево му беше председател, аз зам.-председател. Към нас от цяла България се присъединиха девет хиляди доброволци, не застъпници на някоя партия, а на това изборите да са честни. Французите ни насърчаваха с думи, англичаните и US републиканците по-практично и материално, а най-много ни помогнаха US демократите чрез техния NDI (The National Democratic Institute). Научиха ни как да направим мрежа от наблюдатели, обхващаща цялата страна и свързана с центъра, обясняваха ни как се прави "exit poll" и, което е далеч по-важно за България, да забелязваме "gerrymandering" (райониране в полза на райониращия), доставиха компютри. След изборите бяха толкова доволни от постигнатото, че започнаха да ни включват в техни екипи - хем да се упражняваме във "field work", хем да придаваме международен характер на техните наблюдателски мисии по света. В България предстояха първите избори след изборите, които управляващите печелеха с 99%. Те бяха за Седмо Велико Народно събрание (на 10.06.1990). Незабелязано се присламчиха някакви други "международни специалисти" и те уж да помагат, всъщност да ни кандърдисват да се преименуваме от БСЧИ на БСЧИ и ГП (ГП значеше "граждански права). Нароиха се политически партии и неправителствени организации (NGO-та), студентски и други необлагаеми организации за "законен" безмитен внос-износ на алкохол, цигари и дрога. После започнаха показни разстрели и вместо демокрацията, която искахме, настана мутрокрацията. Тогава (през 1990 г.) Андрей Луканов покани Ричард Ран и Роналд Ът да направят заедно с 29 български специалисти план за преход на България към пазарна икономика. Едва по-късно прочетох книгите на Грег Паласт, че имало специалисти по разграждане на държави чрез създаване на хаос. Но ваше право е да мислите, че всички конспиративни теории са измишльотини.
Един човек, по-стар и патил от мен, тогава ме запита вярвам ли в гласуването, или като него мисля, че ако от изборите нещо зависеше, щяха да ги забранят. Аз казах, че вярвам, ако се гласува информирано и честно. Той възрази, че на референдум през 1929 г. в Германия Адолф Хитлер се представил блестящо и взел властта след избори през 1933 г. Германците гласували за Хитлер, за да имат работа и хляб, а не криза и хаос - в бирхалето плащаш предварително, щото докато си изпиеш халбата бира, цените са скочили. Немците искали ред и законност. - Прочети Ремарк - посъветва ме старият човек.
- Чел съм го - отвърнах.
- Тогава прочети Кестнер.
- Ама той е детски писател, ако не броим "Фабиан (Историята на един моралист)".
- Не е така.
Ерих Кестнер пътувал в купе за непушачи във влака за Залцбург, когато .. Не, това после ще го кажа; ще карам по ред.
Владко Мусаков беше отличен немски преводач и мой колега в БТА. В Мюнхен (в тогавашната Западна Германия) Владко успял да получи разрешение за презгранично пътуване до Залцбург (Австрия), понеже той превеждаше книгата "Презгранично пътуване" на Ерих Кестнер. В Мюнхен му казали добре, но ти имаш еднократна виза за Западна Германия и ако ти бием щемпела, че си отпътувал, не можеш да се върнеш в Мюнхен. Въртял го Владко, сукал го, не и не. Такъв бил редът. Владко обяснил, че превежда "Презгранично пътуване" на Кестнер и изминава пътя му от Мюнхен до Залцбург, за да може добре да преведе Кестнер. Западногерманците станали дружелюбни. А хер Кестнер ще потвърди ли? Често имаше лично общуване, макар епистоларно между писател и преводач, както Кръстан с Колдуел, аз с Хемингуей, Владко с Кестнер, който потвърдил. Западногерманците разцъфнали в усмивки. Те стриктно спазвали реда, но щом е за Ерих Кестнер ..
Да не бяха евреите и Уолт Дисни днес нямаше да знаем за Ерих Кестнер. Евреите не изпълняваха Вагнер, понеже Вагнер мразел евреите и бил любимият композитор на Хитлер. Херман Леви бил най-добрият Kapellmeister в Мюнхен, но Вагнер искал от Леви невъзможното - да престане да е евреин преди да дирижира премиерата на последната му опера "Parsifal". Едва в края на ХХ век индийският диригент Zubin Mehta и еврейският диригент Daniel Barenboim преодоляха еврейската забрана над Вагнер. Интересното е, че евреите никога не забраниха германеца Ерих Кестнер. Те винаги го харесваха и популяризираха. Кестнер е преведен на десетки езици, включително на иврит.
Ерих Кестнер имал приятел Карл, сценограф живеещ в Лондон, който правел или щял да прави нещо за Salzburger Festspiele и за всички представления имал два гратиса. Понеже двамата били ергени, Карл поканил Ерих в Залцбург.
Двамата пътували в купето за непушачи във влака от Райхенхал Германия за Залцбург Австрия. Книгата, която Кестнер пишел трябвало да се появи в Австрия, но се появила в Швейцария, понеже в Австрия се появил Хитлер. Както и да е.
Кестнер понечил да запали цигара, Карл го спрял, за да не го глоби кондукторът. Преместили се в купето за пушачи. Минал кондукторът. Ерих му казал да глоби Карл, понеже не пуши. Щом в купето за непушачи не трябва да се пуши, значи в купето за пушачи трябва да се пуши. Объркали човечеца. Той бил прусак - ред и дисциплина. Но никога не бил глобявал пътник понеже не пуши. Така е по прецедентното англосаксаксонско право, обяснили двамата "хер доктори". Нима то е по-добро от нашето немско право, което е да има ред и законност?
Аз, от страниците на този вестник предложих вместо омотания въпрос за българската атомна енергетика да се пита честно: "Българино, как искаш да ти поскъпне токът. Със или без АЕЦ "Белене"?" А един форумец ми припомни за гаргата, кацнала на клона със сиренце в човката. - Гарго кажи "да", увещавала я едната лисица под дървото, Гарго кажи "не", увещавала я другата лисица, Но гаргата била чела баснята на Лафонтен и не си отворила човката. Негласувалите на българския референдум за атомната енергетика, макар без сиренце в човката, не си отвориха човката да кажат "да" или "не". Аз бях един от тях. Ние негласуващите сме най-голямата българска партия.
От Гестапо подлагали Кестнер на разпити. На 10 май 1933 г. министърът на пропагандата Гьобелс устроил публично изгаряне на книги и Кестнер гледал как горят неговите книги. Но не избягал от Германия.
Българските "леви" предизвикаха глупав референдум за АЕЦ "Белене". Българските "десни" предизвикват (те казват, че "инициират") още по-глупав референдум - може ли да пушиш пред непушачи. Не може, разбира се. И в Европа, и в САЩ е недопустимо. Но това не е нещо, за което трябва законова забрана. То е въпрос на елементарно възпитание. Ти го научаваш през първите седем години от живота си. Хипертрофираното законодателстване е глупаво. То стана състезание по надплюване между българските "леви" и българските "десни", които са от една и съща върхушка, прослойка, камарила, хунта; не знам как да ги нарека. Ние сме най-добрите плювачи, призна ни самият Никита Сергеевич Хрушчов, който беше голям плювач; заплю Сталин, САЩ и ООН, когато си събу обувката и взе да тропа с нея в Общото събрание на Обединените нации.
За АЕЦ "Белене" и "да", ако кажеш, и "не" ,ако кажеш, - все едно; ще решат парламентаристите, понеже имаме представително народовластие; сиреч "демокрация". Излиза, че представителната демокрация е по-демократична от пряката демокрация. Хайде де?
Няма го Ерих Кестнер да ни обясни това. Той умря през 1974 година от алкохолизъм, доказвайки за сетен път, че не е евреин, понеже евреите не умират от пиене.
В Залцбург, когато поставяха основите на паметника на Моцарт, откриха древноримска мозайка с надпис "Hic habitat felicitas" (Тук живее щастието). Желая ти щастие, читателко/читателю. Също на читателите хейтъри.
Jusautor DI copyright
|
|