|
| Димитри Иванов |
Миро и аз влязохме в палатата да регистрираме БСЧИ, българското сдружение за честни избори. Кево му беше председател, аз зам.-председател. Към нас от цяла България се присъединиха девет хиляди доброволци, не застъпници на някоя партия, а на това изборите да са честни. Французите ни насърчаваха с думи, англичаните и US републиканците по-практично и материално, а най-много ни помогнаха US демократите чрез техния NDI (The National Democratic Institute). Научиха ни как да направим мрежа от наблюдатели, обхващаща цялата страна и свързана с центъра, обясняваха ни как се прави "exit poll" и, което е далеч по-важно за България, да забелязваме "gerrymandering" (райониране в полза на райониращия), доставиха компютри. След изборите бяха толкова доволни от постигнатото, че започнаха да ни включват в техни екипи - хем да се упражняваме във "field work", хем да придаваме международен характер на техните наблюдателски мисии по света. В България предстояха първите избори след изборите, които управляващите печелеха с 99%. Те бяха за Седмо Велико Народно събрание (на 10.06.1990). Незабелязано се присламчиха някакви други "международни специалисти" и те уж да помагат, всъщност да ни кандърдисват да се преименуваме от БСЧИ на БСЧИ и ГП (ГП значеше "граждански права). Нароиха се политически партии и неправителствени организации (NGO-та), студентски и други необлагаеми организации за "законен" безмитен внос-износ на алкохол, цигари и дрога. После започнаха показни разстрели и вместо демокрацията, която искахме, настана мутрокрацията. Тогава (през 1990 г.) Андрей Луканов покани Ричард Ран и Роналд Ът да направят заедно с 29 български специалисти план за преход на България към пазарна икономика. Едва по-късно прочетох книгите на Грег Паласт, че имало специалисти по разграждане на държави чрез създаване на хаос. Но ваше право е да мислите, че всички конспиративни теории са измишльотини.
Един човек, по-стар и патил от мен, тогава ме запита вярвам ли в гласуването, или като него мисля, че ако от изборите нещо зависеше, щяха да ги забранят. Аз казах, че вярвам, ако се гласува информирано и честно. Той възрази, че на референдум през 1929 г. в Германия Адолф Хитлер се представил блестящо и взел властта след избори през 1933 г. Германците гласували за Хитлер, за да имат работа и хляб, а не криза и хаос - в бирхалето плащаш предварително, щото докато си изпиеш халбата бира, цените са скочили. Немците искали ред и законност. - Прочети Ремарк - посъветва ме старият човек.
- Чел съм го - отвърнах.
- Тогава прочети Кестнер.
- Ама той е детски писател, ако не броим "Фабиан (Историята на един моралист)".
- Не е така.
Ерих Кестнер пътувал в купе за непушачи във влака за Залцбург, когато .. Не, това после ще го кажа; ще карам по ред.
Владко Мусаков беше отличен немски преводач и мой колега в БТА. В Мюнхен (в тогавашната Западна Германия) Владко успял да получи разрешение за презгранично пътуване до Залцбург (Австрия), понеже той превеждаше книгата "Презгранично пътуване" на Ерих Кестнер. В Мюнхен му казали добре, но ти имаш еднократна виза за Западна Германия и ако ти бием щемпела, че си отпътувал, не можеш да се върнеш в Мюнхен. Въртял го Владко, сукал го, не и не. Такъв бил редът. Владко обяснил, че превежда "Презгранично пътуване" на Кестнер и изминава пътя му от Мюнхен до Залцбург, за да може добре да преведе Кестнер. Западногерманците станали дружелюбни. А хер Кестнер ще потвърди ли? Често имаше лично общуване, макар епистоларно между писател и преводач, както Кръстан с Колдуел, аз с Хемингуей, Владко с Кестнер, който потвърдил. Западногерманците разцъфнали в усмивки. Те стриктно спазвали реда, но щом е за Ерих Кестнер ..
Да не бяха евреите и Уолт Дисни днес нямаше да знаем за Ерих Кестнер. Евреите не изпълняваха Вагнер, понеже Вагнер мразел евреите и бил любимият композитор на Хитлер. Херман Леви бил най-добрият Kapellmeister в Мюнхен, но Вагнер искал от Леви невъзможното - да престане да е евреин преди да дирижира премиерата на последната му опера "Parsifal". Едва в края на ХХ век индийският диригент Zubin Mehta и еврейският диригент Daniel Barenboim преодоляха еврейската забрана над Вагнер. Интересното е, че евреите никога не забраниха германеца Ерих Кестнер. Те винаги го харесваха и популяризираха. Кестнер е преведен на десетки езици, включително на иврит.
Ерих Кестнер имал приятел Карл, сценограф живеещ в Лондон, който правел или щял да прави нещо за Salzburger Festspiele и за всички представления имал два гратиса. Понеже двамата били ергени, Карл поканил Ерих в Залцбург.
Двамата пътували в купето за непушачи във влака от Райхенхал Германия за Залцбург Австрия. Книгата, която Кестнер пишел трябвало да се появи в Австрия, но се появила в Швейцария, понеже в Австрия се появил Хитлер. Както и да е.
Кестнер понечил да запали цигара, Карл го спрял, за да не го глоби кондукторът. Преместили се в купето за пушачи. Минал кондукторът. Ерих му казал да глоби Карл, понеже не пуши. Щом в купето за непушачи не трябва да се пуши, значи в купето за пушачи трябва да се пуши. Объркали човечеца. Той бил прусак - ред и дисциплина. Но никога не бил глобявал пътник понеже не пуши. Така е по прецедентното англосаксаксонско право, обяснили двамата "хер доктори". Нима то е по-добро от нашето немско право, което е да има ред и законност?
Аз, от страниците на този вестник предложих вместо омотания въпрос за българската атомна енергетика да се пита честно: "Българино, как искаш да ти поскъпне токът. Със или без АЕЦ "Белене"?" А един форумец ми припомни за гаргата, кацнала на клона със сиренце в човката. - Гарго кажи "да", увещавала я едната лисица под дървото, Гарго кажи "не", увещавала я другата лисица, Но гаргата била чела баснята на Лафонтен и не си отворила човката. Негласувалите на българския референдум за атомната енергетика, макар без сиренце в човката, не си отвориха човката да кажат "да" или "не". Аз бях един от тях. Ние негласуващите сме най-голямата българска партия.
От Гестапо подлагали Кестнер на разпити. На 10 май 1933 г. министърът на пропагандата Гьобелс устроил публично изгаряне на книги и Кестнер гледал как горят неговите книги. Но не избягал от Германия.
Българските "леви" предизвикаха глупав референдум за АЕЦ "Белене". Българските "десни" предизвикват (те казват, че "инициират") още по-глупав референдум - може ли да пушиш пред непушачи. Не може, разбира се. И в Европа, и в САЩ е недопустимо. Но това не е нещо, за което трябва законова забрана. То е въпрос на елементарно възпитание. Ти го научаваш през първите седем години от живота си. Хипертрофираното законодателстване е глупаво. То стана състезание по надплюване между българските "леви" и българските "десни", които са от една и съща върхушка, прослойка, камарила, хунта; не знам как да ги нарека. Ние сме най-добрите плювачи, призна ни самият Никита Сергеевич Хрушчов, който беше голям плювач; заплю Сталин, САЩ и ООН, когато си събу обувката и взе да тропа с нея в Общото събрание на Обединените нации.
За АЕЦ "Белене" и "да", ако кажеш, и "не" ,ако кажеш, - все едно; ще решат парламентаристите, понеже имаме представително народовластие; сиреч "демокрация". Излиза, че представителната демокрация е по-демократична от пряката демокрация. Хайде де?
Няма го Ерих Кестнер да ни обясни това. Той умря през 1974 година от алкохолизъм, доказвайки за сетен път, че не е евреин, понеже евреите не умират от пиене.
В Залцбург, когато поставяха основите на паметника на Моцарт, откриха древноримска мозайка с надпис "Hic habitat felicitas" (Тук живее щастието). Желая ти щастие, читателко/читателю. Също на читателите хейтъри.
Jusautor DI copyright
