Близо 280 000 българи ще трябва да довнасят от 2014 г. данък върху дохода въпреки авансовото му удържане през годината. Промяната засяга всички данъкоплатци с доходи от стопанска дейност извън тези по трудово правоотношение - от наеми, от земеделска продукция, от авторски и лицензионни възнаграждения. Тя се представя като облекчение за работодателите, но ще натовари получателите на доходи.

В момента извънтрудовите доходи се облагат авансово и ежемесечно с дължимия 10% данък. Така получателите на такива доходи, общо около 160 000 души, подават задължително данъчна декларация, но обикновено дължимият данък е нула, защото е удържан авансово. От 2013 г. режимът за удържане на сумите се променя и те ще внасят на тримесечие вместо всеки месец. Налогът ще се внася в края на месеца, следващ съответното тримесечие. За последната четвърт на годината обаче авансов данък няма да се удържа, а получателите на такива доходи ще трябва сами да внесат съответната сума в срока за подаване на годишните данъчните декларации. За хората, които дават имоти под наем на физически лица и сами трябва да удържат авансово данъка върху наема, се въвежда и друго изискване - подаване на декларация след края на всяко тримесечие.

Преминаването от месечно към тримесечно удържане на данъка се прави с цел изравняване на сроковете спрямо тези, които важат за самоосигуряващите се лица, и отпадане на банковите такси за работодателите. По изчисление на НАП на работодателите ще бъдат спестени 8-9 млн. лв. заради намаляването на транзакциите към бюджета и дължимите банкови такси за тях. От НАП изтъкват и друг аргумент за промяната - възможността данъкоплатците с извънтрудови доходи да могат да се ползват от съществуващите данъчни облекчения.

В момента физическите лица имат право на 5 на сто отстъпка от дължимия за довнасяне данък, ако платят сумите преди 10 февруари. Ползването на тази отстъпка обаче е възможно само ако има сума за довнасяне. Огромна част от внасяните данъчни декларации са с нулев резултат и данъчната отстъпка може да се ползва трудно - през процедура за възстановяване на суми от НАП. Не стана ясно защо е нужно да се променя режимът за авансово удържане на данъка, за да се ползва облекчението, а не се мисли за промяна на текстовете около самите отстъпки. Голяма част от работодателите и задължените физически лица не са запознати с новите срокове, като основен принос за това има парламентът. Законът за данъка върху доходите на физическите лица и законът за корпоративното подоходно облагане бяха изменени с преходни и заключителни разпоредби на закона за ДДС, който внесе промени в общо 8 закона. До детайлно обсъждане на всички текстове така и не се стигна покрай въведения със скандал данък върху доходите от лихви.