Чукнахме се с комшията, отпихме, похвалихме със свои думи инициативите на правителството - както краткосрочните, така и дългосрочните, пък се зачетохме в парчето вестник, в което чичото на пазара бе увил парчето сланина. По-точно в него забоде очила комшията - той твърди, че навремето е чел Правилника за приложение на Закона за движение по улиците и пътищата и му викаме Професора, пък аз поех часовникарската задача да доливам редовно чашите.

- Брей, брей! - каза по едно време комшията.

Изтръпнах - не бе казвал два пъти "брей" от онзи черен есенен понеделник, когато зелето поскъпна с 6 стотинки килото.

- Какво има, Професоре?! - попитах бързо.

- "Синята зона в столицата ще бъде стеснена" - прочете ми той.

- И какво?

Комшията сви рамене:

- Не знам, вестникът е откъснат точно на това място.

Нямаше как, трябваше и аз да се смърся:

- Дай да видя!

Грабнах мазната хартия, но уви, така беше. Налагаше се да мислим.

- Наздраве! - казах и отпихме по един як гълток. След това го попитах: - Ти как го разбираш това съобщение?

- Аз лично мисля, че стесняват синята зона понеже им трябва място.

- За какво - това е въпросът! - извиках над нарязаната сланина.

- Аз лично мисля - продължи комшията, - че мястото им трябва за други зони с други цветове.

- Това пък защо?!

- Е, не са ли нужни?!

- Ти ще кажеш, Професоре.

И долях дистанцирано. Той отпи, аз също.

- Аз лично мисля - започна изложението си комшията, - че освен синя зона, в града трябва да има и червена такава.

Сетих се:

- Заради баланса на политическите сили и средства!

Той поклати ръбеста глава:

- Не, в червената зона ще се водят престрелките.

Схванах идеята му:

- Ех, че подредено! Имаш ли зъб на някого, отивате в червената зона и се гърмите един друг колкото си искате! Кеф ти с пистолети, кеф ти със снайпери, кеф ти с бомби! А може и да се душат, ненапразно досега силовите групировки пренебрегваха душенето с голи ръце като средство за разчистване на сметки, понеже нямаше къде на спокойствие да се хванат гуша за гуша!

Комшията кимна и доволен отпи, аз омиротворен замезих.

- Аз мисля, че трябва да има и кафява зона - продължи по темата той, - така и така тротоарите в града са покрити с акита, нека това да е в една зона.

Тук малко не се съгласих с него:

- А не може ли просто да не се ходи по нужда на тротоара?

- На уличното платно е опасно, минават коли - отбеляза той. - Пък и за какво тогава ще е кафявата зона?

- Има за какво - успокоих го, - като ти падне отпред стогодишна топола и зад теб половин балкон, ако останеш жив, няма начин да не си се изпуснал от ужас!

Комшията освен грамотен е и малко нещо дипломат и това веднага му пролича:

- Така или иначе кафявата зона е необходима. Сега да поговорим за черната - тя ще е за дупки по уличното платно.

Независимият ми дух отново надигна глава:

- А не може ли да няма дупки по улиците?

Той кротко се усмихна, меко попита:

- Ти, комши, откога пропадаш в дупки по улиците?

- Откакто съм се родил.

- Въздух също дишаш, откакто си се родил. Какво ще стане, ако няма въздух, а?

Схванах и впоследствие отпих. Веднага след това попитах:

- А къде, Професоре, ще е бялата зона, в която може да се живее човешки?

Той посочи последното резенче сланина в чинията между нас:

- Ето я.

След което я изядохме.