|
| *** |
Навремето си имаше ред - като протестират срещу някого, него хващат, уволняват, съдят или просто бият.
Сега протестираха пред икономическото министерство, даже малко позамеряха министъра му със снежни топки, а седмица по-късно - кой знае защо - уволниха комшията - финансовият Дянков.
Защо? Най-логичното обяснение, което ни дадоха бе, че бил карал ски на Пампорово.
Навремето си имаше ред - лятно време - на плаж, зиме - на ски.
Затова преди година на никого не му направи особено впечатление, когато уволниха министъра Трайчо - на какво приличаше това, посред зима да се изтяга на плажа в Дубай!
Сега обаче се оказа, че и ски не било трябвало да се карат през зимата - и министърът си отгърмя като едното нищо, след него пък внезапно разцъфтя и увехна сам премиерът!
Навремето някой като рече: "не виждам смисъл да подавам оставка", не откриваше смисъла още на следващия ден. Явно сега държавническата мисъл тече по-бързо...
Навремето си имаше ред - когато някой министър трябва да си ходи, първо си подава оставката, а после тича към летището, за да хване самолет към някоя дестинация без договор за екстрадиране.
Сега - обратното - за да си подаде оставката, човек трябва да отиде чак в Щатите, да я пусне оттам, а после да се прибере в София, за да го шлевят и да дава интервюта.
Навремето си имаше ред - където демонстрираш, там те и бият. Ясно и удобно и за двете страни.
Сега - пълна бъркотия - протестираш пред парламента, бият те на три километра от него. Както е тръгнало, най-удобно ще е да си протестираме пред къщите - повикаме малко, пообръщаме малко кофи, идват, набиват ни и се прибираме доволни по домовете, с чувство за изпълнен граждански дълг.
Навремето имаше ред - протестираме срещу цените и искаме качване на заплатите, примерно с десет процента, те ни казват - добре, ще ги качим с пет, само че от догодина. И те знаят, че няма да ги вдигнат, и ние знаем, че няма да ги пипнат преди инфлацията да изгризка повишението, но всички се разотиваме доволни от пазарлъка.
Сега протестиращите изобщо не искат поевтиняване на тока, а разни други неприятни за парламентарно представените и непредставените партии работи, а им натрапват осемпроцентно намаление само след седмица!
Навремето имаше ред - когато недоволни хора излязат на улицата, веднага отпред кукваше партиен лидер и обещаваше в момента, в който това корумпирано правителство си отиде, да поеме съдбите на милата родина и да направи радикален завой в посока светлото бъдеще и благоденствието на електората.
Сега властта се търкаля по паважа, а партийните лидери шушумигат и я побутват с върха на лачените си обуща. И даже много-много не си пращат активистите да развеят знамена сред хората, щото хората - кой знае защо - обещават да ги набият в рамките на мирния си протест.
Защо? Защото хората твърдят, че вече нещо хич не ги харесват, писнали са им, не искат да ги видят. Затова партийните лидери загрижено клатят глави и обясняват, че демокрацията била в опасност.
Една демокрация, ако се разклати от три катурнати кофи за боклук на улицата, пиши я бегала и с осемте, и без осемте на сто...
. 
