След наскорошния гастрол на варненското представление "Ричард III" в столицата (с режисьор Пламен Марков) новият спектакъл на Теди Москов идва като своеобразна реплика на класическата версия на Шекспировата историческа драма. Подсказват го заглавието: "Ричард III - свободно по Шекспир", и уточнението, че на голяма сцена в Народния театър зрителите присъстват на спектакъл комикс, "копродукция" между Москов и Шекспир в отношение 50:50.

Борбата за английския престол, която се води в средата на XV век между двата непримирими рода - Йорк и Ланкастър, публиката асоциира със зрелищно дерби между вечно враждуващи тимове. Белите и червени екипи на "играчите" от противниковите отбори са алюзия за изобразените на гербовете на родовете Йорк и Ланкастър съответно бяла и червена роза. Никак спортсменско не е обаче поведението на "капитана" с № 3 на кървавочервената си фланелка - Ричард III, в изпълнението на Георги Мамалев. Изтъкан от комплекси, героят му открива призванието си в това да бъде съвършеният злодей, "недоносен" и "недоскалъпен" от природата майка тиранин, убиец на родните си братя и племенници, претенденти за трона.

Спектакълът, започващ и свършващ със зловещ кавър на детската песничка "Крялю-порталю", добре пасва на определението, което самият Москов дава на работата си: балканска "Шекспир чорба". Реплики на герои, които звучат като социалистически лозунги; ритуална сцена с прерязване на лента и менче със светена вода; български фолклорни ритми; Темида (Параскева Джукелова), въздаваща правосъдие под звуците на сиртаки... Казано пак на кулинарен език, това са само някои от "подправките", които в подходящо съотношение и в изнамерена добра комбинация дават оригиналния и запомнящ се вкус на режисьорското угощение. И ако в предишната си постановка - McBeth, Теди Москов показва тържеството на вещерското начало у жената, "Ричард III" е триумфът на злото и проклетията. Целият спектакъл може да бъде видян като парад на магическите свойства на клетвата. Персонажът на Евгени Будинов е зъл санскритски гадател, други герои пък редят клетви, аранжирани като рок парчета. В представлението участват още фаталната Жорета Николова като кралица Маргарита, Теодор Елмазов, който прави тук една от най-добрите си роли, Йосиф Шамли, Радена Вълканова и други. За спектакъла си, в който предлага по нещо за всекиго, неизчерпаемият откъм причудливи хрумки режисьор разчита на също така изразителните в работата си Божидар Симеонов (сценограф), Антони Дончев (композитор) и Свила Величкова, създала "биографичните" за всеки от героите костюми.