|
| *** |
Президентът. Обграден от бодигардове.
Влязоха. По-точно първо влязоха бодигардовете, провериха ме подробно и установиха, че нямам оръжие и проблеми с простатата, после влезе президентът. И ми връчи папка - тънка, с кожени корици, отпред герб, пълен лукс.
- За какво ми е, господин президент?! - попитах.
Той се прокашля и започна:
- С правомощията ми, дадени от Конституцията на Република България... - после махна с ръка. - Връчвам ви мандат за съставяне на правителство.
- Защо на мен?! - попитах най-естествено.
Изведнъж нервите му избиха, надигна глас:
- Ами нали сте отвратени от политиците, нали власт на народа?... - бързо се овладя и продължи както подобава. - Сменяме политическия модел в държавата. Коренно!
Огледах пак папката, разтворих я - вътре имаше лист с гербови финтифлюшки отгоре, отдолу с подписа на президента и печат, на гърба нищо, значи детето ще може да си рисува.
- Хубаво - кандисах. - И сега какво?
- Решавайте проблемите! Сменяйте модела! Управлявайте!
Явно е сериозна работата. Позагащих анцуга, глътнах корема, зашляпах с чехлите напред-назад по коридора, а президентът и бодигардовете му ме следяха с глави.
- Добре - казах, - махаме партиите.
- Аха... - измърмори президентът, докато си водеше бележки.
- Естествено, махаме и политиците.
Той спря да пише и ми се усмихна:
- Лично ще организирам скачане на депутатите през прозореца на парламента!
Попритесних се:
- Чак пък през прозореца... Жълтите павета са твърди. Идете на някоя поляна, пък скачайте колкото си искате.
- Не, не, не! - размаха ръце той. - Само през прозореца! - после сниши глас. - На вас мога да доверя, все пак правителство ще съставяте: под съответните прозорци са натрупани чували с пари! Върху пари се пада много меко, колкото и отвисоко да падаш. Да сте видели досега някое правителство да пада на твърдо?
- Пари ли? Какви пари? Милиарди ли?
Президентът пак стана сериозен:
- Да не се отклоняваме от темата, работа ни чака!
Хубаво, продължих:
- Значи, махаме всякакви институции, полиция, данъчни, за общинарите да не говорим!
- Добре... - измърмори той, дращейки с луксозната писалка, сетне спря. - В затвора ще ги вкарваме ли?
- Разбира се! Първо показен процес, после я в затвора, я... Но всичко с времето си!
- Съгласен! - усмихна се президентът.
Посочих му да пише и започнах да диктувам:
- Махаме лекарите! Махаме катаджиите! Режем до корен!
- А по-точно? - повдигна вежда президентът.
- Махаме този народ - казах твърдо. - Започваме на чисто!
- Сигурен ли сте? - попита президентът и в гласа му имаше немска стомана.
- Е, как да не съм сигурен, нали затова сме на такова дередже!
Президентът педантично прибра писалката, затвори тефтерчето и изведнъж пак си изтърва нервите:
- Абе много сте капризни това българите, бе! - извика. - Без народа! Всеки знае да управлява България без българите, ти я управлявай с българите, да ти кажа браво!
Наведох глава:
- Ама...
Той даже не ме чу.
- Дай тука мандата! - крясна и изтръгна папката от ръката ми.
И си тръгна, без да се сбогува.
|
| *** |
!