Президентът Росен Плевнелиев поиска от депутатите на 41-вото народно събрание да направят промени в няколко основни закона, чрез които да се повишат доходите. Идеите бяха подхвърлени схематично, без никаква конкретика, без да са обсъждани предварително на срещите на президента с политическите сили през последните дни. Затова нито депутатите на управляващите в оставка, нито от опозицията знаеха какво точно очаква той от тях.

"Обмислете внимателно възможността за промени в Кодекса за социално осигуряване, Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване или Закона за държавния бюджет за 2013 г., както и други краткосрочни възможни решения в политиката по доходите и в подкрепа на най-нуждаещите се", призова Росен Плевнелиев в обръщението си към нацията, в което обяви, че предсрочните избори ще бъдат на 12 май. Няколко часа по-късно на въпрос на "Сега" какви точно промени иска президентът отговори само: "Благодаря, няма да отговарям на въпроси". След това от екипа му обясниха, че Плевнелиев ще изчака депутатите да си огледат законите и тогава може би ще коментира или ще направи конкретно предложение.

Законите, към които Плевнелиев насочва вниманието, уреждат редица социални плащания. В бюджета на държавното обществено осигуряване освен индексацията на пенсиите са фиксирани още майчинството, обезщетенията за безработица, минималната пенсия. В закона за държавния бюджет пък е регламентирана сумата за детските, помощта за деца с увреждания, еднократната помощ за раждане.

"Сега" научи, че от НОИ са искани разчети за различни стъпки за ръст на доходите. Коментирало се е дори индексиране на пенсиите със задна дата от 1 януари, което ще струва 200 млн. лв. Плевнелиев обаче изрично подчерта, че това ще стане от 1 април, което означава, че вероятно сумата му се е видяла голяма. Упорито се твърди, че най-реалистично е да се вдигне обезщетението за гледане на дете от 240 лв. на 310 лв., но това може да стане, ако депутатите се навият да го гласуват в последната си работна седмица. Имало и настроения за връщане на стария ред за пенсиониране на военните, което ще рече отпадане на минималната възраст. Вече има подобен законопроект от ГЕРБ, който предвижда съкратените от армията да се пенсионират и без възраст.

Най-запознат с идеите на Плевнелиев се оказа президентът на КНСБ Пламен Димитров. "Идеята, която коментирахме, беше законите да се променят така, че временно или за постоянно да се даде възможност на правителството в рамките на големия бюджет чрез преразпределение на разходи да може да увеличи социалните плащания и обезщетения. Например да се вземат пари от сектор "Сигурност" и да се дадат за майчински или за детски. Или чрез малко по-висок дефицит", коментира той пред "Сега".

В момента законодателството дава възможност на държавата да дофинансира бюджетите на здравното и общественото осигуряване за подобно преразпределение, но само при приходи под плана или непредвидени разходи например заради повече безработни от планираното, повече пенсионери или повече майки. Самите размери на обезщетенията и помощите, кога, как и с колко да се индексират пенсиите се фиксират в съответните закони за бюджета на държавата и на ДОО и могат да бъдат увеличавани единствено след промени в тях. Т.е., за да стане майчинството 310 лв. сумата трябва да се промени с гласуване в парламента, дори увеличението да може да се покрие в рамките на гласувания бюджет чрез спестени средства от други фондове и да не налага допълнителни разходи.

Искането на Плевнелиев изненада неприятно представителите на мнозинството в парламента, макар че за възможни допълнителни жестове преди изборите споменаваше преди оставката на кабинета и финансовият министър Симеон Дянков. Вчера от финансовото министерство отказаха коментар по обръщението и от реакцията стана ясно, че правителството в оставка едва ли ще е вносител на подобни законодателни промени. Шефът на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев също заяви, че засега нямат намерение да променят никакви параметри на бюджета. "Ние лесно можем да кажем: дайте да направим майчинството 310 лв. Трябва ли да задължим следващото правителство, не служебното, да ги плаща тези неща? Ще има нов парламент, той ще си състави правителство и то ще носи отговорност за това, което взема като решение. Не е честно сега ние да наложим някакви мерки, които да бъдат плащани от следващото правителство", обясни Велчев. Изказването му напълно съвпадна по дух с редовните тиради на Борисов как БСП му завеща високи пенсии и как той никога няма да допусне подобно нещо.

Хасан Адемов от ДПС, който е зам.-председател на социалната комисия, също припомни, че дори в процедурата за бюджет 2013 г. е имало достатъчно предложения за ръст на доходите - индексиране на пенсиите от 1 януари, увеличение на обезщетението за гледане на дете от 1 до 2 г. от 240 на 310 лв. "Управляващите, които си отиват, ги отхвърлиха. Затова хората са на улицата. Така че да се прехвърля отговорността на правителството, което си отиде, върху тези, които са в момента в парламент с недостатъчна легитимност, е некоректно", смята Адемов.

В този рядък консенсус между управляващи и опозиция се вписа и БСП. Драгомир Стойнев, който е председател на социалната комисия, заяви, че не вижда причина да се свиква заседание по тези въпроси, след като години наред ГЕРБ са отхвърляли техните предложения за доходите.