:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 423,990,158
Активни 114
Страници 14,363
За един ден 1,302,066
НАЙ

Камен Донев мечтае за собствено театрално студио

Само за един месец две негови пиеси имаха премиери - една в София, друга в Пловдив
Снимка: Александър Михайлов
Ако сте млад драматург, няма нищо по-прекрасно от това две ваши пиеси да имат премиера в рамките на един месец в два големи града. Това звучи почти еретично за България, но с Камен Донев стана точно така. Преди десетина дни той показа премиерно своя спектакъл "Финале Гранде" в Театъра на армията, а само преди ден в Пловдив бе премиерата на друг спектакъл по три негови текста - "Самолетът-беглец", "Уют" и "Инфаркт", обединени от режисьора Крикор Азарян под името "Инструкция за оцеляване при извънредни ситуации".

За Камен Донев спокойно може да се каже, че е успял в родни условия да осъществи американската мечта. Тоест да стане един от най-известните млади актьори в страната си, преди това да нашуми като певец (в трио с колегите си Стефан Вълдобрев и Мая Бежанска) и не на последно място - да се наложи като драматург, чиито пиеси се поставят на сцени като тази в Народния театър, Театъра на армията, Сатиричния... С няколко думи: той е търсен и харесван. Освен това си има приятелка Мария, която много обича и която също много го обича. Даже признава:



"Още не съм се оженил, но явно съм на път."



За какво повече може да мечтае човек?

Ако питате Камен, има за какво. Голямата му мечта е да открие свое театрално студио, в което той и други негови колеги като Теди Москов и Мариус Куркински да правят майсторски класове. "Това няма да е театрална академия, която да дава дипломи, а място, в което млади актьори ще могат да се усъвършенстват по отношение на текст, импровизация, движение в пространството", обяснява Камен. Засега обаче това е само мечта.

Той обаче има и още една - да отиде в САЩ. "Но не искам да живея там. Бих поработил, бих опитал късмета си", казва актьорът. Желанието му е да направи там трупа, с която да играят спектакли, каквито той харесва. "С трупа мисля, че бих успял. Моят стремеж е не да съм сам, а да правя неща със съмишленици."

Не мислете обаче, че става дума за познатите театрални постановки. "Сериозно



бих се замислил дали да приема ролята на Хамлет,



пък било то и на сцената на Народния театър. Много важно е кой ще бъде режисьор и какъв ще е спектакълът", обяснява Камен Донев. Театърът, който той харесва, е от по-друго естестве. Всъщност ще разберете много точно какво обича Камен, ако просто изгледате "Финале Гранде".

"Опитах се да го направя в духа на любимите ми филми - "Балът" на Еторе Скола и "О, братко, къде си" на братя Коен. Ето такъв тип неща харесвам. Такъв филм като на братя Коен бих искал да направя", мечтае той. В момента обаче се ограничава с подготовката на моноспектакъл за алтернативната сцена на "Отвъд алеята зад шкафа".

"Много ми се играе нещо много психологическо в киното. За театъра не мога да кажа какво ми се играе. Той е много разнообразно изкуство, предполага страхотни изненади. Там каквото и да играя, успявам да си го направя интересно."

Камен Донев всъщност е



имал пред себе си два пътя



като дете - да стане актьор или да заиграе народни танци. Баща му - Иван Донев, е основател на един от най-известните ансамбли у нас - "Найден Киров". Майка му Румяна пък е била танцьорка в ансамбъла и има полувисше хореографско образование. Самият Камен е играл народни танци дълги години. Единствената издънка в това отношение е по-малкият му брат - Искрен, който учи икономика във Виена.

Но далеч преди да се увлече по танците и актьорските превъплъщения, Камен мечтаел да се занимава с техника. От дете обожавал велосипедите, а с един приятел успели сами да сглобят малък мотор "Балкан". Пристрастията към техниката обаче бързо отшумели, отстъпвайки място на интереса към сцената.

Като третокласник Камен открил удоволствието да организира махленските малчугани за представления и карнавали.



"Пускахме покани в пощенските кутии



на съседите и си събирахме публика", припомня си той. В училище пък редовно правел скечове и разсмивал другите деца. Първото му сериозно качване на сцена обаче било доста по-късно - като студент в НАТФИЗ "Кр.Сарафов" в класа на проф. Крикор Азарян и по-точно - в постановката на Галин Стоев "Градът на ангелите". Преди това не е бил в кръжоци, тъй като мрази този тип неща.

"Моето детство премина под знака на улицата. Бяхме голяма компания в много хубав квартал в Русе, където съм роден. Имах типичното детство на Фильо и Макензен", казва той. Любимите му игри били на индианци, криеница, преследване с колелета и естествено, боеве с прашки. Но не е правил големи бели, за които да го наказват строго.

"Помня много ясно, че тогава не беше никакъв проблем да се приберем и много късно вечер. Аз съм се прибирал редовно след 12 часа. Палехме си огън в квартала в едни шубраци, печахме си картофи.



Всичко беше много свободно



Никой не се притесняваше за нас, въпреки че бяхме деца", си припомня с носталгия той.

За едно нещо Камен Донев е категоричен - не би се наел да пише за деца. "Мисля, че нямам дарба за това. Имам дарба да говоря с тях, да ги разбирам, да ги запаля по някакъв начин, но не и да пиша. Не съм и опитвал."

Онова, което го вдъхновява да пише, е неуловимото в човека. "Може да ме развълнува някакъв акт на доброта, момент на откровеност и най-много - виртуозността. Вдъхновява ме истерията, желанието да постигнеш нещо, желанието за промяна, страстта. Особено страстта. Мисля, че в днешно време основно липсва страст. Всичко е едно такова сиво, изгладено, подредено, равно... Да си емоционален се смята за глупаво. А аз съм точно такъв."

Камен прописал за първи път като първокурсник в НАТФИЗ.



"Бях изпаднал в депресия



Не бях доволен от онова, което правех. Не бях сигурен дали въобще трябва да се занимавам с това. После разбрах, че има много по-интересен тип театър от този, който съм свикнал да гледам. Писането за мен бе като запълване на някаква липса от страна на академията. Аз и много не стоях в академията, тъй като вече играех в Театъра на армията и в "Сфумато". Точно за ролята си на Нягул в "Албена" в "Сфумато" той получи и номинация за "Аскеер" за изгряваща звезда.

За Камен може да се кажат още много неща. Някои са известни на широката публика, други - не толкова. "Обичам да правя планове за бъдещето. То кой не обича? Като първа точка винаги слагам да си преведа всички пиеси на английски или френски. И все не ми остава време да говоря с преводачи. Засега само "Самолетът-беглец" е преведена на английски. Втората точка е да ги обединя в специализирано работно издание. Не за продажби, а за работа. Знам, че хората няма да тръгнат да купуват пиеси", издава част от плановете си актьорът.

Голямата му страст, след като се прибере вечер у дома, е киното. "На ден гледам поне по 2-3 филма. Любими актьори са ми Джийн Хекман, Харви Кайтел, Джеръми Айрънс, Антъни Хопкинс, много харесвам английската школа, младата английска вълна в киното", изрежда той. Не крие също, че плаче на филми. "Наскоро плаках на "Да откриеш Форестър". Плакал съм и на "Пианото". Не се притеснявам да плача на филми, спектакли, хубава музика, на нещо вълнуващо. Аз по принцип съм такъв човек. Не обичам конвенционалното, стереотипа. Харесвам прекрачването на границите. Искам да мина отвъд."
 
Камен Донев
3055
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД