|
| *** |
Реших и аз да се разгранича. И понеже никой за нещо не ме брои, като няма с кого другиго, реших да се разгранича от себе си.
Първо тръгнах да правя митинг за това, но докато слизах по стълбите със знаме от стар чаршаф в ръцете, ми хрумна, че трябва да проявя разум. Българите винаги сме проявявали разум, за това поне ни хвалят хората. Толкова сме разумни, че направихме перестройка без преустройство, демократизация без смяна на властта и преход към пазарни отношения без отношения. И всичко това мирно и тихо, пък аз сега се държа като войвода.
Засрамен се прибрах, сгънах чаршафа, върнах дръжката на парцала за под на мястото й, пък си отворих бира и седнах в кухнята.
Да се разгранича от себе си. Добре замислено, смислено и крайно необходимо, но как да стане? Няма човек да не е грешил, съгласете се. Но и у всеки човек има нещо добро, това е факт. Ясно е - ще се разгранича от лошото в себе си, за да остане доброто, с него да продължа напред.
Първо се разграничих от осем свои зъба - четири мъдреца, два кътника, два кучешки. Нарекох ги предатели, страхливци и плъхове и без повече церемонии се разграничих от тях, пренасяйки доверието си върху изкуствените зъби, поели през годините отговорната задача да ги заместят.
Разграничих се и от косата си, опадала от темето ми - така де, като не иска да расте на главата ми, няма да я калесвам с баница, прав й път! Надявам се, че това е било хубав урок за косата около ушите ми и на тила.
После от какво да се разгранича? Застанах пред огледалото в антрето и веднага ми се наби в очи шкембето. С него трябваше да започна! Много отдавна трябваше! Да не мислите, че не ми се ходи на балет, че нямам нужда от опера, поезия, триптихи?! Обаче заради това шкембе бях принуден десетилетия наред да се наливам с бира и да нагъвам де що вкусно ми попаднеше пред очите! Край! Вече нямам нищо общо с това шкембе!
Докато се разправях с шкембето, задникът ми се опитваше да се крие отзад, но не на мен тия, отдавна му бях вдигнал мерника! Това вече не се издържаше! С напредването на възрастта бе станал твърде шумен, на младини си траеше, сега думата не можех да взема от него. Поддържах версията, че съм бийтбоксер, но все по-трудно ми вярваха, особено в затворени пространства. Дотук! Снех доверието си от този задник!
Така и така бях подхванал телесната долница, реших да бъда честен докрай, нищо че ми се плачеше. Да, признавам, сърце не ми даваше да се разделя с тройната коалиция от другата страна на тялото ми, но това бе крайно наложително, само за секс мислят тези хубавци и никаква отговорност не щат да носят.
Стигнах до сърцето. Едно време какви сърца е имало! Отговорни, загрижени, самопожертвувателни. Не напразно тогава хората са казвали "Само ти, сърце, си ми приятел, само ти не ми изневери!" Де ги тези сърца днес! Днешните сърца само гледат да ти забият нож в гърба и се чудят с кого да ти изневерят. Разграничих се от сърцето и окото не ми мигна.
Остана главният виновник - мозъкът. Нали заради него съм на това дередже! Толкова години го търпя, правя се, че му вярвам, уж се съгласявам с него, пазя му авторитета, но вече край! Вече нямам нищо общо с този мозък!
Мисля, че добре постъпих. Пък ако размисля, ей ги къде са натирените, пак ще се коалираме по телесен принцип.
