След като без никакви анализи и разчети и въпреки скромните приходи в бюджета обеща ново падане на цените на тока и допълнителни помощи за разни социалнослаби групи, вчера премиерът Марин Райков призна, че правителството не може да се справи с бедността, и призова бизнеса да се включи по-активно в тази битка.

"Много бих искал българските индустриалци, така нареченият национален капитал, хората, които имат възможности, да помислят по какъв начин проявят своята солидарност със своите съграждани в един тежък момент и да се легитимират като социален партньор. Крайно време е в нашето общество да се обърнем към една европейска ценност - солидарността. Има различни форми, по които това може да се направи. Готов съм да обсъдя с тях тези форми, но ние трябва да помогнем на хората, които са в най-уязвимо положение и нямат алтернатива. Иска ми се, мисля в момента върху някаква формула на консултации с представители на националния капитал, както те се наричат, индустриалците в България, и да помислим дали не може нещо да се направи", сподели служебният премиер. Райков не даде конкретни идеи, но стана ясно, че не говори за стимулиране на бизнеса за създаване на повече работни места.

Премиерът призна, че възможностите на държавата за борба с бедността са доста ограничени. "Бюджетът е направен по много консервативен начин и ние няма да можем и нямаме желанието да не се съобразяваме с него. Търсим резерви, имаме известни шансове някаква част от тези резерви, които идентифицираме, да бъдат насочени в тази област", обясни мъгляво премиерът.

Представителите на бизнеса бяха изненадани както от призива на премиера да намерят форми за поемане на данък "солидарност", така и от наивното му разбиране, че социалните помощи - държавни и други, могат да решат проблема с бедността.

"Ние нямаме практика да коментираме призиви. Не съм присъствал на срещата, така че не знам какво точно е имал предвид премиерът. Звучи ми като общи приказки. Освен това си има място за обсъждане на важни теми като доходи, бедност, социална политика - това е Националният съвет за тристранно сътрудничество", заяви пред "Сега" Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата.

"Обществото ни е изправено пред сериозни проблеми, основно свързани с доходите. Причината е, че икономиката "диша тежко" - инвестициите са малко, фирмите фалират, над 400 000 работни места вече не съществуват", коментира изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев. Според него, преди да изисква от фирмите, държавата трябва да свърши своята работа - да се разплати с бизнеса, да подобри средата, за да може той да "живне" и да създаде устойчива заетост. А насочването на ресурси от бизнеса към хората с проблеми е временна мярка и няма да реши нарастващия проблем с изчезващите работни места.

"Не сме запознати с идеята, но поемането на ангажименти от компаниите обикновено преминава през програмите им за корпоративна социална отговорност. Всяка голяма компания има подобна програма. В случая обаче остава впечатление, че се има предвид нещо различно", обясни Ирина Йорданова, отговаряща за публичните комуникации в Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. КРИБ се очаква да излезе с позиция на предстоящото заседание на тристранния съвет днес.

"Поредно правителство очевидно не разбира, че не може да се води битка с бедността, ако не се решават проблемите с безработицата и загубата на работни места, обясни икономистът Георги Ангелов. - Реално най-големият проблем е безработицата - тя намалява доходите. В семейство, в което има двама работещи, изведнъж единия го уволняват, по-често това е мъжът, който обикновено носи по-големия доход. По тази причина в момента може би половин милион домакинства са принудени да живеят с 40% от парите, с които са живели преди", каза той.

Съпредседателите на "Синята коалиция" в последното Народно събрание Иван Костов и Мартин Димитров, на срещата с които премиерът лансира идеята, също призоваха за облекчаване на бизнеса като начин за справяне с бедността. "За нас е много важно правителството да подкрепи малките и средните предприятия, изплащането на задълженията на държавата, включително и на ДДС, както и да се спре с всеки вид рекет срещу малкия и средния бизнес", заяви Мартин Димитров. Според него промяна в работата с европейските фондове може да доведе до създаване на допълнителна заетост.



По света

В световната практика няма примери за пряко ангажиране на индустриалците в осъществяването на социалната политика на държавата, която се финансира с пари от данъците на гражданите и фирмите. Богатите предприемачи сами решават кого и как да дарят. Създателят на "Майкрософт" Бил Гейтс и предприемачът Уорън Бъфет например дават половината от състоянието си за различни благотворителни каузи. Средствата обаче се разпределят от неправителствени и благотворителни фондации, а не от държавата. Разбира се, правителството може да принуди индустрията да дава за бедните чрез тежко, прогресивно подоходно облагане. В подобни случаи бизнесът обикновено напуска съответната страна, за да потърси по-добри условия за съществуването си, което гарантира работни места, но в други държави. Един от най-ярките примери за резултатите от тази политика напоследък са броженията сред богатите французи след намеренията на новоизбрания президент Франсоа Оланд да вземе пари от богатите за бедните чрез 75% данък за доходите над 1 млн. евро годишно.