От кюфтетата най-обичам нервозните, от телевизионните предавания - "Секирата на истината". Радвах се и на двете, първо - повече на кюфтетата, но щом заставката свърши и на екрана блесна водещата, нещата се балансираха.

- Здравейте! - каза разследващо журналистката. - Намирам се в Националната агенция по приходите, за да проверя подават ли се вече данъчни декларации за миналата година!

Пиперлива както винаги! Направо люта! Затова аз нея си я наричах "нервозно кюфтенце"...

Камерата се отдръпна и в екрана се намърда някакъв костюмиран - виждали сте такива физиономии, ако сте разлиствали "Популярно за психопатиите" от академик Кукареков и колектив.

- Подават се - каза новопоявилият се.

- Колко данъчни декларации са подадени досега? - продължи атаката журналистката.

Той бе изчерпателен:

- Една.

Репортерката реагира адекватно:

- Не са ли малко?

- Не сте права - позасегна се той. - Та това е ръст на подадените данъчни декларации със 100 процента в сравнение с вчера!

- Наистина, така е - призна тя, но аз знаех, че го прави само за да приспи бдителността му. И наистина, последва прям въпрос: - На кого е тази данъчна декларация?

- Нямам право да ви кажа това.

- Но можете да ми кажете какво е декларирано в нея, нали?

- Това мога да ви кажа - призна данъчният. - Данъкоплатецът е декларирал, че през 2012 г. е получил два апартамента с обща площ 514 квадратни метра, вила с три декара двор, лек автомобил и 167 000 евро в брой.

Надуших журналистически разкрития, нервозното кюфтенце също.

- Толкова много?! - възкликна моето момиче. - Този човек петролен магнат ли е или има златна мина?!

- Не, той е чиновник, издава някакви разрешения за нещо. Но не това е важно, а неговата честност.

Изтъркан номер, не мина! Тя попита строго:

- Как се купуват толкова много неща с едната общинарска заплата?! Че и не знам си колко хиляди евро в брой!

- 167 000.

Тя не му обърна внимание, продължи:

- Вие какви мерки взехте? Прокуратурата сезирахте ли?

- Защо да я сезирам?! - вдигна вежди той.

- Ами налице са имущество и пари с неясен произход!

Веждите му отидоха още по-нагоре, някъде към темето:

- Защо неясен?! Човекът е писал в данъчната си декларация, че всичко това е получил от Дядо Коледа.

Сега тя заповдига вежди и понеже нейните бяха нарисувани с молив, получи се нещо като анимация:

- Дядо Коледа?!

- Да, така, пише - потвърди данъчният.

- И вие му вярвате?! - продължи с учудването, съответно с веждите, тя.

Той, понеже не му останаха вежди за повдигане, повдигна рамене:

- Защо да не му вярвам? Това, че ние с вас не вярваме в Дядо Коледа, не означава, че той не съществува! Ето, дошъл е при този човек, подарил му е, вярно, доста подаръци, но кои сме ние, та да се бъркаме на добрия старец? Той най-добре знае кой колко е слушкал и какви подаръци заслужава да получи!

Изведнъж журналистката се опечали:

- Аз за Коледа получих един чорапогащник...

Бе мой ред да вдигна вежди - такъв ангел, а само един чорапогащник! Горкото нервозно кюфтенце! Не, не отива на добре българската журналистика!

На свой ред костюмираният се направи на умен, каза:

- Защото много питате, вместо да слушкате! Това да ви е обеца на ухото за тази година!

Така ме ядоса тоя, че излапах три нервозни кюфтета, преди да ми мине, и то не съвсем...