Понякога е лесно да се пренебрегне изучаването на историята. Разбира се, ние използваме миналото, за да разберем настоящето. И в идеалния случай се учим от миналото. Затова е срамно, че в новата британска национална учебна програма няма място за историята на Византия. Разположена в източната половина на Римската империя и процъфтявала дълго след самия Рим, Византийската империя е една от малкото образувания, просъществувало повече от хилядолетие - от основаването на Константинопол през 330 г. до падането му през 1453 година.

За съжаление, понеже поколенията никога не са учили за могъщата източна част на Средиземно море, която някога управлявала райони от Венеция до Палестина и от Северна Африка до Кавказ, урокът, който може да се научи от съвременния свят, се губи в мъглите на времето. А това е урок, с който повече от всякога Европа може да има нещо общо. Подобно на ЕС, Византийската империя е била



многоезична, многонационална държава,



която се е простирала в различни климатични условия и разнообразни местни икономики - от оживени големи градове до градчета тържища, от процъфтяващи пристанища до малки села. Не само това, тя е имала единна валута, чиято стойност е оставала непоклатима в продължение на векове.

Противно на всеобщото мнение, изразявано почти ежедневно в Камарата на общините, където депутати се редят на опашки, за да се опишат многото правила и предписания или по-сложното законодателство като "византийско", Византийската империя всъщност е била образец на усъвършенстване - особено в сфери, където днес ЕС не е в час. За разлика от ЕС Византия не е била разядена от неефективност и неравенство при събирането на данъците: приходите не са могли да отиват в по-привлекателния район, за да не се подкопава структура на империята. Управлението на Византия е било просто и продуктивно.

Без съмнение различните части на империята са имали различни правила или различно данъчно облагане. За функционирането на държава с единна валута е трябвало да има фискален, икономически и политически съюз. Данъците е трябвало да се изплащат от периферията към центъра и е било ясно, че ресурсите е трябвало да се разпределят от богатите към по-бедните региони - дори не всеки да е бил щастлив от това. Свободата, изръмжал бе един автор през ХI век, означава свобода от данъци.

Еврократите могат да се поучат от империята, ако видят как тя се е справила с хроничната рецесия, предизвикана от същата смъртоносна комбинация, която днес осакатява западните икономики. През 1070-те години държавните приходи се сринали, докато задължителните разходи (като военните) продължавали да нарастват. Нещата се влошили от хронична криза на ликвидността. Положението станало толкова лошо, че



вратите на хазната били широко отворени:



не е имало смисъл да се държат заключени, защото не е имало нищо за крадене, както е писал тогавашен съвременник.

Към виновниците за кризата не е имало никаква милост. Тогавашният Херман ван Ромпой, евнух на име Никифорицис, е бил набит от разгневеното население заради повишението на цените и спада на стандарта на живот и накрая е бил измъчван до смърт. Ширещото се недоволство довело до безцеремонно отстраняване от длъжностите на други лица, принудени да станат монаси, за да се молят за прошка заради греховете си, както може да се предположи.

Кризата дори породила фигура като Найджъл Фарадж, чиито аргументи защо нещата се объркали са звучали "толкова убедително" според един съвременник, че хората навсякъде го посрещали с аплодисменти. Той бил глътка свеж въздух във време, когато старата гвардия била парализирана от бездействие и от отчаян недостиг на добри идеи. Трудно било да се спори с посланието му, че текущата реколта от лидери била безполезна.

Сакатите мерки, изпробвани при бедствието, не са имали никакъв ефект за отстраняването на проблемите. Те включвали обезценяването на валутата чрез изсичането на все повече и повече пари, докато съдържанието им на благороден метал намалявало. С други думи, форма на количествено облекчаване. Това е като да сложиш лейкопласт върху огнестрелна рана.

Понеже ситуацията се влошавала, време било старата гвардия да бъде изметена. Нова кръв трябвало да се влее, а с нея и радикални нови идеи. Спасителен план, подобен на германския днес, бил едно предложение, въпреки че осъществяването му се провалило, макар да изглеждало обещаващо за известно време. Но тъй като храната не стигала, а разговорите ставали все по-апокалиптични, нямало друг избор освен предприемането на решителни действия.



Решението било тройно



Първо, валутата била иззета от обращение и заменена с нова, която била справедливо отражение на реалната й стойност. Второ - капитален ремонт бил извършен на данъчната система, като притежателите на активи из цялата империя станали основата за повишаването на приходите в бъдеще. Накрая паднали търговските бариери, за да се насърчат лицата с външни капитали да инвестират по-евтино и лесно, отколкото в миналото - но не за придобиване на активи, а специално за развитие на търговията. Положението на империята било толкова бедствено, че тази бариера паднала до нивото, при което поне за кратко време външните инвеститорите можели да подбият местните, за да се стимулира икономиката. Процесът сработил - той не бил толкова болезнен, каквито опасения е имало, и съживил пациента със спряло икономическо сърце.

Между другото Найджъл Фарадж от ХI век никога не направил това, въпреки че той проправил пътя за издигане до върха на една наистина добра фигура. Алексий I Комнин** е човекът, който е възстановил Византия, макар че трябвало да плати цената за своите реформи. Презрян в живота си за вземането на трудни решения, той бил пренебрегнат и от историята в продължение на векове. Може би днес трябва да потърсим някой с широки плещи и яка гърбина като него.

*Питър Франкоупън е изследовател и преподавател в колежа "Уочестър", Оксфорд. Той е и директор на Центъра за изследване на Византийската империя към Оксфордския университет.

** Алексий I Комнин е византийски император от 1081 до 1118 година. Наследявайки една западаща империя, принудена постоянно да води войни, той успява да спре рухването на империята и да я възроди финансово, военно и териториално. Управлението му е известно като Комниновото възстановявяне. При него фамилията Комнин взела цялата власт.