Много хора си задават въпроса как така преди около месец бе обявено, че намалява цената за енергията (дневна и нощна), след като цената на производствения микс остана практически непроменена. Въпросът има основание, защото ДКЕВР създаде същинско енергийно судоку за напреднали.

Както се вижда от решението за ЧЕЗ*, намалението на цените на електрическата енергия за бита от 5 март се дължи на: намаляване на цената за разпределение - с 15.4%; на тарифната цена за дневна енергия - с 3.1%; на тарифната цена за нощна енергия - с 29%.

Превръщането на тези проценти в пари води до следните резултати:

- 1.15 ст/квтч по-ниска цена за домакинство, използващо 30% нощна и 70% дневна енергия, благодарение на 0.63 ст./квтч по-ниска цена за разпределение и 0.52 ст/квтч по-ниска цена за енергията.

- 2.31 ст/квтч по-ниска цена за домакинство, използващо 50% нощна и 50% дневна енергия, благодарение на 0.63 ст./квтч по-ниска цена за разпределение и 1.68 ст/квтч по-ниска цена за енергията.

Вижда се, че рязкото намаляване на нощната тарифа би могло да допринесе за удвояване на ефекта от намалените цени върху сметките, ако домакинството пренасочи половината от потреблението си през нощните часове.

На последно място, намаляването на цените води до съответно намаляване на последния елемент в цените - ДДС - с размер, равен на 20% от горепосочените икономии.



0.07 равно ли е на 0.52?



И така, принос за намаляването на цените на електроенергия за домакинствата имат посочените по-горе два компонента в цената - цена за енергия (дневна и нощна) и цена за разпределение.

С мартенското си решение ДКЕВР намали цената, по която крайните снабдители (в случая "ЧЕЗ Електро") ще купуват енергия от НЕК (т.н. цена на електропроизводствения микс) и ще я доставят на потребителите, присъединени към мрежа средно и ниско напрежение, които не са си избрали друг доставчик и купуват енергия по регулирани цени. Намалението е незначително - електропроизводственият микс се продаваше от НЕК по 79.18 лв/МВтч, в това число 1.32 лв/МВтч надценка за НЕК. След 5 март цената на микса е 78.47 лв/МВтч при запазена надценка за НЕК. За да не се объркаме с дименсиите, преобразуваме в стотинки за киловатчас и изчисляваме, че продажната цена на НЕК е намалена с 0.07ст/квтч.

Ако сравним намаляването на цената на електропроизводствения микс с 0.07 ст. и на цената на енергията за домакинствата с 0.52 ст/квтч (при 30% нощна и 70% дневна тарифа), ще установим, че със своето решение ДКЕВР създава дефицит от 0.45 стотинки за всеки продаден на домакинствата киловатчас, или приблизително 20 млн. лв. на година (за територията на ЧЕЗ). Възниква основателно въпросът кой ще е източникът за покриването му?



"Невидимата ръка" на регулатора



В сянката на обещаното намаляване на цената на електроенергията за домакинствата останаха цените на небитовите потребители, присъединени към мрежа ниско напрежение. На пръв поглед това е логично, защото, както се вижда от решението, крайните цени за тези потребители са с нулеви промени. Но по-внимателният прочит показва, че това не е така, и същевременно дава отговор на въпросите, възникнали по-горе.

Както знаем, регулаторът беше изправен пред задачата да намери начин за намаляване на цените за домакинствата с 8%. При спешното търсене от страна на ДКЕВР на резерви в системата, те бяха открити в електроразпределителните дружества, по-конкретно в регулаторно утвърдените им технологични разходи, което не изненада никого. Решено беше тези разходи да бъдат намалени с три процентни пункта (от 15 до 12%). На базата на това бяха преизчислени, съответно намалени, цените за разпределение.

Това решение обаче не се оказва удовлетворително. Първо, чрез него се постига само половината от поръчаното намаление на цените на домакинствата. И второ, тъй като цената за разпределение на мрежа ниско напрежение е еднаква за всички потребители, присъединени към тази мрежа, то води до намаляване на цената и на небитовите потребители, което не е предмет на заданието.

Ето така възниква въпросът как хем да не се намалява крайната цена на небитовите потребители, хем да се намали цената за разпределение на ниско напрежение. Отговорът е намерен в цените на енергията. Ако прочетем по-внимателно решението на ДКЕВР, ще установим, че тарифните цени на енергията (върхова, дневна, нощна..) са повишени в широк диапазон - от 2 до 28% (за територията на ЧЕЗ Електро). Когато превърнем широкия спектър от проценти в стотинки обаче, получаваме една и съща цифра, а именно плюс 0.6 ст/ квтч - точно толкова, с колкото е намалена цената за разпределение на мрежа ниско напрежение.

И така, крайните електроенергийни цени на небитовите потребители, присъединени към мрежа ниско напрежение, не се изменят. Но тяхната структура значително се променя - енергийната компонента нараства за сметка на намалението на мрежовата компонента.



Небитовите потребители финансират енергията на битовите



Така стигаме до отговор на въпроса кой е източникът за намаляване на тарифните цени за енергията на домакинствата. Това са приходите от повишаването на същите цени за небитовите потребители на ниско напрежение. Намаляването на тарифните цени за енергия на първите в диапазона от 3 до 29% е съпроводено с повишаване на същите цени на вторите с 3-28%.

Ако проследим докрай генезиса, ще установим, че финансовият източник е един и същ - намалените приходи на електроразпределителните дружества, които обаче не се разпределят равномерно между потребителите на мрежа ниско напрежение, а в пълния си обем се трансферират към населението чрез еквилибристиката с цените на енергията.



Отваряне на ножицата на кръстосаното субсидиране



Логично би било, ако доставчикът на енергия я купува по 7.8 ст/квтч, продажната цена за неговите клиенти да бъде около и малко над тази стойност. Ако дадена категория клиенти купува енергията под тази стойност, а друга компенсира отрицателните разлики чрез по-високи цени, това се нарича кръстосано субсидиране. Тази характеристика е валидна у нас не от вчера, а за всичките години на прехода, поради факта, че цените на енергията за домакинствата винаги са били по-ниски от тези на индустрията. Целта е ясна - полека-лека да се затваря ножицата между цените за отделните категории потребители, за да има равнопоставеност между тях, което е и един от основополагащите принципи на ценовото регулиране.

Последното решение на ДКЕВР е стъпка назад - докато разликата между цената на едно домакинство и един небитов потребител на ниско напрежение беше 3.6 ст/квтч, след мартенското решение тя се увеличи и стана 4.8 ст/квтч (изчислено при цени за "ЧЕЗ Електро", двойнотарифни електромери, 30% нощна, 70% дневна).



Пазарът - атрактивен за едни, регулираните цени - за други



Небитовите потребители, които купуват енергия на регулирани цени, би трябвало сериозно да се замислят и да потърсят енергия на свободния пазар. При новите цени за енергия и при положение че те разполагат с възможности да управляват енергийното си потребление, има голяма вероятност да си намерят по-евтина енергия на базата на двустранен договор с избран от тях търговец.

Обратно, битовите потребители трябва да оценят моментните ползи, които имат от регулираните цени на енергията, но и да осъзнаят тяхната краткосрочност. Колкото повече небитови клиенти се насочат към свободния пазар, толкова повече ще изчезват финансовите буфери, които крепят сегашните регулирани цени за бита под доставната им стойност.





* Цените за отделните енергоразпределителни дружества се формират от ДКЕВР поотделно. Те не са еднакви, макар разликите да са минимални. В случая за изчисленията се вземат данните само за това дружество.