:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,968,318
Активни 73
Страници 19,457
За един ден 1,302,066
Истинската история

Голямата тайна на Трикери

Концентрационният лагер на беломорския остров е сред най-срамните страници в съвременната балканска история, от тези мрачни събития измина вече точно столетие
Навлизане на българската войска в Солун, 28 октомври 1912 г.; Народна библиотека "Кирил и Методий" - София.
На пръв поглед изглежда, че май трябва да оставим в забрава историческите събития, които раздалечават балканските народи. Та как иначе да се стремим към единение, ако припомняме непрестанно страшните случки от миналото. Или пък тези, от които трябва само да се срамуваме.

Изглежда е така, но наистина само на пръв поглед. Масовият световен опит показва несъмнено, че затаяването, прикриването и нарочното потулване на исторически събития си отмъщава много скоро, връща се като бумеранг към всеки, който се е осмелил да наруши правилата за боравене с историческите факти. Нямало е как да бъде наложена всеобхватна забрава в епохите до наши дни, а днес е съвсем невъзможно.

Наистина е примамливо да заметем под килима тия исторически факти, които не са ни по вкуса. И да ги оставим там завинаги, ако е възможно. Но не се получава, рано или късно някой любопитен, или по чужда поръка, ще погледне под същия тоя килим, ще разрови, ще се разнесе дъх на спарено и това ще стъжни битието на метача. Не е като да не са правени опити за затаяване на неудобни исторически събития, имало ги е изобилно от древния Египет та чак до вчерашните новини.

Въпреки хилядолетния световен опит заблудата, че историческите факти могат да се затаяват дълго продължава да битува, неизвестно защо. Рано или късно истината се прокрадва между нишките на килима, под който е била заметена, излиза наяве, и обичайно получава широко разпространение, много по-обширно отколкото, ако не бе правен опит за прикриването й.

Непосилно е да се твърди, че знаем цялата, единствено възможната истина за човешката история преди нас, няма как да докажем подобно твърдение. Поне не преди изобретяването на машина на времето, а и тогава ще започнат едни тълкувания, не е за приказване. Въпреки това още отсега ще трябва да се примирим, че от днес насетне всеки опит за скриване на исторически събития, или за лъжовното им обяснение, ще се наказва задължително и незабавно с тежко обществено порицание. превръщането на света в информационно село направи тоя процес напълно необратим.



* * *



Позабравеният днес Международен ден на политзатворниците, концлагеристите и пострадалите от фашизма и войните (11 април) ще ни наложи днес малко по-необичаен поглед назад във времето. Преди точно век на беломорския остров Трикери в Залива на Воло (12 морски мили югоизточно от едноименния гръцки град) е създадено военнопленническо общежитие, което днес често е назовавано като първия европейски концентрационен лагер. Слънцето, блестящото море, тихите плажове и малкото селце с неговите 86 кротки обитатели няма да могат да скрият от съвременниците ни ужасите на миналото, стига те да са чували за тях. Виковете на давещите се солунски българи през 1913 г., стоновете на ранените и болни от холера български войници, на българките от Македония през 1949 г. ще превърнат престоят на заблудения турист тук в ад, от който няма да може да избягате до края на дните си.

Дали ще приемем за верен броят на злощастните солунски българи, натоварени в солунското пристанище, е въпрос на предпочитания донякъде. Отсъствието на каквото и да е преброяване у съвременниците ще направи предположително всяко число. Едно е сигурно, избиването на натоварените като животни на корабите между осем и дванайсет хиляди солунски българи и български военопленици започва още в Солунския залив.

След многочасова гавра в морето е изхвърлен архимандрит Евлогий (Евлогий Светиев), управляващ Солунската епархия на Българската екзархия. Понеже умеел да плува, той все пак се задържал, по думите на очевидците на тия страшни събития, над водата, но когато се появила възможност да доплува до брега е застрелян от гръцките моряци. В тихите иначе води на Бяло море загива и един от основателите на БМОРК (ВМРО) Христо Батанжиев от Гумендже, учител в Солунската българска мъжка гимназия до 1911 г., секретар на българската митрополия в Солун. По думите на ужасените очевидци стотици българи са изхвърлени направо в морето под веселите закачки на моряците.

Значителен брой от българските концлагеристи на о. Трикери загиват от безводие - на острова няма естествен водоизточник, лишаването от вода е най-честото наказание дори за незначителни провинения. Хлебната дажба е незначителна, пристига нередовно, а най-често торбите с хляб са хвърляни направо в морето за да не се затрудняват гръцките моряци да пристават на островния кей. Хляба и водата се носят обикновено от намиращия се насреща, на цели 12 морски мили, град Воло, поради което пристигат само от време на време.

Отсъствието на медицинска помощ допълва нечовешките условия в концлагера, заболелите и умрели от холера са вероятно стотици. В крайна сметка, параходът "Кирил", който отвежда във Варна оцелелите, качва на борда си в края на 1913 г. по-малко от 1800 живи български военнопленици и солунски българи.



* * *

Със заминаването на малкото оцелели български военопленници в края на 1913 г. мрачните дни на тихия беломорски остров Трикери не свършват. В края на Гражданската война в Гърция (1946-1949) тук са преместени от концлагера на о. Хиос жени, майки или просто роднини на дейците на Демократическата войска на Гърция, военното крило на Гръцката комунистическа партия и наследница на Гръцката народна освободителна войска (ЕЛАС). Според спомените на бивши затворнички (вж. Урания Ставери, 2006 и Мариула Мастролеон-Зерва, 1986) първите концлагеристки пристигат на 4 април 1949 г., като постепенно броят им нараства до 4700 в края на септември. Неустановена засега част от тези затворнички са българки от Македония, може би техният брой ще може да се установи някога.

Ужасяващи са условията на живот в женския концлагер, към безводието на острова се добавя нищожната хранителна дажба - едва 80 драхми хляб (малко над 142 г.) дневно и в добавка само малко бобови варива. Най-страшното обаче е откъсването на малките деца от майките им. Тази зловеща практика започва още в концлагера на о. Хиос и засяга в голяма степен именно българките от Македония, особено тези с кърмачета. Циничното обяснение на началника на концлагера на о. Трикери Бацара е кратко:"Майка Гърция чувства дълг към гръцките деца, които са поставени в опасност близо до майки-българки, които ги тровят с комунизъм. Затова ще ги вземем за да ги спасим".

Тази нова загуба за българския етнически компонент в Македония може да изглежда незначителна, но не бива да се забравя, че това е само добавка към стотиците други, всички те заедно доведоха до изтриването на безценни части от българското землище, до безгранични нещастия сред дедите ни, до тъжното ни настояще, може би.



(следва)





Извори



"- На тоя ли остров [Трикери] са били българските пленници? - питам наивно.

- Да, господине. Колко умряха там. Може да видите гробовете им. Но да не мислите, че това са всичките. Колко бяха удавени . . . Нямат брой . . .

- Удавени?

- Разбира се. Сами няма да скочат в морето. Хвърляхме ги ние, още от солунското пристанище.

- Че защо?

- Как защо? Българи бяха . . . Хиляда, две хиляди по-малко - толкова по-добре за нас . . . Нашият капитан каза: "Хайде момчета, да видим колко знаят да плават българите. Искаха море - нека го опитат" . . . Нарочно спряхме парахода в открито море, доста далеч от брега. И захвърляхме българите в морето. Имаше какво да се гледа, весело беше, да . . . Който знаеше да плава, стигна до брега, който не - на дъното. Гледаш го - блъска с ръце, задавя се, па изведнъж потъне и се изгуби, като че камък си хвърлил в морето . . ."

Из "Гробовете на Трикери" на Владимир Сис (1889-1957), 1914 г.



"С парахода "Кирил" откарах за Цариград турските пленници и Шукри паша. Охранени, самодоволни турци. Цинично се хвалеха как пашовски са живели в София. Показваха ми портрети на познати софиянки.

След като оставихме в Цариград турските пленници, дойде нареждане да започнем превозването на нашите пленници от остров Трикери [в Залива на Воло, Бяло море].

На другия ден [в края на 1913 г.] рано сутринта се озовахме пред острова . . . по цялото протежение на северния му бряг на групи стояха с наметнати шинели български войници пленници. Сиви, мълчаливи човешки маси! . . .

Със слаби несмели гласове войниците ни поздравяваха. Едни махаха с шапки, други вдигаха ръце . . . При товаренето на измъчените и болни наши пленници на палубата ставаха много трогателни сцени. Най-напред донесоха на импровизирани носилки от платнища болните - те бяха много. Доктор Бърнев констатира, че са холерни . . .

Препълнени с пленници, вечерта потеглихме на път . . . Още през нощта ми доложиха, че от болните няколко са починали. Сутринта, при тържествена, но печална обстановка, извършихме по морски обичай погребението на нещастните пленници - според морските правила, когато на парахода няма свещеник, капитанът влиза в ролята му . . ."

Из "Записки на моряка" на Антон Прудкин (1880-1942)





Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?sid=2010052000040001301

http://www.segabg.com/article.php?psize=150&id=118258&command=fps
 Българското военно гробище зад обителта "Св. Богородица", о. Трикери, 1914 г.; снимка на Владимир Сис.
 Гробът на ефрейтор Минчо Кичов, о. Трикери, 1914 г.; снимка на Владимир Сис
 Концлагеристки, сред които и българки от Македония, поправят обуща и изработват налъми и сандали от подръчни материали за жените и децата в женския концлагер, о. Трикери, вероятно 1949 г.
87
28791
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
87
 Видими 
10 Април 2013 19:55
Прокопий, сирийски гъркоман и полуезичник, твърди, че когато Юстиниан мразел някого, обвинявал го, че е грък "сякаш беше изключено за човек от Гърция да бъде свестен"
10 Април 2013 20:09
Петрински, този път съвсем искрено и заслужено

За незнаещите да уточним - Владимир Сис, чиито впечатления са цитирани, е чех.

В този трагичен "островен" контекст да припомним и теглата на стотици (да не кажа хиляди, цифрите са неясни) български семейства от Беломорска Тракия, интернирани от гръцките власти през 20-те години по Егейските острови - понякога дори само затова, че са "заловени" да говорят български.
Чувал съм разкази от първо лице за преживяното по палубите на гръцките кораби. Не ви трябва да знаете подробностите...
Между една четвърт и една трета не се връщат никога, а върналите се заварват в домовете си гръцки преселници от Мала Азия (тяхната съдба сама по себе си е не по-малко нерадостна) и скоро поемат към Свиленград.
10 Април 2013 20:56
С нетърпение очаквам бонгоподобните пак да напомнят за Македонските и Гръцки евреи дето България не спасила. Иначе удобно забравят гръцките антифашисти и комунисти, които България спаси въпреки недобре забравените "междусъюзнически" престъпления на съседите ни набедени демократи...
10 Април 2013 20:57
Много по - изгодно политически е да се нищят Белене и Скравена и комунизма в България отколкото избиването на българите в Гърция! Все пак в Гърция не е имало комунизъм и е трудно да се обясни нещо лошо без да го припишем на комунизма!
10 Април 2013 21:06
Все пак в Гърция не е имало комунизъм и е трудно да се обясни нещо лошо без да го припишем на комунизма!

Първите концлагери са въведени от люлката на парламентаризма Англия. В днешен ЮАР по време на бурските войни (1880 - 1902).
10 Април 2013 21:08
От гърците по това време да очакваш нещо различно, е като да очакваш от кучето ти да облече костюм и да отиде на работа - просто не е било в природата им. Трагедията която се разиграва е изцяло плод на немския ни цар и послушковците около него които с лека ръка проиграха саможертвата на българските войници и на стотици хиляди българи живеещи по тези земи. Същите естествено не се поучиха от грешката си и тутакси ни вкараха в нова национална катастрофа с още по-страшни измерения.
10 Април 2013 21:19
Аз пък чакам да видя Панайотис какво ще каже тук.
10 Април 2013 21:20
Без никакво колебание !
Преди десетина година имаше една конеференция, посветена на Сис, която поднови паметта за тези жестокости. Сис описва жестокостта към българите: взривените заедно с домовете им, прекарваните като животни с корабите до лагера, гибелта на достигналите до лагера, но оставени без вода и храна, без без никакъв послон, жертви на малария и холера, които трябвало да спят в изровени с ръце ровове подобни на гробове. Оскъдната храна, епизодично докарвана от гръцките власти, е хвърляна в морето, откъдето затворниците изкарвали на сущата: хлябове пропити със солена морска вода.
Историята се повтаря и с хилядите българи от Беломорска Тракия, интернирани по егейските острови след Първата световна война. Хиляди българки с техните деца, както и възрастни хора, отново са транспортирани като добитък, оставени да гинат с десетки на ден от глад и жажда. Малцина българи днес знаят за тези неща. А трябва да ги помним като част от самоуважението ни като нация.
==
ПП. Единомислието ни с Форца по въпроса е напълно естествено. Форца
10 Април 2013 21:33
Тръгнах по брега. Първото нещо, което ми се хвърли в очите, това бяха кръгли недълбоки ями, разсеяни навсякъде из жълтите пясъци на брега.
- Това са кладенци, които си копаеха тук българите - обяснява ми един рибар, който сам черпеше вода. - На целия остров няма ни един извор. Злочести пленници! Аз знаех тия приморски кладенци още от по-раншните си скитания из егейските острови. В току-що изкопаните ями отначало се събира доста добра вода, бистра и чиста, прецедена от земята. Но постепенно на тая вода се възвръща горчиво-соленият вкус и водата от тия кладенци не само че не уталожва жаждата, но още повече я разпалва. Едно остава - нов кладенец! Пих малко от водата: отвратителна и топла. Бедните пленници! Те са били принудени да пият само тая вода, защото друга в острова е нямало!
Моите лодкари не искаха да излязат на брега - страхуваха се от холерата. Но аз сам исках това, нямаше поне да ме видят, че фотографирам българските гробове, и да разказват за това във Воло. Поисках още веднъж да ми обяснят где ще ме чакат с лодката и тръгнах. Преминах през височината, дето е бил лагерът на първата група пленници. Тук нямаше какво особено да се види: тук-там захвърлени разноцветни дрипи, сухи, изоставени огнища, продълговати ями, които навярно са служили за легла. Това беше всичко, което показваше, че някога тук е имало лагер.

Вл. Сис, Гробовете на Трикери.
10 Април 2013 21:46
котка
10 Април 2013 22:07
Ловки, понеже познавам добре Панайот Критидис, закачките ти с него са най-малкото неуместни. Може да се досетиш сам защо. Иначе, описаните мъки на българските военопленници и жители на Беломорието предизвикват у мен чувство на безсилие и гняв, че хората могат взаимно да си причиняват подобни мъки.
10 Април 2013 22:47
Ни най-малко не се закачам с Панайотис.
Напротив, уважавам мненията му, макар не винаги да съм съгласен с него.
И понеже смятам, че в много отношения е обективен, а и чувствителен спрямо вменените на гърците негативи, исках да видя какво мисли за този материал.
Нищо повече от това.
10 Април 2013 22:57
btw, преди има-няма десетина години, на страниците на същия този вестник и в същия този форум, също се писа и дискутира "Трикери".
Спомням си и едно доста нелепо включване на нашия стар приятел Грациан.
10 Април 2013 23:00
Натисни тук
10 Април 2013 23:07
Black Swans
10 Апр 2013 23:00

Благодаря. Не знаех за тази статия. Много добра , наистина.
10 Април 2013 23:07
***
10 Април 2013 23:29
когато пише за средновековна българия петрински е просто смешен. когато обаче тръгва към балканските войни вече не е толкова забавно. така се насажда омраза, а не бива един уважаван и разумен вестник да го позволява.
10 Април 2013 23:37
Над 7000 българи са удавени от гърците в морето край острова

Хиляда сънародници са оставили костите си на този гръцки остров по време на Междусъюзническата война
Само чешкият журналист Владимир Сис се нагърбва с изкарването на бял свят на жестоката истина
Дошло е време да ги почетем подобаващо
Българите не знаят за тази трагедия. Колкото и да е неестествено, тя не става популярна сред заинтересованите институции и обществото. Обяснението е може би в последвалите драматични и не по-малко трагични събития. След 1919 г. чешкият журналист напуска България и въпреки поддържаните връзки историята се забравя. Забравят я и военните, и гражданските историци, ако изобщо са я знаели. Събитията в Солун отбелязват в спомените си генералите Никола Иванов, Христофор Хесапчиев и Велизар Лазаров, но за по-нататъшната съдба на хората, подложени на гръцката вендета, те не казват нищо. Само в “Енциклопедията” на братя Данчови е отбелязано, че на остров Трикери е имало лагер за български военнопленници. По тази причина съдбата на тези гробове и паметта за тях остава в мъглата на времето.
Днес, благодарение изследванията, посветени на Владимир Сис (преди няколко години имаше и научна конференция за него), трагедията излезе на светло. Заинтересовани членове на столичната организация на Съюза на офицерите и сержантите от запаса подготвят проект, който да възкреси паметта за тези мъченици за България и българщината.
Обнадеждава ни фактът, че в Българската армия вече е възобновен починът да се отдава дължимото на загиналите за родината. Създадена е и специална структура в Министерството на отбраната. Светият синод и Министерството на външните работи също трябва да имат отношение към тази трагедия, защото там са оставили кости свещеници и български граждани.
Затова инициаторите на проекта призовават посочените институции да се включат по подходящ начин в него, за да се покаже на цивилизования свят, че българите се грижат за своите предци. Годишнината на Балканската война и от публикуването на брошурата “Гробовете на Трикери” е подходящ повод. Става дума не за търсене на отмъщение или повод за кавга със съседите. А за създаване на традиция, която другите нации ревностно спазват - грижата за историческата памет и знаците на почит към загиналите за Родината.

10 Април 2013 23:41
Петрински
10 Април 2013 23:45
.
10 Април 2013 23:50
И пак да кажа за големият приятел на Гърция, сражавал се за свободата на о.Крит - капитан Петко войвода. Негавият паметник в Доган Хисар е обруган от гърците за чиято свобода се е сражавал. Същата тази Гърция, която създава "помашка нация" в Южните Родопи и нарича българите в Беломорска Македония "славяно-гласни".
11 Април 2013 00:15
ПП. Единомислието ни с Форца по въпроса е напълно естествено. Форца
***
Точно колкото и разномислието ти с мен. Сега остава да ме обвиниш в разпалване на антигръцка истерия. Може, и черното пиле е насреща - ще ти помогне.
11 Април 2013 02:39
Към правилните бележки на Форца да добавя, че варненци помнят името на кап. Антон Прудкин, на когото беше наречен един от хидробусите, що ходеха в соц време до Златните и Балчик. Параход Кирил, който превозил 1800 души от Трикери до Варна, го помня от макета му във Военноморския музей и от много снимки по носталгичните сайтове. Като варненски краевед някога четях местни спомени, та помня как хиляди бежанци били стоварени в града 1913 ги после и в 1919 г., градът буквално се удвоил. В началото ги настанявали където сварят, във всички държавни и общински имоти, че и в Аквариума. Великолепно разказва за живота на македонските бежанци във Варна в 20-те години актьорът Христо Динев в "Пътешествие по суша и вода" - книга, пред която "Видрица" бледнее.

От една друга любителска мемоарна книжка си спомням, че бащата на автора се сражавал в Междусъюзническата война и попаднал без да иска зад линията на фронта, дето го погнал един гръцки офицер на кон да го сече. Преди да го съсече, питал го (на турски) отде е, и той му рекъл "от Варненско". Офицерът се интересувал дали не познава еди-кой си грък, продавал във Варна оцет. Нашенецът казал, че го познава и бил купувал от него оцет, и бил добре. Гръкът много се зарадвал, че това бил баща му, и му подарил живота, но го пратили пленник на Трикери, дето яли тоя мокър солен хляб и пиели ръждива вода и повечето се потръшкали от холера и тиф. Много от "гърците" тогава били скорошни преселници от България, а от нашия край това били почти изключително българи гръкомани и "гръцки" гагаузи. А от Източна Стара планина и Странджа това били предимно потомци на елинизирани в древността траки, там живи гърци никога не са ходили.

"Гърците", преселници от Турция, за които пише Петрински, са били също в голяма степен православни турци или други малоазийски народи, например лази.

Вижда се от текста и колко малко били българите в Солун - максимум 12 хил. заедно с пленниците, може би местните са били 6-7 хил. (но то и във Варна в 1878 г. българите били 6 хил. или 25%). Солун бил 50% еврейски (сефарадски) и още 15% "дьонме" - сектата на Шабатай Зви. Въпреки това Солун бил и важен български град с голямо значение за българщината като център на Македония. Във вътрешността българите (екзархисти) преобладавали, 63% в Санстефанските граници на България и 50% в цяла географска Македония със Солун.
11 Април 2013 05:12
Трева са пасли, стига да я намерят.
До скоро в Солун старците се озъртаха предпазливо, преди да те заговорят на български. И не само в Солун - по цялата територия до Преспанските езера.
11 Април 2013 05:14
"Непосилно е да се твърди, че знаем цялата, единствено възможната истина за човешката история преди нас, няма как да докажем подобно твърдение. Поне не преди изобретяването на машина на времето, а и тогава ще започнат едни тълкувания, не е за приказване. Въпреки това още отсега ще трябва да се примирим, че от днес насетне всеки опит за скриване на исторически събития, или за лъжовното им обяснение, ще се наказва задължително и незабавно с тежко обществено порицание. превръщането на света в информационно село направи тоя процес напълно необратим."

Петрински и kotka, ...
11 Април 2013 05:31
А иначе,ако требе да сме по-сериозни ... ние наща си история я избистрихме,та тръгнахме балканската и световна история да ги нищим.
Лично аз се надявам някой ден историците от Балканите да седнат заедно и проучат истинската ни съвместна история през вековете.
Историята с исторически факти,от които всички ние да си извлечем урок и поука,та белким наистина успеем да поживеем в мир и разбирателство.
Дано само от наша страна представители да са наистина историци,а не таквиз,дирещи плачущи икони у Созопол или големи тайни я у Трикери,я у изконния наш Константинополис.
Дано!
11 Април 2013 05:42
Господин Петрински,
!
11 Април 2013 07:19
Меркюри,
първите концлагери са създадени по време на Гражданската война в САЩ.
------------------------------
Блогът на Генек
11 Април 2013 07:20
Малкото останали се водят гърци и не смеят дори да покажат, че знаят каквато и да е дума на български, а знаят (имам наблюдения върху 18-годишни студенти в България - момчето наивно попита пред цялата група дали не е "хлеб" все пак и има ли дума "соба" като синоним на "стая" - от баба си знаел. След този случай престана да пита или изобщо да проявява каквито и да било "предварителни" познания по български език). А нашите си гърци - знам, че Фирмин ще възрази, но говоря за годините от втората половина на ХХ в. - както местните, така и бежанците, спокойно си говореха и си говорят на гръцки. Като малки се забавлявахме безкрайно с произношението на възрастните гъркини, когато ни водеха на гости - заба, царцаф. Както и с възрастните арменци, разбира се, "един чушка" примерно.
11 Април 2013 07:33
Доживяхме, някой да започне да ги споделя тези истини !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
От ляво ориентираните историци , които имат да изкупват доста грехове !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Евхаристо поли !!
11 Април 2013 07:50
Аз писах тук и за етническото прочистване в Гърция и след навлизането на английските войни в Гърция след 2-та световна война Някои се обявиха в защита на Гърция. И след Междусъюзническата и след 1-та и след 2-та световна война е имало такива изстъпления. За тях, обаче не малко са виновни нашите политици главно Фердинанд, който обявява война на Гърция и Югославия, както и на Борис, който го последва през 2-та световна. Моя свако е бил военнопленник след 1-вата световна война във френски лагер. Там нещата не са били много пои-различни. Войниците са измирали от глад, ядели са корени, каквото намерят. Той е бил офицер и на офицерите са давали някаква минимална храна, така се е спасил.
11 Април 2013 07:57
От ляво ориентираните историци , които имат да изкупват доста грехове !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Да бе десните политици са били ангели. При масовите избивания у нас след Септемврийското въстание и 1925г. Анри Барбюс написва цяла книга.
През есента на 1925 г. той създава и лично оглавява "Комитет за защита на жертвите от фашизма и белия терор в балканските държави". Освен него в комитета влизат видния френски общественик Жан Вилар и белгийската общественичка Поле Лами. Получила всеобщата подкрепа на прогресивната европейска общественост, анкетната комисия посещава България, Румъния и Югославия и въпреки яростното противодействие на полицията в тия страни вижда със собствените си очи нечуваните страдания на народа. След завръщането си членовете на комисията развиват активна публична дейност в защита на пострадалите от белия терор. Анри Барбюс написва потресаващата документална книга "Палачите", а Жан Вилар публикува книгата "За това което видях в България", наситена с органическа ненавист към българския фашизъм и открита симпатия към българския народ.
Натисни тук
11 Април 2013 07:57
И все пак, де е Панайотис ?
11 Април 2013 08:42
В Ксанти и района на около,се говори български(много близък до родопския диалект) ,говорят го помаците и турците... На глупавия ми въпрос към един човек от къде е научил толкова добре български,той отговори ,че това не е български ,а помашки...
11 Април 2013 08:54
Панайотис прекланя глава пред паметта на жертвите на това голямо военно престъпление.

Що се касае до твърдението на Фичо, че преселниците от Мала Азия в Гърция ( лази или понтии ) не са били гърци, то е абсолютно и срамотно невярно. Аз съм техен потомец по бащина линия - баща ми е бил малко дете, пристигнало със семейството си от там. Понтийците говорят един 100% гръцки диалект и имат 100% гръцко самосъзнание. Не е случаен фактът, че те са били част от един обмен на населения между Гърция и Турция.
11 Април 2013 09:18
Понтийците ( на гръцки: Πόντιοι, Ποντιακός Ελληνισμός, Έλληνες του Πόντου; на турски: Pontus Rumları ) или още и понтийските гърци са етническа група от гръцки произход, потомци на имигранти от исторически Понт в североизточната част на Мала Азия (днес Турция). Говорят понтийски език.

Натисни тук

Понтийският език ( на гръцки: Ποντιακά, Понтиака, на понтийски Ποντιακά или Ρωμαίικα, Ромеика, тоест ромейски ) е диалектна форма на гръцкия език, говорена традиционно предимно в областите около Черно море - (Понт), откъдето идва и името му, а днес предимно на територията на Гърция. Понтийският диалект е един от 6 ново-гръцки диалекта, формирани след 15 век.

Натисни тук
По-подробно, на английски: Натисни тук
11 Април 2013 09:20
Меркюри - Натисни тук
11 Април 2013 09:33
Абе не сме им останали длъжни на гърците след като завземаме гръцки територии през ВСВ. На Балканите никой няма смелостта да погледне обективно истината...
11 Април 2013 09:35
Точно за Коминтерновските ляво ориентирани историци ми беше мисълта , разбрал си ме много правилно !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Точно те имат най-много и големи грехове !!!!!!!!!!!!
11 Април 2013 09:40
...завземаме гръцки територии през ВСВ...

Връщаме си български територи, които никога преди 1913г. не са били гръцки.
11 Април 2013 10:17
Връщаме си български територи, които никога преди 1913г. не са били гръцки.


хахаха, то знам, че няма сми да се мъча... но по същата логика тези територии "никога преди 1913г." не са били български.
11 Април 2013 10:18
Точно те имат най-много и големи грехове !!!!!!!!!!!!
Е какви по-точно. Защото сега пропагандата е такава. Преди беше друга.
11 Април 2013 10:21
...Pontiotis?...,Лаз?!...", а виноград сохнет...!!!"
11 Април 2013 10:24
... по същата логика...

Тука нема нито логика, нито факти. И до ден днешен в Южните Родопи преимуществено живеят българи-мохомедани. Границата през Централните Родопи е напълно изкуствена. Роднини живеят от двете страни на браздата.
11 Април 2013 10:26
На тоз чешки журналист паметник трябва да му вдигнем за доблестта и мъжеството да дири правдата за българските невинни жерви. Доколкото зная, дори паметна плоча нямаме поставена за него. Собствената ни журналистика от оная епоха е била подчертано интровертна и заета с аферите и далаверите на деня и нищо друго не я е трогвало (не че за 100 години нещо се е променило). Така че се наложило един чех да се застъпва за справедливостта.
11 Април 2013 10:30
Много по - изгодно политически е да се нищят Белене и Скравена и комунизма в България отколкото избиването на българите в Гърция! Все пак в Гърция не е имало комунизъм и е трудно да се обясни нещо лошо без да го припишем на комунизма!
Разбира се се премълчава и за избиванията на гърци от нашите окупационни войски през 2-рата световна война. Там е имало едно въстание, където около 3000 души са избити. Историята е пълна с кръв, ама някои като Ангелчо Кандилото само вижда левите виновни и левите историци тоже. Тук станахме смешни с разни чествания, като това на Богдан Филов в БАН, както, че кръстихме булевард на Борис 3-ти и двамата колаборационисти на Хитлер. А махнахме името на Георги Димитров, който се е борил срещу хитлеризма. Ето ги нашите десни историци, които още малко и ще възхвалят и Хитлер, дето Кандилото много възхвалява. Боклук до боклук майньо льо.
11 Април 2013 10:50
Петрински пак хвьрли топката в тьча с любимата си тема - колко са лоши гьрците. Този пьт изрови диамант - военопленечески лагер. Следвайки мисьлта на автора трябва да предположим че само грьцките военопленически лагери са изпьлнени с жестокости поради вродената жестокост на гьрците, докато всички останали (включая бьлгарските) са на ниво 4 звезден спа хотел. Направих си труда да потьрся "източниците" на новата историческа находка. Ето откьс от статията не книгата на "безпристрастния" Сис.
С големи усилия можах да убедя старата Малама да ме фотографира на гробищата. Обясних й лесната манипулация с апарата, но тя дълго се колебаеше и някак недоверчиво поклащаше глава.
- Да не си българин?
- Защо?
- Ей така... много разглеждаш всичко...
- Не съм българин ,сестро. И вие, и аз - хора сме, а тези мъртъвци и те бяха християни!...
- Право казваш. Бедните, и те са имали деца и стари майки...
Погледнах учуден Малама, която стоеше със скръстени ръце. В очитe й четях искрена скръб и съчувствие. Неволно погледът ми отново пада върху няколко полусчупени кръста и в ума ми се поражда една щастлива мисъл. Извадих от джеба си един златен наполеон.
- Ще бъде твой - казах й, - иди донес чук, мотики. Ще поправим някои от гробовете и кръстовете. И ти заслуга ще имаш пред Бога.
Не зная кое подeйствува повече - първото ли, или последното, на бабата, но бабата твърде бързо се отправи към манастиря.

Та ей този абзац ме наведе на мисьлта - що бе Петрински. Заради пьрвото или последното (хонорара) пишеш този бьлвоч. Даже си стигнал до периода от гражданската война и си си позволил да покажеж като източник пропагандата на една от страните в конфликта.
11 Април 2013 11:11
българските чугунени пишман национал-фашисти не могат да вдянат, че единственият резултат от разните им напъни покрай разкриване на "истината" за балканските, първата, че и дори втората световна е ревитализиране на една регионална вражда. вражда, за която българите като народ (да, не само политиците) са най-виновни. българите имат най-голям интерес да си налягат парцалите и да гледат в бъдещето а не в миналото, дори само заради факта, че с изключение на сръбската война, българите ВИНАГИ са агресора. а най-забавното в тази статия е, че българите правят мизерия с остров за военопленици преди случая с гърците. точно по същия начин, на острова сарай. ама по шопски
добре е да откраднеш кравата на съседа, лошо е съседа да ти открадне твоята.
11 Април 2013 11:11
Разбира се се премълчава и за избиванията на гърци от нашите окупационни войски през 2-рата световна война. Там е имало едно въстание, където около 3000 души са избити.

не се премълчава, още преди 20 години Даскала го представи до най-дребния детайл:
Даскалов, Г. Драмското въстание, 1941, С., 1992.

***
11 Април 2013 11:18
***
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД