А, започва любимото ми актуално политическо предаване "Секирата на истината"!

Чаровната водеща се загледа страшно в камерата и заговори:

- Какво става в България?! В студиото е господин Петров, председател на съюза на гражданите, отглеждащи крави, овце, говеда, кози, пуйки... - тя се пообърка, - ааа, и какво още, господин Петров, че не успях да запомня всичко в предварителния ни разговор?

На екрана цъфна и Боримечката, облечен в абитуриентския костюм на Малкия принц, наричан "Петров" за удобство, навярно.

- Още: кокошки, пилци, зайци, патици, буби - каза той.

- Юрдечки? - полюбопитства тя.

- И юрдечки! - Мъжагата се сети. - А, да не изпуснем прасетата!

- В никакъв случай няма да изпуснем българското прасе! - родолюбиво отсече тя. - Така, в общи линии стана ясно кой сте. Сега изяснете, моля, защо отправихте призив към вашите членове да не гледат повече добитък?

Той се посмути от суровостта на лиричен глас, създаден да пее фолкбаладата "Брилянти и пръжки", но отговори:

- Това е един труден призив, но няма как, първа грижа на нашия съюз е защита на членовете му. Пак повтарям - селски стопани, животновъди, не отглеждайте добитък, правете политика!

- Хубава работа, политика! - сряза го тя.

Той обаче се беше поокопитил, не се огъна:

- Така е, най-хубавата! Няма бизнес с по-голяма печалба при по-малки инвестиции от политиката! Знаете ли вие, че субсидията за политическите партии, предвидена в бюджета за 2013, е 43 милиона? Стигнеш ли 1 процент на изборите, получаваш 100 000 лева! Е как да гледаш крави при това положение?! Знаете ли вие, госпожице, каква мъка е да гледаш крава! Пасеш, доиш, чешеш, чистиш, милваш, а печалба - никаква!

- Зависи как е уреден бизнесът, подход, технологии... - зарецитира тя.

Онзи я прекъсна:

- Госпожице, не сте животновъд вие, ще извинявате!

- Прав сте, в тази област съм консуматор - призна тя.

Той продължи:

- Как да спечели бай Петкан от Войняговци 100 000 лева от 20 кози? Ами той на автомагистрала "Тракия" да ги изкара да радват тираджиите - пак няма да спечели толкова пари от козите! А политиците печелят. Пък като добавим и комисиони, подкупи, участия в бордове, алъш-вериш...

Сега тя го прекъсна:

- Добре де, но как вашите членове от животновъди ще се преквалифицират в политици? Все пак различни умения са нужни.

- Ние ще им помогнем, нали затова сме им съюз! Ще ги обучим, ще им дадем диплянки. Те, правилата, не са много - обещавай, обещавай, обещавай, това е, три са на брой основните правила в българската политика.

Хареса ми това популярно изложение на основите на политическото дело у нас. На госпожицата сигурно също й хареса, защото каза благо:

- Е, желая ви успех в това начинание. А, между другото, ами с добитъка какво ще стане, как ще я караме без добитък?

- Защо без добитък?! - удиви се той. - Седем милиона глави малко добитък ли е?

- Не е малко, май даже е много.

- Като специалист ще ви кажа - тъкмо си е! Достатъчно е за нашите цели и задачи.

- Е, нека така, оптимистично, да завършим нашия разговор.

И потекоха реклами тъкмо като за добичета.