Хубаво е в редакцията - вентилаторът на компютъра пее, кафе-машината мърка, автоматът за вода бълбука. И в целия този фън шуй изведнъж се вклиниха двама.

- Здравейте, драга редакция! - извика тя.

- Вие сте последната ни надежда! - извика и той.

- Да не губим време, Иване, да изложим мислите си стройно!

Трепнах:

- Какви мисли?! Тук не е място за мисли!

- Става дума за спасението на страната ни! - обясни тя.

- И вие ли ще я спасявате? - поинтересувах се.

- Не ние, китайците!

- Внасяме политици от Китай и те ни оправят! - добави той.

- Политици от Китай?! Ха! - бе актуалният ми коментар.

- Защо не? - реагира тя - Как може седем осми от боба и целият чесън в България да са китайски, а политиците да не са?

Намеси се и той:

- Ти остави чесъна, Петрано, ами мартениците ни са произведени в Китай! Боли ме сърцето за изконната натурална българска мартеница!

- Бъди силен, Иване! - подкрепи го тя.

Аз:

- Защо точно китайски политици искате да внесете?

- Защото със сигурност ще са по-евтини от нашите! - обясни жената. - И със сигурност ще са по-качествени! Я какви постижения има Китай!

- Но така няма ли да пострада националното ни самочувствие? - изтъкнах довод против.

- Вие какво предпочитате - икономическа сила и ниско самочувствие или най-бедната страна в Европа и небивало самочувствие?

- Не затруднявай масмедиите, Петрано! - благосклонно се намеси мъжът. - Идеята е революционна, първо трябва да покълне, да я окопаем веднъж-дваж, да я наторим обилно, пък тогава ще разцъфне в цялата си красота! Повярвайте ни, внос на политици от Китай му е майката, не избори!

- Тогава може да се оправим! - размечта се тя. - Китайските политици огромна страна превърнаха в икономически тигър, та с нашата ли, дето е колкото малък квартал на Пекин, няма да се оправят!

Върнах ги на земята:

- Прекалено розова е вашата идея, не може да няма скрити опасности!

- Има, признаваме! - признаха те.

Тя каза с гласа на разума:

- Трябва да внимаваме да не се промъкнат покрай китайските политици и наши!

Той уверено предвеща:

- Като нищо ще се промъкнат, помнете ми думата! Нашите политици все са на гребена на вълната, винаги изплуват като...

- Не! - сряза го тя. - Не казвай тази думичка на масмедиите, Иване!

- Щях да кажа коркови тапи, Петрано, но щом не може, няма!

Върнах ги към същината на разговора:

- Е?

Тя лукаво се позасмя:

- Ние сме измислили как да се предпазим от тях!

Той потри ръчички, поогледа се и зашепна:

- Ще караме българските политици да пляскат с ръце, за да не може някой от тях да се изтъпани най-отпред, да си опъва с пръсти очите и да вика "Глацувайте за мен, глацувайте за мен!"

Тя се изпъчи, готова да поведе народа, пък макар и засега с покрита гръд:

- Ще дадем гласовете си само за натурални китайски политици, край!

Това и чаках:

- Ясна е идеята ви! Хайде сега, както казват китайците, прав ви път, криво ви коляно!

Двамата се изнизаха навън, към друга медия навярно. Останах насаме с компютъра, кафе-машината и автомата за вода. Бях спокоен, можех да им се доверя - за разлика от нас те са произведени в Китай...