Въпреки че избирателните списъци набъбват за всеки вот, националната статистика регистрира поредното намаление на броя на българите. За една година - 2012 г. - населението се е стопило с още 45 183 души и към 31 декември у нас вече живеят 7 282 041 души. Децата до 19 г. включително са 1 325 511. Това показват окончателните демографски данни за 2012 г. на НСИ.

На фона на това намаление броят на избирателите за предсрочните парламентарни избори се увеличава с 83 300 от президентския вот през октомври 2011 г. Това разминаване и подозренията за близо 900 000 "мъртви души" в тях не може да се обясни само с българите в чужбина - тях нито една институция у нас и по света не ги знае колко са. Според НСИ през миналата година 12 147 българи са заменили българския си адрес с такъв в друга страна. Дошлите да живеят у нас чужденци са 7124.

Статистиката рисува печална картина за демографските процеси у нас и показва все по-голямата пропаст между столицата, първите пет големи града и останалата част от страната. В 15 области застаряването на населението е осезаемо - там 20% от живеещите са на 65 г. и повече. Към края на м.г. възрастните хора в тази възрастова група са над 19% от българите, или 1 395 078. Видинска област е рекордьор във всички негативни тенденции. Във Видин 26.4% от хората са на и над 65 г. Следват областите Габрово с 25.1% и Ловеч с 24.3%, както и Монтана, Плевен, Перник, Кюстендил. С най-малко хора в тази група - 16-17% - са София, Благоевград, Варна и Бургас.

Децата до 15 г. са 989 786 (13.6% от населението). Големият брой ромско население дава най-младоликия облик на област Сливен - там децата са 17.6%. В Бургас са 15%. Отново в 15 области обаче процентът на децата спрямо всички хора е под средния за страната. Най-малко са те в Габровско - 11.3%.

Коефициентът на възрастова зависимост е 48.7%. Това означава, че на всяко лице в зависима възраст (под 15 и над 65 г.) се падат по-малко от двама българи в активна възраст. През 2011 г. този коефициент е бил 47.5%. Значително над средното ниво е възрастовата зависимост във Видинско - 62.5%, в Монтанско - 59.3%. Най-благоприятно е нивото в Софийска област - 41%, и Смолянско - 43.4%.

Българите в трудоспособна възраст към края на декември са 4 503 000. На всеки сто излизащи от трудоспособна възраст (60-64 г.) души се падат по 64 младежи, които влизат в трудоспособна възраст (15-19 г.). Този показател се е влошил драстично през последните години. Според данните на НСИ през 2001 г. всеки 100 българи, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора. Сега в Габровско и Видинско този коефициент е най-нисък - 100 излизащи се заместват съответно едва от 47 и 50 млади хора. Най-благоприятно е това съотношение в областите Сливен - 79, Кърджали и Благоевград - по 76, и Търговище - 74.



МИГРАЦИЯ

Почти 1/3 от българите (30.2%) живеят само в четири града - София, Варна, Пловдив и Бургас. С над 100 хил. души са само седем града - София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен. В тях живеят 34% от българите. Единственият град, увеличил населението си през 2012 г., очаквано е столицата. През годината 82 250 българи са сменили адреса си в рамките на страната. София е привлякла най-много хора - 19 148. 12 191 софиянци са напуснали града. Над 6000 младежи са дошли да учат в столицата, а над 1400 са си намерили постоянна работа. За близо 9000 преселили се няма точни данни - те са посочили друго като причина или не са посочили нищо. Най-много хора в столицата са дошли от Благоевград, Пловдив и Плевен, а най-малко от Разград и Силистра. Пловдив е вторият по привлекателност град с 8317 преселили се (7383 са напуснали), следва Бургас (5704 срещу 3067 напуснали). Любопитно е, че във Варна тенденцията е обратна - 5643 души са напуснали града, а 5531 са се преселили там.



РАЖДАЕМОСТ

През м.г. са се родили 69 121 бебета, но те са по-малко с 2.4% спрямо новородените през 2011 г. Почти половината (39 695) са извънбрачни. При 70% от тези бебета има данни за бащата, от което статистиците правят извод, че родителите им живеят в съжителство. Сливенска област е с най-голям коефициент на раждаемост - 12 на 1000, следват София и Търговище - съответно 10.5 и 10.2. Най-малко бебета са проплакали във Видинско и Смолян - съответно 7.2 и 6.6 на хиляда. Според данните продължава да намалява броят на децата, родени от деца под 15 г. За 2012 г. са родени 264 бебета от майки под 15 г., а през 2011 г. те са били 335. Децата, родени от жени над 40 г., се увеличават от 1190 през 2011 г. на 1208 през 2012 г.

Починалите са 109 281 души. С най-висока смъртност са областите Видин (23.2%), Монтана (21.4%), Враца (19.4%) и Кюстендил (19.1%). Девет са областите със смъртност по-ниска от общата за страната, като най-нисък е този показател в областите Кърджали - 11.6%, София (столица) - 11.9%, и Благоевград и Варна - по 12.1%.



ПРАВИЛА

Европейският парламент одобри проект за общи стандарти за събирането и обработването на данни за населението във всички страни членки, съобщиха от пресслужбата на ЕС. Общите правила ще се използват за изчисляване на квалифицираното мнозинство в Съвета на министрите и за разпределение на някои видове финансиране. Така страните членки ще трябва да дават на ЕК данни за "постоянно пребиваващо" население, т.е. за хората, които са живели или планират да живеят в дадена страна членка за повече от година. Комисията ще трябва да гарантира, че всеки гражданин ще бъде преброен само веднъж. Сега всички членки събират демографски данни по своя методология.